Решение № 234 от 12.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6353/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Oбразувано e по касационна жалба на А. Ю. А., гражданин на Сирия, чрез адв. Г. Янков, против Решение № 3843 от 16.04.2025 г., постановено по адм. дело № 576 по описа на Административния съд – Хасково за 2025 г. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е отхвърлена жалбата на А. (собствено име) Ю. (бащино име) А. (фамилно име), гражданин на Сирия, роден на [дата], против Решение № 1542 от 12.02.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, във вр. с чл. 8 и чл. 9 от с.з., на чуждия гражданин е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторът твърди неправилност на обжалвания съдебен акт, излагайки съображения за постановяването му при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Не претендира разноски за настоящото производство. Ответникът – Председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България, с адрес в София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 114Б, не изразява становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен процесуален представител – ст. юрк. М. Кръстева, която оспорва касационната жалба като неоснователна и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Не претендира разноски за настоящото производство. Участващият по делото представител на Върховната касационна прокуратура изразява мотвирано становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на трето отделение преценява касационната жалба като процесуално допустима предвид подаването й в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която решението, предмет на касационен контрол е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административният съд е установил, че след нелегалното му влизане от Турция през август 2024 г., А., с молба от 13.08.2024 г., регистрирана с вх. № 2385 по описа на Регистрационно-приемателен център на ДАБ в гр. Харманли, рег. № УП 33830/13.08.2024 г. по описа на ДАБ (л. 68 от първоинстанционното дело) поискал предоставяне на закрила в Република България. Лицето било без документи за самоличност, поради което данните му са установени въз основа на декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ – (л. 45 от делото). В хода на административното производство лицето предоставило документ за самоличност – лична карта (копие и превод на л. 30-32, пак там), въз основа на данните от която и съобразно изготвения за чужденеца Регистрационен лист (л. 66 и л. 67, пак там), съдът е установил, че А. е от мъжки пол, роден е на [дата] в гр. Алгория, Област Дейр ал Зор, има етническа принадлежност – [заличен текст], с основно образование, по професия – шивач, женен, изповядва [заличен текст] религия (направление: [заличен текст]). Въз основа на молбата за закрила на сирийския гражданин, пред ДАБ е образувано административно производство по общия ред – хипотезата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗУБ. След изискване на становище от Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) (писмо, изх. рег. № УП-33830/15.08.2024 г. – л. 43, пак там) по чл. 58, ал. 10 ЗУБ, е получен отговор от за директор на специализирана дирекция „М“ – ДАНС (писмо, изх. рег. № М-15087 от 26.09.2024 г. – л. 23, пак там), с което ДАБ е уведомена, че ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила на А. в Република България, ако същият отговаря на условията по ЗУБ. С търсещия закрила е проведено интервю, за което е изготвен Протокол, рег. № УП 33830/23.08.2024 г. ( л. 36-40 от делото). На 12.02.2025 г. Председателят на ДАБ е издал оспореното пред първата инстанция Решение № 1542, връчено на чуждия гражданин на 04.03.2025 година. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е формирал следните изводи: Приел е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. Преценил е като правилен извода на административния орган, за липсата на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца. На следващо място съдът, съобразявайки личната бежанска история на А., се е мотивирал, че по отношение на сирийския гражданин липсват и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Счел е, че оспорващият не е бил принуден да напусне страната си на произход поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция или поради тежки посегателства като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Съобразявайки данните от изготвената в хода на административното производство, от дирекция „Международна дейност“ при ДАБ Справка за актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия към датата на постановяване на спорния акт (от л. 16 до л. 21 от първоинстанционното дело), служебно известните му Справка, вх. № МД-02-159/14.03.2025 г. и Справка, вх. № МД-02-160/14.03.2025 г. изготвени от същата дирекция, както и актуалния новинарски поток за Сирия към датата на постановяване на обжалвания съдебен акт, съдът e приел за правилна и обоснована преценката на Председателя на ДАБ, че конкретният случай на кандидата за международна закрила не дава основание за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Посочил е, че след падането на режима на Президента Башар Асад, в сирийската страна, макар да се наблюдават въоръжени сблъсъци на отделни места (като крайбрежните райони) е налице цялостно подобряване на общата обстановка по сигурността. Изложил е съображения, че поемането на държавната власт от нови политически субекти в родината на чужденеца не е имало за резултат наличието на тежки заплахи срещу живота или личността на цивилните лица поради безогледно насилие, в случай на въоръжен вътрешен конфликт. Подчертал е желанието на все по-голям брой сирийци, намиращи се извън страната си, да се завърнат в родината си след свалянето на Асад. Обосновал се е, че дори да се приеме наличието на въоръжен конфликт в Сирия, то същият не е повсеместен, не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна и не е достигнал такива нива, при които да съществува реален риск А. да понесе тежки посегателства, само заради присъствието си на територията на родината си. Формирал е решаващия извод за законосъобразност на оспореното Решение № 1542/12.02.2025 г. на Председателя на ДАБ. Касационната инстанция в настоящия съдебен състав преценява решението като правилно. При касационната проверка по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК не се установи съдът да е допуснал наведените от касационния жалбоподател пороци, поради което не са налице основания за отмяната на съдебния акт. Обосновани и верни са изводите на първоинстанционния съд, че от съпоставката между личното положение на А. А. и официалната информация за държавата му по произход, не следва, че чужденецът е бил обект на преследване в родината си, осъществено от официалните власти, партии или организации, контролиращи значителна част от родината му или от недържавни субекти. При проведеното с него интервю лицето не е твърдяло спрямо него да е упражнявано физическо, психическо или сексуално насилие, да е наказван непропорционално или дискриминационно, да му е отказвана съдебна защита или да е бил обект на наказателно преследване, заради расата му, изповядваната от него религия, националността му, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Не изразява страх, че, ако бъде върнат в Сирия, за него съществува риск от преследване по смисъла на ЗУБ. Сочи, че не е членувал в политически партии или организации, както и във военни формирования. Заявява, че не е имал проблеми с официалните власти в Сирия, не е осъждан и срещу него не са водени дела. На въпроса дали е задържан, дава противоречиви отговори. От една страна твърди, че е задържан от кюрдите за седмица в голям затвор, защото искали той да служи при тях, от друга заявява, че не е арестуван нито в Сирия, нито в друга държава – л. 3 и л. 4 от Протокол, рег. № УП 33830/23.08.2024 г./ л. 38 и л. 39 от първоинстанционното дело. Като причина за напускането на родината си посочва, че „Всичко е рисковано, бягаме от едно място на друго“ и че се страхува заради инцидентите със сигурността. За българската държава знае, че тук има спокойствие и стабилност, и иска да живее у нас със семейството си, както и да работи. Настоящият състав преценява, че изложеното от А. относно еднократното му, евентуално задържане от кюрдите не обосновава наличието на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5, т. 5 ЗУБ, защото същият не е заявил, респ. не е изложил обстоятелства в хода на административното производство, от които да се формира обоснован извод, че изпълнението на Закона за наборната повинност, приет от кюрдската администрация през юни 2019 г., известен като „Задължението за самоотбрана“ и приложим към датата на напускането на чужденеца на Сирия само в определени нейни райони, за него би означавало участие във военни действия, противоречащо на действителните му политически, религиозни или морални убеждения или на валидни съображения на съвестта. Изпълнението на военна повинност, разбирано като задължителна наборна военна служба, е легитимно право на всяка държава и само по себе си не представлява тежко нарушение на основните права на човека като правото на живот, нито противоречи на забраната за изтезания, забраната за робство и държане в принудително подчинение, както и забраната за налагане на наказания без закон, регламентирани в Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). Наред с това, съобразно критериите за определяне на статут на бежанец, установени в „Наръчник по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец“ на Службата на Върховния комисар на Организацията на Обединените нации за бежанците (Глава V, раздел „B“, т. 168 от същия), едно лице, което е дезертирало или избягало от военна служба просто от неприязън към военната служба или от страх от сражения, не е бежанец. По изложените съображения, като е приел, че оспореният индивидуален административен акт е законосъобразен в частта му, в която на сирийския гражданин е отказано предоставянето на бежански статут, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила в тази му част. Правилно е решението, предмет на касационен контрол и в частта му, в която е споделено становището на ответния административен орган за липсата на материалноправните предпоставки по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на А. на хуманитарен статут. Решаващият състав на Административния съд – Хасково обосновано е преценил, че обстоятелствата от бежанската история на чужденеца, не разкриват съществуването в Сирия на реална опасност за него от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ) или като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ). Ако се върне в родината си, лицето не би било изложено и на тежки заплахи срещу живота или личността му, в качеството му на цивилно лице, поради безогледно насилие, в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт (хипотезата по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ), тъй като, видно от изготвената в хода на административното производство от дирекция „Международна дейност“ при ДАБ Справка за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия, както и за ситуацията със сигурността там, се установява, че на територията на тази страна не е налице към датата на постановяване на спорното Решение № 1542/12.02.2025 г. на Председателя на ДАБ, повсеместен вътрешен въоръжен конфликт, придружен от безогледно насилие. Правилно съдът от първата инстанция е съобразил тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (Директива 2004/83/ЕО), дадено в постановеното от Съда на Европейския съюз (СЕС) решение от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 (Meki Elgafaji, Noor Elgafaji срещу Staatssecretaris van Justitie). Съгласно това решение „съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.“ Тези критерии в случая не са изпълнени, тъй като публично достъпните външно-информационни източници, въз основа на които е изготвена Справка на дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, вх. № МД-02-20/14.01.2025 г. (от л. 16 до л. 21, пак там) сочат значително успокояване на обстановката в Сирия след падането на режима на Президента Башар Асад, въпреки наличието на въоръжени сблъсъци на отделни места. Организацията на обединените нации и нейните партньори са започнали възстановяването на ключови съоръжения като болници и пътища. По данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН), считано от 08.12.2024 г. до 02.01.2025 г., 115 000 сирийци са се завърнали обратно в Сирия. Към 27.12.2024 г. 664 000 души остават новоразселени в Сирия от началото на декември същата година, 75 % от които жени и деца. Същевременно около 486 000 вътрешно разселени лица вече са се завърнали в районите си на произход. В началото на януари 2025 г. Съединените американски щати предоставят шестмесечно изключение от санкциите, наложени на Сирия – т.нар. Общ лиценз, за да позволи хуманитарна помощ след края на управлението на президента Башар Асад. При тази фактическа установеност, липсват обективни основания да се смята, че, ако А. бъде върнат в държавата му по произход, неговата сигурност, в качеството му на цивилно лице би била застрашена и той би бил изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му. В заключение, следва да бъде посочено, че, по аргумент от нормата на 75, ал. 2 и ал. 3 ЗУБ, във вр. с чл. 30, ал. 1, т. 9 от с.з., преценката за предоставяне на исканата международна закрила обхваща цялостното поведение на чужденеца, съществен елемент от което е съдействието на търсещия закрила за изясняване на неговото лично положение. В случая правят впечатление противоречията в бежанската история на А.. В хода на съдебното производство пред първата инстанция (Протокол от съдебно заседание, проведено на 10.04.2025 г.) чужденецът е променил изявленията си относно семейното му положение. Докато при регистрирането му и в хода на административното производство е твърдял, че е женен от 2022 г. за своя братовчедка, за която се грижат майка му и баща му, в съдебното заседание през април 2025 г. е казал, че е имал годеница, когато е дошъл у нас, че само се води като женен, а всъщност не е, защото с „годеницата“ не се е получило. Такова поведение на търсещия закрила не обосновава извод за желание от негова страна за изясняване на неговия случай, а сочи на лице, напуснало родината си, водено от причини от личен характер, които обаче не съставляват основания по ЗУБ за предоставянето на бежански и хуманитарен статут. По изложените съображения, настоящата касационна инстанция преценява решението на Административния съд – Хасково, като валидно, допустимо и правилно, поради което го оставя в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия