Определение № 2119 от 28.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 528/2025 г.

С разпореждане № 41/04.02.2025 година производството по делото е оставено без движение като на молителя И. П. И. е даден едноседмичен срок от съобщението, в който да посочи на кое точно съдебно решение иска отмяна-на въззивното решение № 21/03.02.2023 година на Окръжен съд Ловеч, постановено по гр. д. № 205/2022 година или поддържа искането си за отмяна на първоинстанционното решение № 260 004/25.02.2022 година на Районен съд Ловеч, пети граждански състав, постановено по гр. д. № 1001/2020 година; да посочи дали подава молбата за отмяна в лично качество и ако е така да посочи защо е заинтересовано лице по смисъла на чл. 304 от ГПК (доколкото наистина не е участвал в исковото производство) или я подава като представител на дъщеря си Г. И. И., като в този случай да изложи твърдения защо е трябвало да участва в исковото производство като нейн представител и да посочи точно кога и как е узнал за решението, чиято отмяна иска. За да даде горните указания съдът е приел, че производството по делото е образувано по молба с вх. № 260 595/28.10.2024 година, подадена от И. П. И. за отмяна на влязлото в сила решение постановено по гр. д. № 1001/2020 година по описа на Районен съд Ловеч. За основание на исканата отмяна е посочено това по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, а изложените твърдения са, че И. като представител на малолетната си дъщеря не е взел участие в делото, като не е уведомяван и не е конституиран като такъв, а също така и като заинтересована страна. Във връзка с това съдът е констатирал, че по гр. д. № 1001/2020 година по описа на Районен съд Ловеч е постановено решение № 260 004/25.02.2022 година на пети граждански състав на съда. Това решение е било предмет на инстанционен контрол като е потвърдено с решение № 21/03.02.2023 година на Окръжен съд Ловеч, постановено по гр. д. № 205/2022 година, което пък не е допуснато до касационно обжалване с определение № 532/07.02.2024 година, постановено по гр. д. № 2707/2023 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. В мотивите на т. 13 от ТР № 7/31.07.2017 година, постановено по тълк. д. № 7/2014 година на ОСГТК изрично е посочено, че когато първоинстанционното решение е обжалвано и по гражданския спор се е произнесъл въззивният съд, единствено неговото решение, а не това на първоинстанциония съд, ще подлежи на отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. Това се отнася и до останалите случаи на отмяна по чл. 303, ал. 1 от ГПК, тъй като с искането за отмяна страната цели да се освободи от обвързващата сила и последиците на влязлото в сила съдебно решение, а в случаите на инстанционен контрол с тази сила и последици се пораждат от въззивните решения. При инстанционният контрол въззивната инстанция е тази пред която трябва да бъдат релевирани допуснатите от първата инстанция процесуални нарушения и тя трябва да предприеме действия за отстраняването на същите. При наличието на влязло в сила въззивно решение, с което е разрешен спора, не може да бъде искана, съответно допускана отмяна само на първоинстанционното решение, тъй като по този начин не би била постигната целта на отмяната. Освен това производството по гр. д. № 1001/2020 година по описа на Районен съд Ловеч е образувано по искова молба на Г. И. И., която е дъщеря на молителя, но към момента на образуване на исковото производство е пълнолетна. Затова И. трябва да посочи дали подава молбата за отмяна в лично качество и ако е така да посочи защо е заинтересовано лице по смисъла на чл. 304 от ГПК (доколкото наистина не е участвал в исковото производство) или я подава като представител на дъщеря си, като в този случай ще трябва да изложи твърдения защо е трябвало да участва в исковото производство като нейн представител. Наред с това е прието, че молителят трябва да посочи точно кога и как е узнал за решението, чиято отмяна иска с оглед проверка на спазването на срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК. Съобщението за отстраняване на горепосочените нередовности на молбата за отмяна е връчено на И. П. И. на 10.03.2025 година като в установения от съда срок същият е подал молба с вх. № 4978/18.03.2025 година, подадена по пощата на 17.03.2025 година. С нея И. е посочил, че подава молбата в лично качество, а не като представител на дъщеря си Г. И. И., като иска отмяна на въззивното решение № 21/03.02.2023 година на Окръжен съд Ловеч, постановено по гр. д. № 205/2022 година. Изложени са твърдения, че за решението е узнал, след като при посещение на имота видял залепено съобщение, от което е разбрал за извършени действия от съдебен изпълнител по въвод във владение на купувач на имота. Вследствие на това предприел действия по обжалване на действията на съдебния изпълнител, първото от което било 24.04.2024 година. Твърди се, че съгласно чл. 21, ал. 1 от СК съпружеската имуществена общност са придобитите със съвместен принос по време на брака имущества. Съгласно ТР № 3/29.06.2017 година, постановено по тълк. д. № 3/2016 година на ОСГК на ВКС съпрузите са необходими другари и то от категорията на незадължителните по искове с предмет вещни права. Затова решението го обвързвало със сила на присъдено нещо, тъй като трябвало да участва в производството по реда на чл. 216, ал. 2 от ГПК. Във връзка с горното следва да се има предвид, че с въззивното въззивното решение № 21/03.02.2023 година на Окръжен съд Ловеч, постановено по гр. д. № 205/2022 година е потвърдено първоинстанционното решение № 260 004/25.02.2022 година на Районен съд Ловеч, пети граждански състав, постановено по гр. д. № 1001/2020 година. С последното са отхвърлени предявеният от Г. И. И. срещу Д. И. И., Г. Е. Ц., П. И. П., С. Д. И., И. Й. И., Е. И. А. и „Общинска банка“ АД [населено място], иск за прогласяване нищожността, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, поради липса на съгласие на договор за покупко-продажба от 16.03.2005 година, обективиран в нотариален.акт №, т., рег.№, дело № 167/2005 година на Н. Х.-нотариус с район на действие района на Районен съд Ловеч, вписана под № в регистъра на Нотариалната камара който договор е сключен между Д. И. И., като майка и законен представител на Г. И. И., като продавач и Г. Е. Ц. и П. И. П. (по реда на СИО) като купувачи; както и предявения срещу С. Д. И., И. Й. И. (починал на 15.05.2021 година), Е. И. А. и „Общинска банка“ АД [населено място] иск за прогласяване нищожността, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 167, ал. 3 от ЗЗД, поради противоречие със закона, на договор за учредяване на договорна ипотека от 30.06.2008 година, обективиран в нотариален акт №, т., рег.№, дело № 453/208 година на Н. Х.-нотариус с район на действие района на Районен съд Ловеч, вписана под № в регистъра на Нотариалната камара, за имота предмет на договора за продажба, а също така и предявения срещу Е. И. А. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК-за признаване за установено по отношение на ответницата, че не е собственик на недвижимия имот. От данните по делото е видно, че И. П. И. е баща на ищцата в производството Г. И. И., която е [дата на раждане]. Същевременно майката на ищцата е ответницата Д. И. И., която е сключила граждански брак с молителя на 30.05.1993 година. Спорът в исковото производство се отнася до действителността на договор за продажба, сключен от Г. И. И., в качеството й на продавач, при сключването на който малолетната тогава ищца е била представлявана от своята майка и законна представителка Д. И. И.. Молителят И. П. И. не е страна по този договор и поради това не може да участва в производството по оспорването му, още повече че се касае до имот, който е бил лична собственост на продавачката и не обвързва И., ако той претендира самостоятелни права върху имота. Това изключва възможността И. П. И. да се легитимира като необходим другар по делото на основание съществуваща върху имота съпружеска имуществена общност между него и Д. И. И., тъй като дори и да е съществувала такава преди прехвърлянето на имота на Г. И. И., то тя е прекратена с извършеното прехвърляне. Същевременно съдилищата по същество са приели, че за сключването на договора за продажба от 2005 година е било налице валидно дадено разрешение от районния съд по чл. 73, ал. 2 от СК (отм.), като молбата за издаване на същото е била подадена само от Д. И. И., което обаче не било в нарушение на чл. 73, ал. 1 от СК (отм.). Това обстоятелство също не легитимира И. П. И. като необходим другар в производството, тъй като въпросът дали искането за издаване на разрешението по чл. 73, ал. 2 от СК (отм.) е трябвало задължително да бъде направено от двамата родители, а не само от единия от тях е от значение за основателността на предявените по делото искове, но не създава права на молителя по отношение на имота предмет на договора, които да го правят необходим другар в исковото производство по смисъла на чл. 215 от ГПК. Същевременно както в молбата за отмяна, така и в уточняващата такава не са изложени други обстоятелства, от които да бъде направен извод, че И. П. И. е легитимиран да иска отмяна на въззивното решение № 21/03.02.2023 година на Окръжен съд Ловеч, постановено по гр. д. № 205/2022 година, както по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, така и по реда на чл. 304 от ГПК. С оглед на това молбата за отмяна се явява нередовна по смисъла на т. 10 от ТР № 7/31.07.2017 година, постановено по тълк. д. № 7/2014 година на ОСГТК на ВКС, като нередовността й не е отстранена въпреки дадените от съда указания в тази насока. Поради това същата трябва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение