Определение № 3653 от 02.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2514/2025 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. С молба вх.№ 7852 от 17.04.2026 г. А. К. А. е поискала ВКС да измени постановеното от него определение № 1657 от 31.03.2026 г. по настоящото дело в частта за разноските, като намали поради прекомерност присъдените в полза на Р. С. Х. разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 4 797,80 евро. В писмено становище- отговор от 15.06.2026 г. ответникът по молбата Р. С. Х. оспорва тази молба. Твърди, че делото е с голяма фактическа и правна сложност, предвид огромния обем на събраните по делото доказателства от поне 5 предходни съдебни производства и множеството разпити на свидетели, извършени в първоинстанционното производство, както и предвид необходимостта тези доказателства да бъдат анализирани, за да се изготви компетентен отговор на касационната жалба. Не без значение била и спецификата на касационното обжалване, която предполагала висока правна квалификация на адвокатите, представляващи страните по делото, и задължението тези адвокати да имат над-малко 5 години юридически стаж. Не на последно място от значение бил високият материален интерес по конкретния спор, както и моментът, в който адвокатската защита била реализирана. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по постъпилата молба приема следното: Молбата е подадена от легитимирана страна и преди изтичане на предвидения в чл.248, ал.1 ГПК едномесечен срок от постановяване на определението от 31.03.2026 г., поради което е допустима. По същество, молбата е основателна поради следното: Съгласно решение С-438/22 г. на СЕС, като и съгласно практиката на ВКС /например определение № 1001 от 06.03.2024 г. по ч.гр.д.№ 553 от 2024 г. на ВКС, ГК, III г.о., определение 1183 от 14.03.2024 г. по ч.гр.д.№ 2605 от 2023 г. на ВКС, ГК, III г.о., определение № 28 от 21.01.2022 г. по ч.т.д.№ 2347 от 2021 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др./, при произнасяне по искане по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност или по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, българският съд не е обвързан от приетите в Наредба № 1 от 2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. При определяне на дължимото адвокатско възнаграждение съдът следва да вземе предвид не само величината на защитавания интерес /цената на иска/, но и вида, количеството и сложността на извършената работа от адвоката, както и дали тази работа изисква висока компетентност и знания с оглед фактическата и правна сложност на конкретното дело. Посочените в Наредба № 1 от 2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат само като ориентир за съда при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение. В случая, предвид изхода на делото /недопускане до касационно разглеждане на жалбата на А. К. А./ на ответника Р. С. Х. се дължат разноски за адвокатска защита по касационното дело. Р. Х. своевременно е направил искане и е представил доказателства за това, че е направил разноски за адвокат по делото на ВКС в размер от 9 383,69 лв. /4 797,80 евро/: фактура от 14.01.2025 г. и извлечение от банкова сметка на адв.Г.. Възражението на А. А. за намаляване на тези разноски поради прекомерност обаче е основателно: Действително делото е с висок материален интерес, с голям обем /бил е събран голям по обем доказателствен материал/ и по него пълномощниците на страните са извършили голяма по количество и сложност работа по събиране на писмени и гласни доказателства и изготвяне на становища. За направените от Х. разноски за адвокат пред първата и пред втората съдебни инстанции обаче на Х. са били присъдени суми с решенията на първоинстанционния и въззивния съд /4 000 лв. за първоинстанционното дело и 4 800 лв. за въззивното производство/. Работата на адвоката на Х. по касационното дело се е изразявала само в едно /да подготви и представи отговор на касационната жалба/ и е в ограничен размер /свежда се само до вземане на становище относно това дали са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение/. Действително, горното изисква висока квалификация на адвоката и детайлно познаване на цялото дело, но това не е основание за присъждане на толкова високо адвокатско възнаграждение, колкото е било уговорено и заплатено на адвоката на Х.- 9 383,69 лв. /4797,80 евро/. Настоящият състав на ВКС, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност на касационното дело и извършената от пълномощника на Х. работа по това дело, счита че адвокатското възнаграждение на пълномощника на Х. за оказаната правна помощ и съдействие по това касационно дело следва да бъде намалено до размера на възнаграждението, присъдено на пълномощниците на другите двама ответници по делото, а именно до 1 533,88 евро /равностойност на 3 000 български лева/. Воден от горното и на основание чл.248 ГПК, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение