Решение № 3067 от 18.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7552/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на Р. А. К. от гр. Ямбол против решение № 913/16.06.2025г. по адм. дело № 203/2025 г. на Административен съд – Ямбол. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба, директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Ямбол, чрез юрисконсулт Раданов изразява становище за неоснователност на същата. В писмено становище моли да бъде оставено в сила първоинстанционното съдебно решение, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 913/16.06.2025г. по адм. дело № 203/2025 г., Административен съд – Ямбол е отхвърлил оспорването по жалба на Р. К. против Решение № 2153-28-17/04.04.2025 г. на директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата против Разпореждане № 2112-28-3#5/13.02.2025 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол, за отказ да се отпускане лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл.74 от Кодекс за социално осигуряване /КСО/. Първоинстанционният съд е приел, че оспорените актове са издадени от компетентни органи, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че Р. К. е придобила осигурителен стаж до датата на инвалидизиране – 20.09.2016г. от 01 година, 5 месеца и 04 дни. Към този период лицето е навършило [възраст]. За нея е приложима разпоредбата на чл.74, ал.1,т.4 от КСО. Съгласно чл. 74, ал. 1, т. 4 КСО осигурените лица над 30-годишна възраст придобиват право на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж от 5 години, придобит до датата на инвалидизирането. Към тази дата К. има навършена възраст от [възраст]., но не притежава минимално изискуемия осигурителен стаж. В хипотезата на правната норма на чл.74, ал.1,т.4 от КСО е предвидено кумулативно изискуемо основание за придобиване правото на пенсия. Осигурителният стаж след датата на инвалидизирането е ирелевантен за придобиване на правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване по този ред и законосъобразно не е бил ценен от пенсионните органи и първоинстанционния съд. В конкретния случай от съществено значение за предмета на спора е определената начална дата в решението на ТЕЛК за инвалидизиране на лицето. Датата на инвалидизирането се определя от съответния орган на медицинската експертиза и след като в случая е налице влязъл в сила административен акт - Експертно решение № 90874/24.01.2025 г. с определена ТНР 63%, като датата на инвалидизиране за лицето не е променяна от 2017г. и е 20.09.2016г. при всички последващи преосвидетелствания на лицето. Както правилно е приел първоинстанционния съд, въпреки различните експертните решения за преосвидетелстване на К., по аргумент от правна уредба в Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (отм., ДВ бр. 36/14.05.2010 г.) и Наредбата за медицинската експертиза (Приета с ПМС № 120 от 23.06.2017 г., обн., ДВ, бр. 51 от 27.06.2017 г., в сила от 27.06.2017 г.), датата на инвалидизиране е началната дата на трайно намалената или загубена работоспособност и винаги една и съща независимо от броя на последващите нови освидетелствания и преосвидетелствания, освен ако не бъде променена от компетентния орган по установения ред. В случая такава промяна не е налице. При тези данни при произнасянето по искането за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, административният орган е бил длъжен да се съобрази с определения % ТНР на лицето и датата на инвалидизиране. Пред касационната инстанция не са представени нови доказателства за изменение на решението на ТЕЛК в частта, в която е определен началния момент на инвалидизирането, които да водят до промяна на заключенията, направени от първоинстанционния съд. Съгласно чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО, осигурените лица придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, 5 години. Съдът подробно е анализирал приложимите правни норми и е установил, че до датата на инвалидизирането на К. – 20.09.2016г., тя имала придобит осигурителен стаж 1година, 5 месеца и 4 дни. Съдът правилно е счел, че изискуемият стаж следва да е придобит преди датата на инвалидизирането и, като придобитият осигурителен стаж след тази дата 20.09.2016г. е ирелевантен за отпускането на инвалидна пенсия. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. По изложените съображения атакуваното първоинстанционно съдебно решение следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно. По силата на определение №1007 от 01.07.2025г. Р. К. е освободена от заплащане на държавна такса по делото, но не и от разноски, поради което следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 25 евро. съгласно чл. 24 НПрП и предвид обема на осъщественото процесуално представителство единствено по изготвяне на становище по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение