Определение № 8810 от 03.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8274/2026 г.

Образувано е по частна жалба на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, чрез представител по пълномощие юрисконсулт П. Конакчиева, против разпореждане № 30351 от 30 юли 2026 год., постановено по адм. дело № 9352/2026 год. по описа на Административен съд София- град. С жалбата се твърди незаконосъобразност на оспореното разпореждане, като постановено в противоречие с материалния закон. Позовавайки се на нормативната уредба, развива подробни съображения, че съдът неправилно е определил приложимият материален закон, доколкото е налице специален закон, по силата на който е допуснато предварително изпълнение на оспореният административен акт. Формулирано е искане за отмяна на оспорения съдебен акт и постановяване на друг, по силата на който искането да бъде върнато за разглеждане от друг състав, със задължителни указания по прилагане на закона. Ответникът- Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез представител по пълномощие главен юрисконсулт Т. Бельова, в депозиран писмен отговор оспорва частната жалба и развива доводи за правилност на обжалваното разпореждане. Формулира искане за оставяне в сила на оспореното разпореждане. С обжалваното разпореждане имащо характер на определение, съдът оставил е без разглеждане искането на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, за постановяване на съдебен акт, с който да бъде спряно допуснатото по силата на Закона за енергетиката (ЗЕ) предварително изпълнение на решение № ПАМ-6 от 30 юни 2026 год. на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 201, ал. 1, т. 2, ал. 2, т. 1, б. "а", предл. 2, чл. 202, ал. 1 и чл. 203, ал. 1 ЗЕ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове се уреждат с Наредба № 3 от 21 март 2013 год. за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ). Обосновал е, че доколкото с разпоредбите на НЛДЕ не е допуснато предварително изпълнение на акта, като такова не е предвидено и в ЗЕ по отношение решенията на КЕВР, нито е допуснато и с отделно разпореждане по чл.60 АПК от административния орган, с оглед на което и по общото правило на чл.166, ал.1 АПК, обжалването на акта спира изпълнението. Поради липсата на правен интерес подадената жалба е оставена без разглеждане. Разпореждането имащо характер на определение е неправилно. При постановяването му е допуснато нарушение на процесуалните правила, довело до противоречие с приложимия материален закон. В настоящия случай предмет на съдебно оспорване е решение № ПАМ-6 от 30 юни 2026 год. на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), в частта с която на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е приложена принудителна административна мярка по чл. 201, ал. 1, т. 2, ал. 2, т. 1, б. "а", предл. 2, чл. 202, ал. 1 и чл. 203, ал. 1 ЗЕ. Съгласно чл. 201 ал. 1 ЗЕ комисията или министърът на енергетиката прилагат мерките по ал. 2, когато установят, че контролираните по този закон лица, техните служители, лица, които по договор изпълняват ръководни функции в тях или сключват сделки за тяхна сметка, са извършили или извършват действия, с които застрашават или увреждат сигурността на енергийната система, интересите на обществото или на клиентите на електрическа и топлинна енергия и природен газ или на други енергийни предприятия. В ал. 2, т. 1 б „а“ от с.з е посочено, че в случаите по ал. 1 с цел предотвратяване или преустановяване на нарушенията, както и за отстраняване на вредните последици от тях, комисията или министърът на енергетиката или упълномощените от тях лица съобразно компетентността им налагат следните принудителни административни мерки, като разпореждат писмено преустановяване извършването на определени действия или за задължително предприемане на такива действия в определен срок. Съгласно чл. 203 ЗЕ решението по чл. 202, ал. 1 може да се обжалва чрез комисията или чрез министъра на енергетиката пред Административния съд - град София по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му. Обжалването на решението за прилагане на принудителна административна мярка не спира неговото изпълнение. Според чл. 204 ЗЕ доколкото в тази глава не са предвидени особени правила, прилагат се съответните разпоредби на АПК. Действително в разпоредбата на чл. 13, ал. 9 ЗЕ е въведен специален режим на предварителното изпълнение на актовете на КЕВР, съгласно който искането за спиране изпълнението на оспорено по съдебен ред решение е недопустимо, освен по отношение на решения, с които се налагат санкции, решения за прекратяване и отнемане на лицензии и решения за отнемане на сертификати за независимост на оператори на преносни мрежи. Но това общо правило не е приложимо в настоящия случай, предвид въведената специална уредба в глава тринадесета „Принудителни административни мерки“, чл. 201 и сл. ЗЕ, на която при постановяване на индивидуалния административен акт, в оспорената част, се позовава и председателят на КЕВР, доколкото специалното правило изключва приложението на общото такова. На основание чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Спирането на изпълнението на административния акт като вид обезпечение при обжалване, има за цел да предотврати осъществяването на незаконосъобразни действия разпоредени с оспорения акт. В административното производство обезпечителна нужда възниква, в случаите на допуснато предварително изпълнение на обжалвания административен акт, произтичащо по силата на закона, когато специален закон, изключва общото правило на чл. 166, ал. 1 АПК, какъвто е настоящият случай. В случая обаче, оставяйки без разглеждане жалбата на дружеството, прилагайки нормите на НЛДЕ първоинстанционният съд по недопустим начин е смесил производствата по налагане на принудителни административни мерки по чл. 201 - чл. 204 ЗЕ и производството по разглеждане на жалби по чл. 142 - чл. 149 от НЛДЕ. Предмет на произнасянето фактически е спиране на предварителното изпълнение на принудителна административна мярка приложена на основание чл. 201, ал. 1, т. 2, ал. 2, т. 1, б. "а", предл. 2, чл. 202, ал. 1 и чл. 203, ал. 1 ЗЕ от КЕВР. Разпоредбите на НЛДЕ, уреждащи производството по разглеждане на жалби, не могат да дерогират установена от законодателя специална процедура за налагане и оспорване на принудителните административни мерки по глава тринадесета „Принудителни административни мерки“, чл. 201 и сл. ЗЕ. В случая, на основание чл. 5, ал. 1 АПК и спазването на принципа за прилагане на нормативния акт от по - висока степен, искането за спиране на предварителното изпълнение на принудителната административна мярка, е следвало да бъде разрешен от административния съд единствено съобразно правилата на ЗЕ и АПК. По тези съображения, обжалваното разпореждане на Административен съд София-град е неправилно следва да се отмени, а делото да се върне за произнасяне по искането на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на решение № ПАМ-6 от 30 юни 2026 год. на Комисия за енергийно и водно регулиране, в оспорената му част, с което съдът е сезиран. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,