Определение № 288 от 21.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 497/2020 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 23 256/23.12.2019 година, подадена от Държавата, представлявана от Министъра на финансите, против определение № 4054/06.12.2019 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 6-ти състав, постановено по т. д. № 2916/2019 година. С обжалваното определение съставът на Софийския апелативен съд е спрял производството по делото, на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 от ГПК, до произнасянето на Конституционния съд на Република България по същество по к. д. № 12/2019 година, присъединено за съвместно разглеждане към к. д. № 5/2019 година по описа на КС. В частната жалба се излагат доводи за това, че определението е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което и е необосновано. Сочи се, че не са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 6 от ГПК за спиране на производството, като се прави аналогия с практиката за спиране на производството по чл. 292 от ГПК, както и че не е налице връзка между въпросите по конституционното дело и тези предмет на исковото производство. Направено е искане определението на Софийския апелативен съд да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по жалбата „България 2009” ЕООД гр. София не е подал отговор на същата, като не е изразил становище по допустимостта и основателността й. Държавата, представлявана от Министъра на финансите е била уведомена за обжалваното определение на 18.12.2019 година, а подадената от нея срещу същото частна жалба е с вх. № 23 256/23.12.2019 година, като е подадена по пощата на 20.12.2019 година. Предвид на това е спазен предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Частната жалба е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение съставът на Софийския апелативен съд е приел, че производството пред него е било образувано по въззивна жалба против решение № 1779/13.03.2019 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, І-6 състав, постановено по гр. д. № 3094/2018 година, с което са отхвърлени предявените от „България 2009” ЕООД гр. София, при условията на субективно евентуално съединяване искове по чл. 49 от ЗЗД, във връзка с чл. 7 от КРБ против Държавата, представлявана от Министъра на финансите и евентуален против Народното събрание на Република България за сумата от 331 464.54 лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди-заплатени такси за периода от 01.01.2014 година до 09.08.204 година по обявената за противоконституционна с решение № 13/31.07.2014 година по к. д. № 12/2014 година по описа на КС на РБ разпоредба на чл. 35а от ЗЕВИ. Изложени са съображения за това, че с определение от 17.09.2019 година по к. д. № 12/2019 година, присъединено за общо разглеждане към к. д. № 5/2019 година по описа на КС на РБ било допуснато по същество искането на Пленума на ВАС за даване на задължително тълкуване на чл. 151, ал. 2, изр. 3 от КРБ по въпроса: „Какво е действието на решението на КС, с което се обявява противоконституционността на закон, по отношение на заварените правоотношения и висящите съдебни производства, с оглед разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. 3 от КРБ”. Допуснатата до тълкуване разпоредба на КРБ била приложим закон към спорните по делото отношения, с оглед очертания предмет и търсената защита от ищеца, като отговорът на допуснатия до разглеждане от КС въпрос бил от значение за правилното решаване на спора, поради което била налице очертаната в чл. 229, ал. 1, т. 6 от ГПК пречка по хода на делото и производството по същото трябвало да бъде спряно. Във връзка с горното следва да се има предвид, че в ДВ бр. 42/12.05.2020 година е обнародвано решение № 3/28.04.2020 година, постановено по к. д. № 5/2019 година по описа на КС на РБ. Съгласно правилото на чл. 151, ал. 2, изр. 2 от КРБ това решение е в сила от 16.05.2020 година. С оглед на това към настоящия момент не са налице предпоставки за спиране на исковото производство по чл. 229, ал. 1, т. 6 от ГПК. Затова обжалваното определение на Софийския апелативен съд трябва да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение