Определение № 6348 от 09.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5488/2026 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Е. П. С. и И. Н. С., преподписана от адв. И. Иванова, срещу Определение №1175/16.03.2026г., постановено по адм.дело №311/2026г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е оставена без разглеждане жалбата на частните жалбоподатели против мълчалив отказ на кмета на Община Септември за разглеждане на искане за издаване на административен акт. В срока по чл. 232 от АПК не е постъпило възражение от ответника – кмет на Община Септември. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на определението. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда разглеждането на делото, от надлежна страна, за която определението е неблагоприятно и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното определение първоинстанционния съд е приел, че страни в производството по издаване на заповед за премахване на незаконен строеж са административният орган и адресатът на заповедта - собственик или извършител на строежа, а жалбоподателите не притежават такова качество, поради което е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Обжалваното определение е правилно и изводите на първоинстанционния съд, напълно се споделят от настоящата касационна инстанция, поради което не следва да се преповтарят в пълнота. В производствата по установяване и премахване на незаконни строежи (по чл. 225 или чл. 225а от ЗУТ) е предвидено самосезиране на органите по незаконно строителство, поради което инициирането на производство по сигнал на трети лица не е обвързващо за органа, тъй като тези лица не могат да претендират неблагоприятни правни последици в чужда правна сфера. При упражняване на правомощията по чл. 222 и следващите от ЗУТ, компетентният административен орган няма регламентирано задължение за започване на производство по установяване на незаконен строеж и произнасяне в определен срок. При липса на задължение да образува такова производство и да се произнесе по сигнал отправен до него, административния орган не може да формира отказ, който да подлежи на обжалване. Съгласно чл. 214, т. 3 от ЗУТ индивидуални административни актове по този закон подлежащи на обжалване са актовете за спиране, за забрана на ползването и за премахване на незаконни строежи, но не и отказите да бъдат издадени такива актове. Доводите в частната жалба в противен смисъл са неоснователни. Като е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил образуваното пред него производство Административен съд – Пазарджик е постановил допустим, валиден и правилен съдебен акт, който не следва да бъде касиран. По изложените съображения, и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,