Определение № 196 от 20.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 50048/2016 г.

Производството е по чл. 248 ал. 1 ГПК. Образувано по молба от 4.11.2016 година на Г. А. Т., действаща като едноличен търговец с фирма „АС- М. – А. А. – М. А. – Г. А.“, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], заявена чрез адвокат С. С. от АК-В., за допълване на Определение № 359 от 17.10.2016г. по т.д. № 50048/2016 г. на ВКС, II г. о. в частта за разноските, с присъждане в полза на молителя на сторените разноски за адвокатско възнаграждение по подадения отговор на касационната жалба на [фирма], в размер на 600(шестстотин) лева. Насрещната страна – [фирма] не подава отговор и не взима становище в срока по чл. 248 ал 2 ГПК. Като разгледа молба и въз основа на данните по делото, състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия, намира същата за процесуално допустима, а по същество основателна, поради следните съображения: Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция, тъй като съгласно чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции. Съдът присъжда онези разноски на страната, които са доказани със съответните надлежни доказателствени средства- ТР 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. С постановеното по настоящото дело Определение № 359 от 17.10.2016 год. не е допуснато касационно обжалване по касационна жалба вх. № 32082/27.10.2015 г. на [фирма] срещу въззивно решение № 1599 от 25.09.2015 година, постановено гр.В.д. № 1769/2015 год. на ОС-Варна. С настоящата молба се поддържа, че е подаден отговор на заявената касационната жалба, с направено искане за присъждане на разноски. Настоящият състав констатира, че твърденията на молителя са в съответствие с данните по делото – видно от отговор от ЕТ „АС- М. – А. А. – М. А. – Г. А.“, с вх. № 34320 от 17.11.2015 г., който неправилно приложен извън преписката, въз основа на която е образувано производството по чл. 288 ГПК, поради което и не е взет предвид при произнасянето на състава. Направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е направено своевременно, то е основателно и следва да бъде уважено в размер на 600 (шестстотин) лева, които се доказват с приложения Договор за правна помощ от 16.11.2015 г. и платежно нареждане от 17.11.2015 г., съобразно договорения начин на плащане. В срок по чл. 248 ал. 2 ГПК насрещната страна не оспорва сторените разноски с възражение за тяхната прекомерност, поради което те следва да се присъдят, като се допълни в частта за разноските постановеното Определение № 359 от 17.10.2016г. по т.д. № 50048/2016 г. на ВКС, II г. о. С оглед на горните съображения и на основание чл. 248 ал. 3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия