Определение № 617 от 11.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Д. Д., срещу въззивно решение №273 от 07.11.2014 г. по гр.д. №400/2014 г. на Ловешкия окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение №107 от 30.04.2014 г. по гр. дело №1277/2013 г. на Троянския районен съд за отхвърляне на предявения от касатора срещу Й. К. Й. и И. К. Й. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата 7240 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи. В. съд е приел, че предявеният иск е основателен, но не е доказан по размер. Фургонът на ответницине навлиза в имота на ищеца по одобрената кадастралната карта с 1.25 м., с което препятства продължаването на започнатия от ищеца процес по изграждането на обекта „Осем бунгала за сезонно ползване" в собствения му ПИ с идентификатор *****.**.***, за който е одобрен инвестиционен проект, издадено разрешение за строеж и започнало трасирането на имота. Доказани са елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, а именно противоправното бездействие на втория ответник по делото, изразяващо се в неизпълнение на заповед № 699/26.08.2011 г. на кмета на [община], с която е наредено в 1-месечен срок от датата на получаване на заповедта И. К. Й. да премахне фургона, който е поставил в имота на дядо си Й. К. Й., представляващ имот с идентификатор № *****.**.*** и в съседния имот с идентификатор *****.**.***, собственост на [фирма], както и да осигури достъп до съседния имот. Налице е и причинна връзка с противоправното деяние и бъдещите вреди, но те не са достатъчно сигурни. Размерът на обезщетението за пропуснатите ползи не би могъл да бъде определен съгласно разпоредбата на чл.162 ГПК Това е така, защото ищецът не е доказал за какъв период от време в конкретния случай при нормално развитие на обстоятелствата би изградил обекта, което е довело до лишаване му от възможността да отдава под наем 8 броа бунгала за сезонно ползване. Касаторът е изложил доводи, че въззивният съд се е произнесъл по правния въпрос за това достатъчно ли е наличието на доказана възможност за сигурно увеличаване имуществото на търговското дружество за получаване на доходи чрез използване на обекта за извършване на търговска дейност, за да се присъди на основание чл.45 ЗЗД обезщетение за пропуснати ползи. Твърди се, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС. Представени са ТР №3 от 12.12.2012 г. по тълк. дело №3/2012 г. на ОСГТК на ВКС и четири решения на ВКС. Ответникът по жалбата И. К. Й., [населено място], [община], оспорва жалбата. Ответникът по жалбата Й. К. Й. [населено място], [община], не е заявил становище. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №273 от 07.11.2014 год. по гр.д. №400/2014 г. на Ловешкия окръжен съд в обжалваната част по повдигнатия въпрос, който обуславя крайното решение и е решен в противоречие с практиката на ВКС – представените с касационната жалба решение №67 от 22.04.2013 г. по т.дело №28/2012 г. на ВКС, II т.о. и решение №102 от 23.04.2014 г. по гр. дело №108/2013 г. на ВКС, I г.о. На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 144, 80 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.