Определение № 13675 от 17.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3000/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Образувано е по молба на Г. Т. Н.. С молбата се възразява против размера на определения с решение № 10463/07.10.2024 г. на Върховния административен съд по адм.д. № 3000/2024 г. размер на юрисконсултското възнаграждение в обхвата на присъдените на касатора разноски и се иска изменение на решението в частта за разноските, като определянето на дължимите разноски не се обвързва с правилата на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при съобразяване на решението на СЕС по дело С-438/22, а да се отчете действителната фактическа и правна сложност на делото. В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е постъпило становище от насрещната страна - директора на Дирекция „Местни данъци“ при община Варна, а от община Варна. Общината не е страна в съдебното производство и затова адресираното до съда нейно изявление не представлява валидно процесуално действие, съответно е без правен ефект. С решение 10463/07.10.2024 г. на Върховния административен съд по адм.д. № 3000/2024 г. е обезсилено решение № 288/10.01.2024 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 1428/2023 г. в частта, с която е обявен за нищожен акт за установяване на задължения /АУЗ/ № МД-АУ-1004-1/10.03.2023г., издаден от орган по приходите при община Варна, относно установено задължение за данък върху превозните средства за 2021 г. в размер 2 621.42 лева и за лихва за забава 356.12 лева и за 2022 г. в размер 2 392.06 лева със закъснителна лихва 126.76 лева във връзка с товарен автомобил „Рено“ с рег. № [рег. номер] и е прекратено делото в тази част. Осъдена е Г. Т. Н. да заплати на община Варна /по арг. от § 1, т. 6 АПК/ деловодни разноски за всяка съдебна инстанция в размер 801 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения или в общ размер 1 602 лева. Молбата е неоснователна. С решението, чието изменяне в частта за разноските се иска, съдът е разрешил спора в полза на касатора. Мотивите на съдебния акт съдържат правни изводи относно приложимото право към искането на ответника за разноски и по правилата му е определил техния размер. Доколкото в частта в частта за разноските решението е с характер на определение, то и за изменянето му следва да са осъществени предпоставките на чл. 253 ГПК. Не са се променили обстоятелствата, при които е постановен съдебния акт и постановяването му не е резултат на грешка или пропуск. Възражението на молителя по размера на разноските за юрисконсултско възнаграждение е направено след приключване на устните състезания по делото и е преклудирано. Съдът подържа позицията си от решението за правото на касатора на разноски в размера по съдебния акт. Воден от горното, съдът