Определение № 416 от 29.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 1676/2014 г.

Производство по чл.282 ал.2 ГПК. Образувано е по молба на [фирма], [населено място] с искане за спиране изпълнението на въззивно решение от 18.03.2014 г. по т.д. №2960/2013 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, в частта му, с която е потвърдено решение №69/14.01.2013г. по т.д.№2140/2012г. на СГС, VІ ТО, 12 състав, поправено с решение №705/28.03.2013г. по същото дело с което молителят [фирма] е осъден да заплати на [фирма], [населено място], сумата 20 856 лева, ведно със законната лихва от 31.10.2011г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която молителят [фирма] е осъден да заплати на [фирма], [населено място], на основание чл.266 ал.1 от ЗЗД сумата от 21 180 лева, представляваща разликата над сумата от 20 856 лева до пълния размер на иска за сумата от 42 036 лева, съставляваща дължимо възнаграждение, ведно със законната лихва от 31.10.2011г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски. От данните по делото е видно, че срещу въззивното решение от 18.03.2014г. е подадена касационна жалба, подадена по пощата на 30.04.2014г., т.е. в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК. По делото е представен платежен документ от 21.05.2014 г., с който молителят е наредил да бъде преведено по сметката за обезпечения на ВКС обезпечение в размер на 42 036 лева, присъдена с обжалваното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение. Представена е и служебна бележка от счетоводството на ВКС на РБ, удостоверяваща постъпване на сумата по сметката на съда. При тези данни настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките на чл.282, ал.2 ГПК за спиране изпълнението на въззивното решение, поради което подадената молба следва да бъде уважена. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение