Решение № 3830 от 06.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба на „ГТ Релакс енд спорт“ ЕООД, представлявано от управителя Г. П. Т., с процесуален представител адвокат Й. М. Панов, срещу Решение № 1340/13.10.2025 г., постановено по адм. дело № 212/2025 г. по описа на Административен съд – Габрово, с което е отхвърлена жалбата срещу Решение № 23 от 21.05.2025 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ – Габрово и потвърдените с него Задължителни предписания № ЗД-1-07-01882683/07.04.2025 г. на контролен орган в ТП на НОИ – Габрово – старши инспектор по осигуряването при същата администрация. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. Развити са съображения, че от съда не е извършена пълна, всестранна и обективна проверка на съвкупния доказателствен материал, с което е нарушен принципът на обективната истина, установен в чл. 7 АПК. Релевирани са възражения, че към момента на подаване на декларация образец № 1 /за периода 2018 г. – 2019 г. /, касаторът е действал изцяло добросъвестно и в съответствие с официалните данни, налични в персоналния регистър на НОИ. С оглед горните данни, потвърдени от справки на НАП и НОИ, се извежда, че касаторът е бил осигурен на максимален доход от „Сити Ком Трейд“ ЕООД. По изложените доводи се поддържа, че касаторът правилно е декларирал съответните периоди в позиция 16.4 – „дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж“. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени издаденото решение и потвърдените с него задължителни предписания. Претендира се присъждане на съдебно – деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – директор на ТП на НОИ – Габрово не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № 23 от 21.05.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Габрово, с което е отхвърлена жалба с вх. № 1056-07-1295§4/25.04.2025 г. против Задължителни предписания № ЗД-1-07-01882683/07.04.2025 г. на контролен орган в ТП на НОИ - Габрово. С издадените предписания на жалбоподателя е разпоредено да се коригират подадени данни по чл. 5, ал. 4 КСО в Регистър на осигурените лица с декларации обр. № 1 – „Данни за осигуреното лице“, съгласно Наредба № Н-8/2005 /отм./ и Наредба № Н-13/2019 г. за периода 02.05.2018 г. - 31.01.2019 г. за самоосигуряващо се лице Г. П. Т., с вид осигурен – код 12, като осигурено за фонд „Пенсии“ и фонд „ОЗМ“ /18,3%/, с пропуснатите действителни стойности в позиция 16.1 „отработени дни с осигурителни вноски“ и т. 21 „осигурителен доход“, съгл. ЗБДОО за 2018 г. и 2019 г. В мотивите за издаване на акта е посочено, че Г. П. Т. е едноличен собственик на капитала на дружеството жалбоподател – „ГТ Релакс енд спорт“ ЕООД. С декларации за самоосигуряващо се лице ОКД-5 е избрал да се осигурява за фонд „Пенсии“ и фонд „ОЗМ“ /общо заболяване и майчинство/ чрез дружеството на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО, с начало на осигуряването 02.05.2018 г. и дата на прекъсване на дейността – 01.11.2024 г. Същият е и едноличен собственик на капитала в „ГТ 1“ ЕООД, като със същата по вид декларация е избрал да се самоосигурява на същото основание в периода 22.07.2015 г.и дата на прекъсване на дейността - 02.05.2018 г. При извършена проверка от контролен орган на ТП на НОИ – Плевен на „Сити Ком Трейд“ ЕООД, приключила с Констативен протокол /КП/ № КВ-5-14-01661093/06.08.2024 г., е установено, че за лицата, за които дружеството е подавало данни по чл. 5, ал. 4 КСО като наети по трудови правоотношения лица, сред които и Г. П. Т., не е настъпило основание за осигуряване по реда на КСО. Предвид направените констатации и на основание чл. 108, ал.1, т.3 КСО, на „Сити Ком Трейд“ ЕООД са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-1401661161/06.08.2024 г. за заличаване на данните по чл. 5, ал.4, т.1 КСО, подадени без правно основание, които са връчени на 10.10.2024 г. и са влезли в сила на 25.10.2024 г. На основание чл.4, ал.10, т.4 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. от контролните органи на ТП на НОИ – Плевен са предприети действия за служебно заличаване на данните по чл.5, ал.4, т.1 КСО, подадени от „Сити Ком Трейд“ ЕООД за периода 02.03.2015 г. – 31.01.2019 г. Прието е за установено, че за Г. П. Т. не са изпълнени условията на чл.10, ал.1 КСО и §1, ал.1, т.3 и т.12 ДР на КСО чрез „Сити Ком Трейд“ ЕООД. В изпълнение на издадените задължителните предписания, данните по чл.5, ал.4, т.1 КСО, подадените от „Сити Ком Трейд“ ЕООД за Г. П. Т., в качеството му на наето лице по трудово правоотношение на максимален осигурителен доход за периода 02.03.2015 г. – 31.01.2019 г., включително са заличени. Във връзка с изложеното, от органа е констатирано некоректно подаване на данни от жалбоподателя – „ГТ Релакс енд спорт“ ЕООД, за периода 02.05.2018 г. – 31.01.2019 г. за Г. П. Т. с неправилно попълнена позиция 16.4 „Дни без осигурителни вноски, зачетени за трудов стаж“, вместо с пропуснатите действителни стойности в позиция 16.1 „отработени дни с осигурителни вноски“ и т. 21 „осигурителен доход“, съгласно ЗБДОО за 2018 – 2019 г. След анализ на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд намира, че единственият преюдициален въпрос в случая е дали Г. П. Т. следва да се счита за лице, осигурено за всички осигурени социални рискове на друго основание, който въпрос е решен с влизане в сила на Задължителни предписания № ЗД-1-14-01661161 от 06.08.2024г., издадени от главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - Плевен. В контекста на изложеното е формиран извод, че към датата на издаване на процесните предписания и решение не е налице основание, което да опровергава извода на административните органи. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема, че обжалваното решението е издадено от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на процесуалните правила, правилно приложение на материалния закон и съответствие с целта му, поради което не намира основания за прогласяване на неговата нищожност като недопустимо или за неговата отмяна като незаконосъобразно. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение намира първоинстанционното решение за валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са наведените от касатора доводи, че от съда не е извършена пълна, всестранна и обективна проверка на съвкупния доказателствен материал, с което е нарушен принципа на обективната истина, установен в чл. 7 АПК. В хода на производството пред Административен съд – Габрово, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Релевираните в касационната жалба възражения относно неправилно приложение на материалния закон при постановяване на първоинстанционното решение, са неоснователни. Осигурителните правоотношения в задължителното обществено осигуряване биват три вида: правоотношение между осигурителния орган и осигурителя; правоотношение между осигурителния орган и осигуреното лице; правоотношение между осигурителния орган и самоосигуряващото се лице. Осигурителното правоотношение между осигурителния орган и осигурителя е насочено към обезпечаване на необходимите средства за осъществяване на правото на обществено осигуряване. Осигурителното правоотношение между осигурителния орган и осигуреното лице има за свое непосредствено съдържание реалното удовлетворяване на осигурителните права на осигуреното лице. В първите две осигурителни правоотношения логически и първо по време възниква осигурителното правоотношение между осигурителния орган и осигурителя. Спецификата в осигурителното правоотношение между осигурителния орган и самоосигуряващото се лице се състои в това, че то само՜ встъпва в осигурителните права и задължения между страните, както с оглед набирането на осигурителни средства, така и с оглед на тяхното разходване. Поради това при него не стои въпросът за възникване на две различни правоотношения, а за последователност, в която се осъществяват правата и задълженията между страните. С оглед изложеното, неоснователни са възраженията на касатора, че обжалваните задължителни предписания за корекция на подадени данни по чл. 5, ал.4 КСО, са преждевременно издадени. Издаването на оспорените в настоящото производство задължителни предписания за коригиране на данни е предпоставено и обусловено от влизането в сила на Задължителни предписания № ЗД-1-1401661161/06.08.2024 г., издадени от контролен орган – главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Плевен до „Сити Ком Трейд“ ЕООД за заличаване на данни, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 КСО за посочени като осигурени лица, сред които и Г. П. Т.. Видно от първоинстанционното решение по делото няма данни по отношение на задължителните предписания за заличаване на данни да са били предприети действия за обжалването им, поради което съдът обосновано приема, че същите са влезли в сила. От касатора липсват възражения в тази посока. Предметът на настоящия спор не касае установяване действителността на трудовото правоотношение между Г. П. Т. и „Сити Ком Трейд“ ЕООД по висящия спор относно възстановяване на неоснователно получено парично обезщетение за временна неработоспособност, който се разглежда в самостоятелно съдебно производство. Първоинстанционният съд обосновано приема, че оспорените предписания не са издадени преждевременно, предвид различния характер на производствата, развили се между различни правни субекти, участващи в различни качества, както следва: 1/ по чл. 108, ал.1, т.3 КСО - издаване на задължителни предписания за заличаване на осигурителни данни, което се развива между осигурителния орган и осигурителя „Сити Ком Трейд“ ЕООД; 2/ по чл. 114, ал.1 КСО – за възстановяване на неоснователно получено парично обезщетение за временна неработоспособност, което се развива между осигурителния орган и лицето, по отношение на което са заличени осигурителните данни - Г. П. Т.; 3/ по чл. 108, ал.1, т.3 КСО - издаване на задължителни предписания за коригиране на осигурителни данни, което се развива между осигурителния орган и „ГТ Релакс енд спорт“ ЕООД, представлявано от управителя Г. П. Т., в качеството му на самоосигуряващо се лице. С оглед на обстоятелството, че за процесния период липсва друго основание за осигуряване на Г. П. Т. като наето лице, то подадените от „ГТ Релакс енд спорт“ ЕООД данни по чл. 5, ал. 4 КСО в Регистър на осигурените лица с декларации обр. № 1 – „Данни за осигуреното лице“, съгласно Наредба № Н-8/2005 /отм./ и Наредба № Н-13/2019 г. за периода 02.05.2018 г. - 31.01.2019 г. за самоосигуряващо се лице Г. П. Т., с вид осигурен – код 12, като осигурено за фонд „Пенсии“ и фонд „ОЗМ“ /18,3%/, с пропуснатите действителни стойности в позиция 16.1 „отработени дни с осигурителни вноски“ и т. 21 „осигурителен доход“, съгл. ЗБДОО за 2018 г. и 2019 г., следва да се коригират. При анализа на относимата правна уредба, първоинстанционният съд правилно приема, че в т.16 от указанията за попълване на Декл. Обр. 1 от Наредба Н-8 от 29.12.2005 г. /отм., но в сила към момента на подаване на данните от жалбоподателя/ е посочено, че на тази позиция се попълват данни за „дни в осигуряване“. В позиция 16.1 се отразяват отработени и други дни с осигурителни вноски – попълват се в две позиции дните с осигурителни вноски. Такива са: отработените дни в осигуряване, дните в платен отпуск, дните, за които е упражнявана дейност, която е основание за осигуряване, и всички дни с осигурителни вноски на основание чл. 9, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване. В т. 16.4 се попълват дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж, като в две позиции се попълват работните дни в неплатен отпуск за временна неработоспособност, и други дни в осигуряване без осигурителни вноски. Неотносими към предмета на спора са наведените от касатора доводи за добросъвестност на лицето при подаване на декларация образец № 1 /за периода 2018 г. – 2019 г. В контекста на изложеното, неоснователни са касационните доводи за наличие на предпоставките по чл. 209, т. 3 АПК, обуславящи отмяна на съдебния акт. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспореното решение и потвърдените с него задължителни предписания за коригиране на осигурителни данни, обхващащ преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване, обуславящи разпоредените правни последици. Предвид развитите съображения, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1- во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,