Определение от 26.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5783/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на „София Комерс Кредит Груп“ АД, подадена чрез адв. Петкова срещу решение № 2510 от 18.03.2025г., постановено по адм. д. № 2150/2024г. на Административен съд – Бургас. С обжалваното решение административният съд отменя отказ на „София Комерс Кредит Груп“ АД обективиран в писмени отговори от 04.11.2024г. и 07.11.2024г. на управителя на дружеството за предоставяне на носителите на лични данни на П. В. А. от гр. Бургас, въз основа на които се обработват данните й във връзка с договор за кредит от 28.06.2024г. и изпраща административната преписка за ново разглеждане. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че дружеството ясно и конкретно представя на лицето копие от конкретните лични данни, които обработва и представя точна реплика на тези данни. Позовава се на § 41 и 45 от решението на СЕС от 04.05.2023г. по дело С-487/21.

Касаторът иска да бъде отменено обжалваното решение и спорът да се реши по същество.

Върховният административен съд, като прецени данните по делото, намира, че са налице основанията по чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК за спиране на съдебното производство, по следните съображения:

Според данните по делото, на 30.10.2024 г. жалбоподателката в първоинстанционното производство П. В. А., чрез адв. Русинов подава искане до „София Комерс Кредит Груп“ АД, с което на основание чл. 37б от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) във връзка с чл. член 15 и следв. от Регламент (ЕС) 2016/679 иска от дружеството, в качеството му на администратор на лични данни да й предостави копие от договор за кредит от 28.06.2024г., сключен между дружеството и А., ведно с всички съпътстващи договора документи. Предоставен е електронен адрес, на който да се изпрати отговорът и документите.

По делото не се спори, а и се потвърждава от представените доказателства, че искането достига до адресата си - „София Комерс Кредит Груп“ АД, на 30.10.2024 г. Безспорно е и, че на 04.11.2024г. дружеството-администратор на лични данни чрез управителя А. С. издава писмен акт, видно от който приема за основателно искането на П. А. по чл. 15 и чл. 20 ОРЗД, като за осигуряване на възможност на субекта на данни да бъде информирана относно обработването на данните и да направи проверка за законосъобразността му, на жалбоподателката е посочено кои нейни лични данни се обработват във връзка с договорните им взаимоотношения.

Във връзка с този отговор А. подава втора молба на 06.11.2024г. до дружеството, в която твърди, че отговорът от 04.11.2024г. не съдържа поисканата от нея информация и моли на основание чл. 15, § 3 ОРЗД да й бъдат предоставени копия от цитирания договор за кредит от 28.06.2024г., ведно с всички съпътстващи го документи.

На 07.11.2024г. е издаден нов писмен акт, в който управителят на дружеството потвърждава вида и обема на обработваните лични данни на А., като пояснява, че независимо от обстоятелството че тези данни се обработват във връзка със сключения договор за потребителски кредит, предоставянето на копие от лични данни по смисъла на чл. 15 ОРЗД не е тъждествено с предоставяне на копие от документите/носителите, в които същите се съдържат, а в Регламент (ЕС) 2016/679 няма нормативно предвидено такова задължение за предоставяне на поисканите документи.

При тези обстоятелства, съдът приема от правна страна, че отказът на ответната страна да предостави достъп до конкретните носители на лични данни, т. е. документите чрез които тези данни се обработват, обуславя пряк и личен интерес за А. да го оспори по съдебен ред.

Съдът се позовава на разпоредбите на чл. 12 ОРЗД, предвиждащи че „администраторът предприема необходимите мерки за предоставяне на всякаква информация по членове 13 и 14 и на всякаква комуникация по членове 15-22 и член 34, която се отнася до обработването, на субекта на данните в кратка, прозрачна, разбираема и лесно достъпна форма, на ясен и прост език, особено що се отнася до всяка информация, конкретно насочена към деца. Информацията се предоставя писмено или по друг начин, включително, когато е целесъобразно, с електронни средства. Ако субектът на данните е поискал това, информацията може да бъде дадена устно, при положение че идентичността на субекта на данните е доказана с други средства“, като посочва и вмененото задължение на администратора да „съдейства за упражняването на правата на субекта на данните по членове 15-22.“

В заключение първоинстанционният съд приема, че с постановяването на процесния отказ, администраторът лишава жалбоподателката и от „правото на защита на личните данни“, което се предоставя с чл. 8, § 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС), като съответно е поставена в невъзможност да придобие непосредствени впечатления за спазване на задължението на администратора за осигуряване на защитата на тези данни, така че да гарантира тяхното законосъобразно обработване, което води до извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт.

С определение № 11385 от 21.10.2025 г. по адм. дело № 1643/2025 г. Административен съд - Варна отправя преюдициално запитване до Съда на Европейския, със следните въпроси:

1. Разпоредбите на член 8 от ХОПЕС, член 12, параграф 1 и параграф 5, член15, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, тълкувани във връзка със съображения 58, 60 – 63 от същия регламент и с решения на Съда на ЕС по дела C-487/21 и С-307/22, трябва ли да се разбират в смисъл, че в контекста на приключили отношения между заемодател и заемател по договор за паричен заем, правото на субекта на данните да получи копие от личните данни, които са предмет на обработване под формата на съхранение (архивиране) за срока и целите за прилагане на мерките срещу изпирането на пари, предполага задължение на администратора при всяко искане да предоставя и пълно копие от договора за заем, във връзка с който е дадено съгласието за обработване на данните?

2. Правото на преносимост по чл. 20, параграф 1 от ОРЗД следва ли да се тълкува в смисъл, че включва и правото на субекта да получи пълно хартиено копие от договорите за заем, при сключването на които е предоставял свои лични данни, при положение че договорите са приключени и събраните/обработени въз основа на тях данни се съхраняват от администратора единствено за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари?

3. Как принципите на прозрачност, минималност и точност по член 5, параграф 1, букви а), в) и г) от ОРЗД, и правата по член 15, параграфи 1 и 3, и по член 20, параграф 1 ОРЗД — на достъп и преносимост на личните данни, които са в процес на обработка от вида съхранение (архивиране) за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари — се отнасят към задължението на администратора да предостави на субекта освен копие на данните, и пълно копие от договора за заем, при условие че: 1. същият е сключен след профилиране на субекта чрез алгоритми за машинно обучение и 2. администраторът доказва, че субектът вече разполага с него?

4. В случай че задължението за предоставяне на пълно копие на договора за заем не е абсолютно (не се предполага), данните се обработват само под формата на съхранение (архивиране) за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари, и субектът на данни твърди, че без пълното копие на договора не може да разбере контекста и въздействието от обработването, при какви обективни критерии и условия националният съд следва да извърши преценка дали администраторът има задължение да предостави пълно копие на договор за заем?

5. В обхвата на защитата по член 79 от ОРЗД и член 8 от ХОПЕС, преценката на администратора — че договорът за заем има клаузи, които остават извън обхвата на правото по член 15, параграфи 1 и 3, както и че искането е прекомерно и повтарящо се, подлежи ли на съдебен контрол и по какви обективни критерии/условия следва да се осъществи този контрол от националния съд?

По отправеното преюдициално запитване е образувано дело № С-676/2025 г. на СЕС.

Върховният административен съд, в настоящия касационен състав, намира, че произнасянето на Съда на ЕС по поставените въпроси с определение № 11385 от 21.10.2025 г. по адм. дело № 1643/2025 г. от АС - Варна се явява преюдициално по спора по настоящото съдебно касационно производство. Изложените по-горе фактически обстоятелства по казуса и даденото правно решение от първоинстанционния съд относно правата на субектите на данни по член 15 и член 20 от Регламент (ЕС) 679/2016 показват сходство с предмета на спора във връзка, с който АС - Варна отправя преюдициално запитване до Съда на ЕС.

Съгласно чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК, съдът спира производството по делото при отправено преюдициално запитване от друг съд по въпрос, обуславящ изхода на спора. В разглеждания случай произнасянето на Съда на ЕС по дело № С-676/2025 на СЕС е преюдициално и от значение за изхода на спора по настоящото адм. дело № 5783/2025 г. на Върховния административен съд, поради което следва да се отмени определението, с което е даден ход по същество на делото и се спре касационното производство до приключване на дело № С-676/2025 г. на СЕС.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,