Определение № 4374 от 03.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 492/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Й. Д. Д. и Т. Д. Д. срещу решение №205 от 7.07.2023 г., постановено по в. гр. д. №251 по описа за 2023 г. на Пернишкия окръжен съд, Първи въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение №104 от 6.1.2023 г. по гр. д. №02549 по описа за 2022 г. на Пернишкия районен съд, ГК, VII състав. С първоинстанционното решение е прието за установено и е допусната поправка на вписани обстоятелства в акт за смърт от 10.11.2021 г., издаден от Община Перник, на И. В. М. и акт за смърт от същата дата на М. Х. М., починали на 28.10.2021 г., по отношение на погрешно посочен в тези актове час на смъртта на двете лица, като се приеме, че М. Х. М. е починала преди И. В. М., с час на смъртта преди часа на смъртта на И. В. М..

Касаторите твърдят, че обжалваното решение е нищожно, недопустимо и неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост-основания за касационно обжалване по чл. 281, 1, т.2 и т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочат очевидна неправилност и чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по следните въпроси:

1. Допустимо ли е в производство по чл.542 от ГПК да намира пряко приложение презумпцията на чл.10а от ЗН?

2. Как е разпределена доказателствената тежест в производство по чл.542 от ГПК?

3. Каква обвързваща доказателствена сила има постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство?

4. Допустимо ли е приобщаване на заключението на съдебно-медицинската експертиза, част от доказателствените средства по друго производство, както и на доказателства които не са приобщени като такива в настоящото производство?

Р. Д. П. застъпва становището, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд, като оспорва жалбите и по същество.

Община Перник не взема становище по касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Р. П. е изложила в молбата си до Пернишкия районен съд, че е наследница на починалия на 28.10.2021 г. И. В. М., чиято съпруга М. Х. М. е починала на същата дата. В актовете за смърт на И. М. и на М. М. погрешно е посочен часът на смъртта-7 часа на И. М. и 8 часа на М. М.. М. М. е била по-възрастна от съпруга си и съгласно чл.10а от ЗН, когато не може да се установи последователността, в която е настъпила смъртта на няколко лица, се счита, че по-възрастният е починал преди по-младия. Ето защо е поискала да бъде извършена поправка в актовете за смърт на лицата.

Община Перник и заинтересованите лица Й. Д. и Т. Д., синове и наследници на М. Х. М., са оспорили молбата като неоснователна.

Пернишкият районен съд се е позовал на постановлението на Пернишката окръжна прокуратура, според което лицата са починали няколко денонощия преди да бъдат намерени и затова не може да се определи точният час на смъртта. Ето защо е приложил презумпцията на чл.10а от Закона за наследството и е приел, че М. Х. М. е починала преди И. В. М., а не обратното, както е посочено в актовете за смърт, поради което е постановил тази грешка в актовете да бъде поправена.

Пернишкият окръжен съд е възприел извода на първоинстанционния съд, че се прилага презумпцията на чл.10а от ЗН, която не е оборена от заинтересованите лица, оспорващи молбата. Ето защо е потвърдил решението на Пернишкия районен съд.

Касаторите твърдят, че така постановеното въззивно решение е нищожно или поне недопустимо, защото е потвърдено първоинстанционно решение, в което не е ясно какво е прието за установено. Настоящата инстанция констатира, че волята на първоинстанционния съд, съответно и на въззивния съд е ясно изразена и недвусмислена. Посочено е в какво се състои грешката в актовете за смърт и е постановено тя да бъде поправена. Ето защо решението на Пернишкия окръжен съд не е нищожно и на това основание не може да се допусне касационното му обжалване. Налице са всички процесуални предпоставки и няма процесуални пречки въззивният съд да постанови своето решение. Образувано е производство по молба за поправка на допуснати в акт за смърт грешки, които се поправят по реда на Глава петдесета от ГПК съгласно чл.547 от ГПК във връзка с чл.38, ал.4 от Закона за гражданската регистрация. Ето защо въззивното решение е и допустимо.

Това решение не е очевидно неправилно, тъй като не се констатира прилагане на закона в неговия обратен, противоположен на вложения в него смисъл, прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, или груби нарушения на правилата на формалната логика.

За да постанови обжалваното решение, Пернишкият окръжен съд се е позовал на презумпцията на чл.10а от Закона за наследството, чието прилагане като правна норма не е ограничено само до исковото производство, както смятат касаторите, формулирайки първия си въпрос. Въззивният съд е разпределил доказателствената тежест съобразно практиката на ВКС по приложението на разпоредбата-цитираното решение № 50069 от 31.10.2022 г. по гр. д. № 2642/2021 г. на II ГО на ВКС. Според това решение презумпцията по чл. 10а ЗН, въведена с изменението на закона, обн. в ДВ бр. 117/1997 г./ дотогава, а и в предходния ЗН от 1889 г. такава не е съществувала/, предвижда, че когато не може да се установи последователността на настъпване на смъртта на няколко лица, се счита, че по-възрастният е починал преди по-младия, което съответства на обичайния житейски ход. Както при всяка законна оборима презумпция, е необходимо доказване на презумпционната предпоставка, за да може съдът да приеме, че презумираният факт се е осъществил. Доказването й по силата на правилото за доказателствената тежест се осъществява от страната, в полза на която би бил презумираният факт, и то чрез пълно доказване. Презумираният факт не се нуждае от доказване, тъй като в закона е предвидено изводът за осъществяването му да се изведе от доказването на други факти, за които доказването на обратното не е проведено успешно. Презумпцията по чл. 10а ЗН подлежи на оборване чрез провеждане на обратно доказване, което е в тежест на този, който твърди обратното, в случая установяване на последователността на настъпване на смъртта на всяко едно от лицата. По този начин е постъпил въззивният съд-приел е, че молителката е доказала презумпционната предпоставка, а касаторите не са провели обратно доказване, оборващо презумпцията. Следователно разрешението на първите два въпроса на касаторите съответства на приложимата правна норма и практиката на ВКС, поради което по тези въпроси касационно обжалване не може да се допусне. Същият извод важи и за другите въпроси на касаторите относно допустимите доказателствени средства и тяхната сила в охранителното производство. В исковото производство поради принципа за непосредственост доказателствата се събират от решаващия делото съд, но в охранителното производство съгласно чл.535 от ГПК съдът може да ползва и доказателства, събрани в други производства. Ето защо обжалваното решение не противоречи на цитираното от касаторите решение №214 от 29.05.2014 год. по т. д.т.д. № 992 / 2012 год. на I ТО на ВКС, което касае доказателствената сила на частна експертиза в исковия процес, а не в охранителното производство.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,