Определение № 86 от 30.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1159/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба вх. № 125352 от 16.10.2015 г., подадена от адвокат Н. М. Н., чрез процесуалния представител - адвокат Н. Х. М., против определение № 13724 от 26.06.2014 г. на Софийски градски съд по ч.гр.д. № 3171/2014 г., с което е потвърдено протоколно определение от 04.11.2013 г. на Софийския районен съд по гр.д. № 27028/2012 г. Ответниците не са подали отговор на частната касационна жалба. Частната жалба е процесуално недопустима. С нея се обжалва определение на въззивния съд, потвърждаващо първоинстанционно определение, като според жалбоподателя, последното е прекратително. С потвърденото протоколно определение, Софийският районен съд е оставил без уважение искане за конституиране на основание чл. 219 ГПК на трето лице-помагач на страната на ищеца. Съгласно разясненията, дадени в т. 9 „а“ от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивното определение, с което се потвърждава отказ на първоинстанционния съд да конституира подпомагаща страна, е окончателно, тъй като не прегражда развитието на производството съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото третото лице не е главна страна в процеса и иск от или срещу него може да се предяви в отделно производство. В допълнение, с този вид въззивни определения не се дава разрешение по същество на друго производство и не се прегражда неговото развитие по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Следователно, такова определение, постановено от второинстанционен съд, не попада в нито една от двете категории въззивни определения, които подлежат на касационно обжалване. Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение