Определение № 2811 от 03.10.2023 г. на ВКС по д. № 3290/2023 г.

Производството е по чл. 128 АПК. Образувано е по препирня за подсъдност между Районен съд - Пловдив и Административен съд - Пловдив, повдигната с Определение № 8347 от 24.07.2023 г. на Районен съд –Пловдив пред петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Спора се е породил по повод подадената искова молба от П. Арабски срещу ОДМВР - Пловдив, с която е предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2000 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди причинени в следствие на дейност на органите на полицията, свързана с извършването на необоснована и лишена от фактически данни за извършено престъпление от страна на ищеца. С определение № 1387/01.06.2023 г. по адм.д. № 1279/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив – град производството по заявената искова молба е прекратено, тъй като съдията докладчик е счел, заявената искова претенция е извън приложното поле на чл.1, ал.1 ЗОДОВ и делото не е подведомствено на административните съдилища, а същото следва да бъде разгледано от общите съдилища, същото е изпратено по компетентност на Районен съд - Пловдив. При тези данни по делото настоящия петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, намира следното: Когато обезщетението за неимуществени вреди от българската държава се претендира като следствие от незаконосъобразни действия на полицейски служители, които са извършили личен обиск по реда на чл. 80, ал.1 ЗМВР, искът е с правна квалификация в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Разглеждането му е в компетентност на съответния административен съд и се прилага редът на АПК. Искът следва да бъде квалифициран по чл. 2, ал. 1, т. 1, респ. т. 3 ЗОДОВ, а се разглежда пред гражданския съд и по реда на ГПК, когато в исковата молба се твърди, че неимуществените вреди имат за причина незаконна мярка за неотклонение "задържане под стража" или незаконно обвинение в престъпление, последвали издадената заповед по чл. 72, ал. 1 ЗМВР и действията на полицейските служители по задържането на лицето. Само тогава обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконните действия на полицейските органи, а се определя по справедливост от гражданския съд по реда на ГПК. Това е така, защото отговорността на държавата по деликтните искове в ЗОДОВ се определя съобразно всички обстоятелства, които обуславят вредите. Отговорността е обективна, а законодателят е предвидил в специалния закон държавата да се представлява от онези държавни органи, чиито актове, действия или бездействия са причина за вредите (чл. 7 ЗОДОВ). Дори само един държавен орган да представлява държавата, това не би могло да наруши принципа на пълно обезщетение на всички имуществени и неимуществени вреди, пряка последица от увреждането. Предопределящи квалификацията на деликтния иск по ЗОДОВ, компетентния съд, надлежния ред за неговото разглеждане, а и надлежния ответник, процесуален субституент на държавата като длъжник по спорното вземане, са онези обстоятелства, които решават въпроса в системата на изпълнителната или в системата на съдебната власт е държавният орган, чиито незаконни актове, действия или бездействия са пряката (основната) причина за вредите/в този смисъл е и Определение № 56 от 17.05.2018 г. на ВКС и ВАС по гр. д. № 57/2018 г., 5-членен с-в/. Доколкото обезщетението за неимуществени вреди се претендира само от незаконните действия на полицейските органи, случаят попада в деликтния състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Делото е в компетентност на Административен съд - Пловдив, който е длъжен да го разгледа по реда на АПК. По изложените съображения настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС