Определение № 4066 от 16.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3671/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Г. Б. Г., срещу определение № 962 от 10.03.2025 г., с което е оставена без разглеждане жалбата срещу писмо с рег. № 812100-1882/1/31.01.2025 г. на ВПД директора на ДПНД на МВР, издадено по негово заявление № 812104-45/24.01.2025 г. и производството по образуваното по нея административно дело № 110/2025 г. по описа Административен съд Плевен е прекратено. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, въз основа на които се иска неговата отмяна. Ответникът по частната жалба – ВПД директора на ДПНД на МВР не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от страна, за която определението е неблагоприятно, намира същата за допустима, но разгледана по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от Г. Б. Г. срещу писмо рег. № 812100-1882/1/31.01.2025 г. на ВПД директор на ДПНД на МВР, издадено по заявление № 812104-45/24.01.2025 г. по описа на МВР по Закона за достъп до обществена информация, с което е уведомен, че МВР не разполага с исканата информация, описаната в заявлението информация, която не е свързана с дейността на МВР, нито е статистическа информация, поради което не може да бъде разгледано заявлението и МВР няма задължение да се произнася с решение по него. При това с обжалваното пред настоящия състав определение правилно АС Плевен оставя без разглеждане жалбата на Г. и прекратява производството по делото, тъй като същият е уведомен, че административният орган не разполага с исканата информация. Уведомлението е такова по чл. 33 от ЗДОИ и няма белезите на административен акт, с него не се засягат права и законни интереси, и не могат да произтекат неблагоприятни правни последици за адресата му, поради което и не подлежи на съдебен контрол. Ето защо настоящият състав намира, че с обжалваното определение законосъобразно жалбата му е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено. С оглед изложеното, постановеното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение