Решение № 1651 от 13.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8615/2025 г.
ВАСПето отделение13.02.2026 г.докладчик Еманоил Митев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 22668 от 01.07.2025 г., постановено по адм. дело № 1809/2025 г. по описа на Административен съд – София-град. ОСЪЖДА Главна дирекция „Национална полиция“ София да заплати на М. Г. Г. сумата 604,54 /шестстотин и четири евро, 54 евро цента/. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ секретар: Членове: /п/ ДИАНА ДОБРЕВА /п/ ЮЛИЯ КОВАЧЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Главна дирекция (ГД) "Национална полиция" (НП), чрез процесуален представител- юрисконсулт Г. Розенова, срещу решение № 22668 от 01.07.2025 г., постановено по адм. дело № 1809/2025 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отменена Заповед № 3286з-4480/03.12.2024 г., издадена от директора на ГД "Национална полиция" в МВР по заявление с рег. № 812105-23/02.07.2024 г. по описа на МВР, с която е отказано снемането на полицейска регистрация с рег. № 6955/ 24.04. 2019г. по описа на 07 РУ -СДВР, извършена на М. Г. Г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона и са присъдени разноски в полза на жалбоподателя. В касационната жалба са наведени твърдения за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По изложените в нея съображения се иска отмяна на оспорения съдебен акт и постановяване на нов, с който да се отхвърли жалбата на М. Г. Г. като неоснователна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, алтернативно е направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. Ответната страна – М. Г. Г. чрез процесуален представител- адв. С. Йорданов, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли съдебното решение на бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Също претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, установи от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е Заповед № 3286з-4480/03.12.2024 г., издадена от директора на ГД "Национална полиция" в МВР по заявление с рег. № 812105-23/02.07.2024 г. по описа на МВР, в частта, в която по отношение на М. Г. Г. е отказано снемането на полицейска регистрация с рег. № 6955/ 24.04. 2019г. по описа на 07 РУ -СДВР. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, съдържа фактически и правни основания, но при постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения, довели и до несъответствие с материалния закон. Този извод на съда е мотивиран със съображения относно приложимостта към настоящия спор на решение от 30 януари 2024 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-118/22. В светлината на посоченото решение на СЕС АССГ е приел, че и в процесния случай административният орган дължи преценка дали е налице необходимост от продължаване съхраняването на личните данни на заявителя (жалбоподател в първоинстанционното производство) и дали това съхраняване все още е необходимо за целите, за които личните данни са били обработвани, вкл. във връзка със защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Посочил е, че в оспорената част на процесния административен акт липсват каквито и да е съображения в тази връзка, поради което в тази си част актът се явява изцяло немотивиран и несъобразен с приложимото право, както и със задължителната за всички национални органи, съдебни и административни, практика на СЕС. Сочи се също така, че администраторът не е изследвал контекстът, в който е било извършено престъплението от жалбоподателя- млад човек, без да е установена връзка с други престъпления. Не е изследвано миналото и профила на осъденото лице. Предвид специфичния характер на дължимата в конкретния случай преценка от страна на компетентния административен орган такава не може да бъде направена за първи път от съда в хода на образуваното съдебно производство, нито по какъвто и да е начин да бъдат допълвани и/или изменяни съображенията на органа в една или друга посока. Предвид липсата на мотиви за постановения отказ за заличаване на личните данни на заявителя от информационните фондове на МВР, административният акт е отменен и преписката по подаденото от М. Г. заявление е изпратена на административния орган за ново произнасяне съобразно изложените в решението на АССГ указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението на АССГ е правилно. Както правилно е приел първоинстанционния съд в решението на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С -118/22 г. е дадено задължително тълкуване, че чл. 4, § 1, букви в) и д) от Директива 2016/680, разглеждан във връзка с чл. 5 и 10, чл. 13, § 2, буква б) и чл. 16, § 2 и 3 от тази директива в светлината на членове 7 и 8 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. Дадените разрешения с цитираното решение на СЕС са напълно относими по спора в настоящото производство. В оспорения административен акт не е извършен необходимия анализ в посочения по-горе смисъл: относно личността на жалбоподателя; осъщественото от него престъпно деяние, за което е бил осъден и реабилитиран; за целите за защита националната сигурност ли се съхраняват и обработват данните или за целите на противодействие на престъпността и опазване на обществения ред; налице ли са други данни за извършени от лицето престъпления и противообществени прояви; какъв период е изминал от извършване на деянието, за което е осъдено лицето; периода от изтърпяване на наказанието до датата на подаване на искането за снемане на полицейската регистрация. В българското законодателство и по специално в ЗМВР не е транспонирана разпоредбата на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година, относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, съгласно която следва да бъдат установени срокове за изтриването на данните от администратора или техен периодичен преглед. Целта на дължимата от административния орган проверка е извършването на съпоставка във всеки конкретен случай и спрямо всяко конкретно лице между важността на преследваната с обработването на личните данни цел и тежестта на ограничението за упражняването на съответните основни права, вкл. правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация, като следва да се държи сметка и за баланса между обществения интерес, предполагащ правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез различни способи, включително чрез способа на полицейската регистрация, когато такъв е приложим, и правото на субекта на данни да иска изтриване на съхраняваните за него данни, щом съхранението им вече не е необходимо с оглед на целите, за които е било осъществявано. Резултатите от извършената от административния орган проверка за необходимост от съхранението на данните следва да бъдат обективирани в крайния акт и да са част от мотивите на административния орган. Такива в настоящия случай не са изложени. При липса на сочените в касационната жалба основания за отмяна решението на АССГ следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. С оглед изхода на спора касатора следва да заплати на ответника сумата 1 200 лева възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение
Цитирани разпоредби
13- чл. 144 АПК
- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 211, ал. 1 АПК
- чл. 218 АПК
- чл. 78, ал. 5 ГПК
- чл. 1
- чл. 13
- чл. 16
- чл. 2
- чл. 208
- чл. 221, ал. 2
- чл. 4
- чл. 5