Определение № 4076 от 04.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3249/2024 г.

Производството е по реда на чл. 213а, ал. 7 във вр. с чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Г. Вълев срещу определение № 705 от 28.02.2024 г., постановено по административно дело № 107/2024 г. от Административен съд Велико Търново, с което е оставено без уважение искането му да бъде освободен от заплащане на държавна такса за разглеждане на подадената от него искова молба за обявяване на нищожността на съдебни решение. По наведени доводи за неправилност на определението се иска отмяната му. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: Производството по адм. дело № 107/ 2024 г. по описа на АС Велико Търново е образувано по подадена от Вълев искова за молба с искане да се обяви нищожността на два съдебни акта, която е оставена без движение с разпореждане № 454/08.02.2024 г. с указание за отстраняване на нередовности, едно от които е представяне на доказателства за внасяне на дължимата държавна такса. С молба от 19.02.2024 г. Вълев е поискал освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса и други разноски по делото, като е представил декларация, че няма доходи, няма информация за доходите на съпругата му, тъй като от 14 години е в затвора, а притежаваните от него имоти са с наложени възбрани. В обжалваното определение е посочено, че при извършена справка в Търговския регистър е установено, че същият има дялове в три търговски дружества, възбраната върху които била вдигната, а установеното от представената справка от Агенция по вписванията, че върху притежаваните от него имоти има наложени възбрани, не обосновава извод, че същия няма несеквестируемо имущество. Определението е неправилно. При безспорно установения факт, че ищецът понастоящем изтърпява наказание „лишаване от свобода“ и се намира в затвора гр. Ловеч, от което следва, че не може да извършва дейност, с която да реализира доходи, а от представена справка от персоналната партида на Вълев от Затвора [населено място] се установява, че за периода 01.01.2023 г. -26.02.2024 г. същият е имал общо приходи в размер на 1040лв. следва еднозначен извод, че същият не разполага с доходи, позволяващи му да поеме заплащането на дължимите държавни такси по делото, които предвид характера на производството не са ограничени с дължимата първоначална такса в размер на 10лв. Ето защо, обжалваното определение следва да бъде отменено, вместо което следва да бъде постановено ново, с което Вълев бъде освободен от заплащане на дължимите такси в производството по адм. дело № 107/2024 г. на АС Велико Търново до окончателното му приключване във всички инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 213а, ал. 7 във вр. с чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение