Решение № 3157 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14099/2017 г.

Решение № 3157 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14099/2017 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационни жалби от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" - В. при ЦУ на НАП и от Б. Д. К. от гр. В. срещу Решение № 1795 от 19.10.2017 г., постановено по адм. д. № 927/2017 г. по описа на Административен съд - В.. Директорът на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - гр. В. обжалва визирания съдебен акт в частта му, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-03000316004582-091-001/06.12.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 21/02.03.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП. Поддържа, че в тази му част решението е неправилно като необосновано и противоречащо на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 ДОПК. Счита, че получените от ревизирания парични преводи от "Ивес 102" ЕООД, Ж. И. И. и К. Ж. Н. са негов облагаем доход от друг източник по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Сочи, че с предоставеното на Б. К. пълномощно от 01.03.2013 г. са делегирани твърде широки правомощия за разпореждане с недвижими имоти, което, ведно с останалите факти относно дейността му, води до извод, че полученият мандат е свързан с други финансови или облигационни отношения между лицата. Намира, че ревизираният, в качеството си на пълномощник, не е предал сумите по извършените продажби на упълномощителите, в резултат на което е получил доход, който не е деклариран и не е обложен с данъци. В подкрепа на тезите си излага конкретни аргументи и претендира отмяна на решението в обжалваната му част и постановяването на друго, с което жалбата срещу РА да бъде отхвърлена, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. К. Б. Д. К. обжалва съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу горепосочения РА. Поддържа, че в тази му част атакуваният акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че формираните от органите по приходите констатации не са подкрепени с никакви доказателства. Намира, че в хода на ревизионното производство не са предприети редица процесуални действия, в резултат на което законът е приложен превратно. Сочи, че ангажираните доказателства установяват реалното получаване на сумите от "С. П." ЕООД и "Е. Д. К." ЕООД, като в подкрепа на тезите си излага конкретни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт в посочената част и на РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. В качеството си на ответник по касационната жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" гр. В., Б. Д. К. не изразява становище по нейната основателност. В качеството си на ответник по касационната жалба на Б. Д. К., Директорът на Дирекция" ОДОП" - В., с писмено становище оспорва нейната основателност. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в обжалваните му части, в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбите касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - В. е обосноваността и законосъобразността на РА № Р-03000316004582-091-001/06.12.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В., потвърден с Решение № 21/02.03.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП, с който на Б. Д. К. са установени допълнителни задължения за данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчен период /д. п./ 2011 г. в размер на 56 413,23 лева - главница и 26 441,15 лева - лихви, за д. п. 2012 г. в размер на 16 609,81 лева - главница и 6 081,92 лева - лихви, за д. п. 2013 г. в размер на 3 000,64 лева - главница и 793,87 лева - лихви и за д. п. 2014 г. в размер на 7 432,24 лева - главница и 1 211,13 лева - лихви. За да обоснове формирания краен правен извод за частична основателност на релевираното оспорване първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Ревизионното производство е проведено по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК след констатации за наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. Изводите за тяхната установеност са формирани след анализ на събраните доказателства, сочещи, че в периода 2011-2013 г. Б. К. е продал недвижими имоти по седем броя нотариални актове, без да декларира получените от сделките доходи. След съставяне на парични потоци за ревизираните периоди органите по приходите са констатирали, че стойността на придобитото имущество и разходваните средства надвишава размера на получените от лицето доходи, като за 2011 г. несъответствието възлиза на сумата от 486 899,96 лв., а за 2012 г. - 140 848,10 лв. Ревизиращите са констатирали още, че по личните сметки на Б. Д. К. са преведени следните суми: на 23.05.2012 г. - 23 000 лв. от К. Ж. Н.; на 20.08.2013 г. - 1 350 лв. от ЕТ "Нешев - Г. Й."; на 16.05.2013 г. - 9 000 евро от Ж. И. И. и през 2014 г. - общо 38 010 евро от "Ивес 102" ЕООД. При тази фактическа установеност органите по приходите са пристъпили към формиране на данъчни основи по чл. 122, ал. 4 ДОПК, отчитайки: доходите от продажба на недвижимо имущество на основание чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ, възлизащи за д. п. 2011 г. в размер на 21 461,40 лв., за д. п. 2012 г. - 2 250 лв. и за д. п. 2013 г. - 11 053,94 лева.; превишението на разходите над приходите и доходите, получени по банковата сметка на ревизирания. След съпоставка на твърденията и възраженията на страните първоинстанционният съд е приел, че спорът между тях се концентрира върху следните въпроси: 1. Следва ли в приходната част на паричните потоци да се включат твърдяните заеми от "С. П." ЕООД в размер на 530 000 лв. и от "Е. Д. К." ЕООД в размер на 140 000 лв. ? и 2. Представляват ли сумите, получените по банковата сметка на ревизирания от "Ивес 012" ЕООД, Ж. И. И. и К. Ж. Н. подлежащи на облагане доходи от друг източник по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ? В този контекст решаващият състав е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните относими доказателства от "С. П." ЕООД и "Е. Д. К." ЕООД, въз основа на което е приел за неустановено предаването на сочените суми. Това заключение е обусловено от противоречието между счетоводните вписвания и декларираните от дружествата данни в депозираните ГФО. Посочено е, че според отчета за паричния поток за 2011 г. на "С. П." ЕООД, не са извършвани никакви постъпления и плащания на парични средства, а според оборотната му ведомост активите на дружеството са намалени с 530 000 лв. Същевременно, същата сума е отразена като налична в отчета за паричния поток за 2012 г., представен от "С. П." ЕООД по реда на чл. 20 от Закона за статистиката. Относно представеното преводно нареждане от 21.12.2015 г. за връщане на сумата от 140 000 лева, предоставена от "Е. Д. К." ЕООД, съдът е съобразил, че платежният документ не е придружен с извлечения от банковите на сметки на наредителя и на получателя на сумата, за да може да се проследи цялото движение на паричните средства и дали същото не е свързано с други взаимоотношения между лицата. В тази връзка решаващият състав е обсъдил показанията на разпитаните свидетели В. и Г., като е счел, че изложеното от тях не променя формираното заключение, тъй като лицата нямат непосредствени впечатления от предаването на паричните суми. В обобщение е достигнал до извода, че обосновано органите по приходите не са включили в приходната част на паричния поток за 2011 г. сочените като получени в заем суми, с оглед на което правилно е определен размерът на превишението на разходваните над получените средства. Съобразявайки събраните доказателства при извършените насрещни проверки и депозираните писмени обяснения от лицата, превели сумите по банковата сметка на ревизирания, първоинстанционният съд е приел, че тези плащания не могат да се квалифицират като доходи от други източници, подлежащи на облагане по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Това заключение е формирано след като е установено, че ревизираният е действал като пълномощник на продавачите на недвижимите имоти по посочените нотариални актове и в това си качество е получил сумите от техните купувачи. Поради това решаващият състав е счел, че средствата, преведени по банковата сметка на ревизирания, не подлежат на облагане по реда на чл. 122 от ДОПК във връзка с чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Предвид изричното изявление на процесуалния представител на ревизирания, че не оспорва установените данъчни задължения върху данъчната основа, формирана от доходите от продажба на недвижимо имущество, от доходите, получени от Б. В. през 2011 г. в размер на 55 770.90 лв., от дохода, получен през 2013 г. от ЕТ "Нешев- Г. Й.", както и останалите отчетени приходи и разходи по паричните потоци в РД, първоинстанционният съд е приел, че на годишна база превишението на разходите над приходите е в следните размери: за 2011 г. - 486 899,96 лв.; за 2012 г. -163 848,10 лв.; за 2013 г. - салдото е положително - 25 885,54 лв., които следва да се отнесат като начално салдо за 2014 г. и за 2014 г. - крайното салдо също е положително. При тези релевантни параметри решаващият състав е определил данъчните основи по чл. 122, ал. 4 ДОПК за ревизираните данъчни периоди както следва: За 2011 г. Данъчна основа за облагане - 564 132,26 лева, от които: Доходи от продажба на имущество - 21 461,40 лева; Доходи, получени по банкова сметка- 55 770,90 лева; Превишение на разходи над приходите- 486 899,96 лева; Дължим данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 56 413,23 лева и следващите се лихви за забава. За 2012 г. - Данъчна основа за облагане - 166 098,10 лева, от които: Доходи от продажба на имущество - 2 250,00 лева; Превишение на разходи над приходите - 163 848,10 лева. Дължим данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 16 609,81 лева и следващите се лихви за забава. За 2013 г. - данъчна основа за облагане - 12 403,94 лева, от които: Доходи от продажба на имущество - 11 053,94 лева; Доходи, получени по банкова сметка - 1 350 лева. Дължим данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 1 240.39 лева и следващите се лихви за забава. До тези размери първоинстанционният съд е приел, че РА е законосъобразен, а над тях същият следва да бъде отменен. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. По жалбата на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В.: Неоснователни са доводите на касатора, обосноваващи тезата, че сумите, преведени от К. Ж. Н., Ж. И. И. и от "Ивес 102" ЕООД по банковата сметка на ревизирания, не са получени от него в качеството му на пълномощник на продавачите по НА № 66/2012 г., НА № 133/2013 г. и НА № 73/2014 г. Още в хода на ревизионното производство при извършените насрещни проверки горепосочените лица изрично са заявили, че основанието за преводите са сделките по нотариалните актове, в които изрично е посочено, че Б. К. действа като пълномощник на продавачите и цената на продаваните имоти следва да бъде преведена по банковата сметка на пълномощника. Както правилно е посочил и първоинстанционният съд, след като изявленията на страните по сделките са направени и отразени от нотариус, потвърдени са в писмените обяснения пред ревизиращите и е налице идентитет на датите на преводите с датите на нотариалните актове, то следва да се приеме, че сумите по банковата сметка на ревизирания са му преведени в качеството на пълномощник на продавачите. Този извод се подкрепя и от представените разписки от упълномощителите за предаване на получените от пълномощника във връзка с продажбите суми. Независимо, че пълномощното от 15.05.2012 г. не е представено от В. Н. и от ревизирания, то след като същото е депозирано пред нотариуса и е описано от него, обосновано решаващият състав е приел, че К. е действал по мандат на продавача. Действително, платените в брой суми по отчитането на упълномощителните сделки надвишават максималния размер по чл. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой на територията на страна, но тези обстоятелства биха могли да обусловят ангажирането на административно - наказателната отговорност на лицето, но не и да обосноват извод за получени от него доходи от други източници по смисъла на чл. 35, ал. 6 ЗДДФЛ. Като е достигнал до същия краен извод и е изключил горепосочените суми от размера на формираните от приходните органи данъчни основи по чл. 122, ал. 4 ДОПК, първоинстанционният съд е постановил правилно в тази му част решение, което следва да бъде оставено в сила. По жалбата на Б. Д. К.: Несподелими са аргументите на касатора, че в хода на ревизионното и съдебното производство напълно са игнорирани представените от него доказателства във връзка с твърдяните заеми от "С. П." ЕООД и "Е. Д. К." ЕООД. Както приходните органи, така и първоинстанционният съд са обсъдили поотделно и в съвкупност събраните договори за заеми, разписки, счетоводни документи и ГФО, в резултат на което обосновано са приели, че съдържанието им не кореспондира по между си. Именно поради несъответствието между декларираното от дружествата в ГФО и вписванията в счетоводните документи решаващият състав не е кредитирал последните. В качеството им на частни документи и по аргумент от чл. 180 ГПК вр. § 2 ДР ДОПК тяхното съдържание не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила, поради което верността им следва да бъде преценена с оглед останалите относими доказателства. Както изявленията в договорите за заем и в разписките, така и счетоводните вписвания не се подкрепят от сочената от касатора вноска бележка от 21.12.2015 г. за преведена по банков път сума на "Е. Д. К." ЕООД, тъй като същата не може еднозначно да се обвърже със сочения заем. При липсата на представени от дружествата разходни касови ордери за предоставени парични средства в размери от 530 000 лв. и 140 000 лв., наред с декларираното от тях в публичните регистри пред държавни органи, правилно решаващият състав е приел за неустановени разполагаемостта на заемодателите с посочените суми и предоставянето им на ревизирания. Като не е включил същите в приходната част на съставения паричен поток за 2011 г., първоинстанционният съд точно е определил размерите на релевантните данъчни основи по чл. 122, ал. 4 ДОПК, в резултат на което е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение