Определение № 50 от 27.03.2017 г. на ВКС по н. д. № 295/2017 г.

Производството е по чл. 44, ал. 1 НПК. С протоколно определение от 7.03.2017 г, по АНД № 5/17 по описа на Районен съд, Първомай, е прекратено съдебното производство и е повдигнат пред ВКС спор за местна подсъдност с Пловдивски районен съд. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от Пловдивски районен съд. Върховният касационен съд, І НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Съдебното производство първоначално е образувано в Пловдивски районен съд като АНД № 63/17 по жалба на [фирма], представлявано от Й. Т. А., срещу Наказателно постановление № 218768-F215019 от 6.06.2016, издадено от Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП, Пловдив, за нарушение по чл. 180, ал. 2 ЗДДС. С разпореждане № 606 от 10.01.17 г, съдията-докладчик от Пловдивски районен съд е приел, че делото не му е подсъдно, по съображения, че нарушението е извършено в гр. Първомай, където се намира седалището на дружеството жалбоподател. Изложеното е послужило като основание за прекратяване на съдебното производство и изпращане на делото по компетентност на Районен съд, Първомай. При постъпване на делото в посочения съд е образувано АНД № 5/17. В открито съдебно заседание на 7.03.2017 г представителят на Наказващия орган е направил възражение за неспазване на местната подсъдност, съгласно чл. 36 НПК, като е изтъкнал, че нарушението се състои в бездействие, а дължимото действие е следвало да се извърши в гр. Пловдив. Съдът е уважил възражението, прекратил е съдебното производство и е повдигнал спор за подсъдност с Пловдивски районен съд. ВКС намери, че спорът за подсъдност следва да бъде решен в полза на Районен съд, Първомай. Съображенията за това са следните: Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 НПК, делото е подсъдно на съда, в чийто район е извършено престъплението. Когато деянието се изразява в бездействие, от значение за определяне на местната подсъдност е мястото, където е следвало да бъде извършено дължимото действие. При преценката на местната подсъдност се съобразяват фактическите обстоятелства, изложени в обвинителния акт, респективно, в Наказателното постановление. В случая, нарушението по ЗАНН е за това, че санкционираното дружество не е подало декларация по чл. 96 ЗДДС, пред ТД на НАП, Пловдив. Такива са и фактическите обстоятелства, залегнали в акта за административно нарушение и възпроизведени в обжалваното Наказателно постановление. При това положение, след като деянието се е изразило в бездействие, а дължимото действие е следвало да се извърши в гр. Пловдив, компетентен да разгледа жалбата срещу Наказателното постановление е Пловдивският районен съд. От друга страна, от значение за изхода на спора за подсъдност е обстоятелството, че представителят на Наказващия орган е направил изрично възражение за неспазване на местната подсъдност. Известно е, че съдебната практика приема за съществено процесуално нарушение неспазване на правилата за местна подсъдност, когато е направено изрично възражение в тази насока. С оглед на изложеното, делото следва да бъде изпратено за разглеждане на Варненски районен съд, който е компетентен по правилата на чл. 36 НПК, за което да бъде уведомен Районен съд, Първомай. Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, ВКС, І НО,