Определение № 2677 от 18.09.2025 г. на ВКС по т. д. № 1063/2025 г.
ВКСI търговско отделение18.09.2025 г.докладчик Анна Ненова
Диспозитив
ОСВОБОЖДАВА внесеното по набирателната сметка на Върховния касационен съд обезпечение в размер на 130 000 лева. ДА СЕ ПРЕВЕДЕ сумата на вносителя „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД по посочената в молбата на дружеството с вх. № 13299/15.07.2025г. банкова сметка. Определението е окончателно. Председател: Членове:1. 2.
Мотиви
Производството е по чл. 282, ал. 5 от ГПК. Образувано е по молба вх. № 13299/15.07.2025г. на „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД за връщане на сумата от 130 000 лева. Съгласно изложеното в молбата сумата е била преведена по сметка на ВКС като надлежно обезпечение по смисъла на чл. 282, ал. 2 от ГПК и с определение на този съд е било спряно изпълнението на осъдително въззивно решение № 24 от 20.01.2025г. по в.т.д. № 484/2024г. на Апелативен съд – Варна. С определение, постановено в настоящото касационно производство, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. Сумата по решението срещу застрахователя е изцяло изплатена в полза на ищеца Ц. П. Ц. на 14.07.2025г., общо 168 655. 36 лева - главница, лихви и разноски. Към молбата на застрахователното дружество са представени документи (преводни нареждания) за сумата по гаранцията и извършеното плащане. Ц. П. Ц., насрещна страна в касационното производство, не е дал отговор на искането за връщане на гаранцията. За се произнесе по постъпилата молба, настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение, взе предвид следното: С определение № 982 от 26.03.2025г. по ч.т.д. № 600/2025г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. е било постановено спиране на изпълнението на решение № 24 от 20.01.2025г. по в.т.д. № 484/2024г. на Апелативен съд – Варна. С решението, като е отменено частично и е потвърдено частично решение № 117 от 11.06.2024г. по гр.д. № 327/2023г. на Окръжен съд – Разград, застрахователното дружество е осъдено да заплати на Ц. П. Ц. на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата от 130 000 лева, със законната лихва за забава от 03.05.2023г. до окончателното плащане. Във връзка с постановеното спиране от „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД е била внесена парична гаранция от 130 000 лева, обстоятелство надлежно удостоверено от счетоводител при ВКС, съгласно служебно приложено удостоверение от 26.03.2025г. С определение № 1906 от 18.06.2025г. по настоящото касационно производство въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. На 14.07.2025г. паричните суми, предмет на иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, с разноските, са преведени от застрахователя по сметка на ищеца. Също съгласно нова служебно изготвената справка от счетоводител, и към 09.09.2025г. сумата от 130 000 лева е налична по сметка на Върховния касационен съд. При изложените обстоятелства молбата на „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД по чл. 282, ал. 5 от ГПК е основателна. Внесеното от застрахователното дружество обезпечение е било предназначено за удовлетворяване на признатите с въззивното решение парични притезания, когато касационно обжалване не бъде допуснато или обжалваното въззивно решение бъде оставено в сила. Преди и след влизане в сила на въззивното решение с недопускането му до касационно обжалване паричните притезания на ищеца са изцяло погасени от застрахователното дружество чрез плащане и обезпечението следва да се освободи, като се преведе по сметка на вносителя – вече не съществува причината, поради която обезпечението е било предоставено, така както целта на обезпечението е конкретизирана в мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015г. по тълк. дело № 6/2014г. на ОСГТК на ВКС. По връщане на внесеното обезпечение не е възразил и ищецът. Не са налице обстоятелства по чл. 82 от ГПК, препятстващи връщането на паричното обезпечение. Изискуемостта на вземането за връщане на обезпечението е настъпила на 18.06.2025г., с влизането в сила на определението по чл. 288 от ГПК, съгласно разрешението по посоченото тълкувателно решение, и едногодишният срок по чл. 82 от ГПК не е изтекъл. Воден от горното съдът