Определение № 654 от 21.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 540/2012 г.
ВКСIV гражданско отделение21.09.2012 г.докладчик Веска Райчева
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА определение от 22.05.2012г. по гр.д.№ 3830/ 2012г. на ГС София. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК. Обжалвано е определение от 22.05.2012г. по гр.д.№ 3830/ 2012г. на ГС София, с което е оставена без разглеждане частна жалба на Х. Ф. Х.. Жалбоподателят – Х. Ф. Х. поддържа, че обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение въззивният съд е приел за установено, че по гр.д.№1331/2009г. РС София на основание чл.410 ГПК в полза на заявителя [фирма] е издадена заповед за незабавно изпълнение. Установено е също така, че длъжникът Х. Ф. е възразил и заявителят- кредитор е предявил иск за вземането си по което е образувано гр.д.№27181/2009г. на РС София, което е приключило с осъдително решение, потвърдено и от въззивен съд. Съдът е констатирал, че срещу определение за издаване заповед за изпълнение по гр.д.№1331/2009г. длъжникът Х. Ф. е подал и частна жалба, която е предмет на разглеждане в настоящето производство. С оглед данните по делото за разрешаване на спора за дължимостта на вземането с влязло в сила съдебно решение ГС София с обжалваното определение е оставил без разглеждане частната жалба срещу определението за издаване заповед за изпълнение като недопустима. Настоящият съдебен състав намира, че така постановеното определение от въззивният съд е правилно. Правилно е прието по делото, че за частния жалбоподател не е налице правен интерес от търсената с частната жалба защита, тъй като разрешаването на материалноправния въпрос въпрос, свързан с дължимостта на вземането е разрешен в спорно съдебното производство и заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК е загубила своето правно значение. В производството по жалба срещу определението за издаване заповед за изпълнение не се разглеждат възражения срещу несъсществуването на задълженията, а такива са били предмет на обсъждане в исковото съдебното производство, приключило с влязло в сила решение. Ето защо обжалваното определение като постановено в съответствие със закона следва да се потвърди. Предвид изложените съображения, съдът