Решение № 113 от 17.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 719/2012 г.

Решение № 113 от 17.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 719/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 84/28.03.2012 г., постановено по гр. д. № 68/2012 г. на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено решение № 1194/21.11.2011 г., постановено по гр. д. № 3638/2011 г. на Старозагорския районен съд, с което е признато за незаконно уволнението на С. К. С. и е отменена Заповед № 275/9.05.2011 г. на пълномощника Г. П. Г. за прекратяване на трудовото правоотношение на С. със [фирма] на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност "Кредитен консултант" в С. С. З. на [фирма] и банката е осъдена да заплати на осн чл. 225, ал. 1 КТ обезщетение в размер на 3 465,92 лв. за времето от 11.05.2011 г. до 9.11.2011 г., през което е останал без работа поради незаконното му уволнение. Присъдени са такси и разноски.

С определение № 313/25.10.2012 г. по делото касационното обжалване е допуснато по следните правни въпроси:

1. Допустимо ли е прекратяване на трудов договор, извън случаите на чл. 192 КТ да бъде осъществено от лице, което е упълномощено от работодателя след надлежно формирана воля на работодателя чрез компетентен за това орган?

2. Допустимо ли е при липса на изрична забрана в КТ институтът на упълномощаването да се приложи по отношение на прекратяването на трудовото правоотношение.

Прието е, че по така формулираните въпроси, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с разрешаването им в ТР № 6 от 11.01.2013 г. на ОСГК на ВКС, по повод на което производството по настоящото дело е било спряно.

С оглед на това касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Ответникът по касационната жалба С. К. С. от [населено място] оспорва касационното жалба. Застъпва становище, че въззивният съд правилно е приел, че работодателска власт, извън случаите на дисциплинарното уволнение не може да се делегира, поради което заповедта за уволнение макар и издадена от упълномощено лице, е незаконна.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд приема, че по силата на валидно трудово правоотношение между страните ищецът С. К. С. е заемал длъжността "кредитен консултант" при ответника с място на работа "С. Ст. З. - офис "Ц. С. В.". Прието е, че с общо пълномощно с нотариална заверка на подписите от 14.10.2009 г. изпълнителните директори на банката - П. Г. А. и В. С. С., са упълномощили безсрочно Г. П. Г. в качеството му на ръководител управление "Човешки ресурси" в централното управление на ответника с посочените в него права, в това число и тези по т. 1.5 от него, да подписва самостоятелно трудови договори, допълнителни споразумения към тях и актове за прекратяването им, с изключение на актовете за налагане на дисциплинарни наказания по КТ. По делото не е имало спор, че именно упълномощеният ръководител управление "Човешки ресурси" Г. Г. издал връченото на ответника на 10.05.2011 г. предизвестие за прекратяване на трудовия договор на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и връчената на същия ден заповед за уволнение, с която трудовото правоотношение се прекратява на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 11.05.2011 г. Съдът е приел за безспорно, че решението за съкращаването на щата е взето от компетентен органи и че е съкращаването на щата е извършено реално. Независимо от това, съдът е признал уволнението за незаконно доколкото предизвестието и заповедта за уволнение е издадена от некомпетентен орган. В тази връзка съдът е изложил съображения, че в КТ не е предвидена възможност за работодателя да делегира правомощия на други лица или органи, които да изпълняват правата и задълженията му по трудовия договор, включително и това за прекратяването му. Законът е предвидил възможност за делегиране на правомощия в разпоредбата на чл. 192, ал. 1 КТ, според която по силата на изрично упълномощаване работодателят може да предоставя само дисциплинарната власт. Предвид незаконността на уволнението съдът е уважил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за неговата отмяна, за възстановяване на уволнения служител на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.

По поставените правни въпроси:

С ТР № № 6/11.01.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГК на ВКС на РБ, постановено при условията на чл. 292 ГПК се прие, че делегиране на работодателска правоспособност чрез упълномощаване при прекратяване на трудовото правоотношение извън случаите на налагане на дисциплинарни наказания по чл. 192 КТ, е допустимо. По този начин се уеднакви противоречивата съдебна практика по този въпрос по задължителен начин. С оглед на това следва да се приеме, че прекратяване на трудов договор, извън случаите на чл. 192 КТ може да бъде осъществено от лице, което е упълномощено от работодателя за това. И. на упълномощаването е приложим и уволнението извършено от упълномощено за това лице, не е незаконно.

Предвид посоченото задължително тълкуване на материалния закон, постановеното решение се явява неправилно и подлежи на отмяна. Доколкото по делото е установено, че е налице основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, а именно съкращаване в щата и уволнението е извършено от лице, което има правомощие за това, същото е законно. С оглед на това искът с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да бъде отхвърлен. На отхвърляне подлежат и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ, доколкото тяхното уважаване е обусловено от уважаването на иска за отмяна на уволнението.

Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.

С оглед изхода на спора ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на касатора направените в производството разноски в размер на 159,32 лв.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,