Решение № 6336 от 09.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12389/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) - София, чрез старши юрисконсулт М. Атанасова, против Решение № 35746 от 30.10.2025 г., постановено по адм. д. № 6585/2025 г. по описа на Административен съд София - град. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски за две касационни производства. Ответникът Л. Г. С. в писмен отговор и в проведеното съдебно заседание по делото оспорва касационната жалба като я счита за неоснователна. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е Решение № 2153-21-140/22.05.2025г. на директора на ТП на НОИ София - град, с което е оставена без уважение жалбата на Л. С. срещу разпореждане [номер] от 04.02.2025г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – София град. От фактическа страна по делото е установено следното: С Експертно решение (ЕР) 93515/14.11.2024 г. на Л. С. е определена 100% ТНР/вид и степен на увреждане, с посочена водеща диагноза „[заличен текст]“ и дата на инвалидизация 13.03.2018 г. На 23.01.2024г. Л. С. е подала заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № 2113-21-353/23.01.2024 г. с приложени документи. С уведомително писмо изх. № 2113-21-353/05.2024г. е указано на С. да внесе сума в размер на 4 710,61 лв. за недостигащ осигурителен стаж за придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 2 години 01 месеца и 15 дни. С разпореждане [номер]/48/25.06.2024 г. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с решаващ мотив - липсата на данни за внесени осигурителни вноски за недостигащ стаж по чл. 9а, ал. 2 КСО за придобиване на право на пенсия по чл. 68, ал .1 и 2 КСО. Посоченото разпореждане е обжалвано по административен ред, по което с Определение № 2153-21-247/02.10.2024 г. директорът на ТП на НОИ София-град е оставил без разглеждане жалбата на Л. С. като просрочена и производството е прекратено. От доказателствата по делото не се установява определението да е обжалвано, а видно е, че то е връчено на 16.11.2024 г. Въз основа на подадено от Л. С. на 09.12.2024г. заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност вх. № 2112-21-7226, с разпореждане [номер]/05.02.2025 г. й е отпусната пенсия за инвалидност в размер на 667,66 лв. като е посочено, че й е зачетен осигурителен стаж до датата на инвалидизиране (13.03.2018 г.) 29 години 00 месеца и 4 дни, а след датата на инвалидизиране - 6 г. 01м. и 06 дни. Пенсията е отпусната от датата на заявлението за освидетелстване, като в разпореждането е отбелязано, че осигурителен стаж за периодите от време: от 24.11.2004 г. до 17.05.2005 г. и от 17.05.2005 г. до 01.08.2007 г. не се включва в общата продължителност на осигурителния стаж, тъй като не е заверен съгласно действащия към датата на заверката нормативен акт. В мотивите е отразено също, че за периода 11.12.2003 г. до 10.01.2004 г. е начислена минимална работна заплата за страната, тъй като липсват данни в регистъра на осигурените лица. С Решение № 2153-21-140/22.05.2025г. директорът на ТП на НОИ - София - град е потвърдил разпореждането, приемайки, че липсват годни доказателства за установяване на осигурителен стаж. С обжалваното решение Административен съд София – град е отменил, по жалбата на Л. Г. С., Решение № 2153-21-140/22.05.2025г. на директора на ТП на НОИ София - град, ведно с разпореждане [номер] от 04.02.2025г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – София град и е върнал преписката на директора на ТП на НОИ София – град за ново произнасяне, съгласно указанията по тълкуването и прилагането на закона. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден при липса на основания за отмяна по чл. 146, т.1- т.3 АПК, но при установено противоречие с материалноправни разпоредби. Съдът е извел решаващ извод, че датата на инвалидизиране за Л. С. следва да бъде определена по реда на чл.94, ал.1, изр. 2 КСО, както и че незаконосъобразно не е зачетен стаж за периодите 22.11.2004г. – 16.05.2005г. и 17.05.2005г. – 01.08.2007г. от административния орган, с оглед представените доказателства, които органите на пенсионното осигуряване не са оспорили, съответно не са доказали, че жалбоподателката за процесните периоди не е била осигурено лице. Решението е валидно и допустимо, а при преценката за законосъобразност съдът взе предвид следното: Съгласно чл. 40, ал. 1 НПОС, осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. В случаите, когато документите по ал. 3 липсват (ведомости за заплати или други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд), осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че при неналичието на първични счетоводни документи намира приложение изключението на чл. 40, ал. 5 НПОС, допускащо доказване чрез други автентични документи, съдържащи достатъчно данни за осигурителния стаж. Представените по делото трудова книжка, трудов договор и допълнително споразумение, заповед за прекратяване на трудовото правоотношение и удостоверение, предназначено за банка ДСК, разгледани в тяхната съвкупност са достатъчни, за да се направи обоснован извод за действително установен осигурителен стаж. Следователно, обоснован е изводът, че административният орган неправилно е определил осигурителния стаж, което обуславя отмяна на решението и връщане на преписката за ново произнасяне, съобразно дадените указания. Не се възприема доводът на касатора, че поради липсата на данни в Регистъра на осигурените лица и невъзможността да бъде извършена проверка в дружествата осигурители, не следва да бъдат кредитирани представените доказателства за осигурителен стаж и възраст, попадащ в обхвата на чл. 40, ал. 5 НПОС, както и за доказване на осигурителния доход на Л. С. за периодите 22.11.2004г. – 16.05.2005г. и 17.05.2005г. – 01.08.2007г. Настоящият състав на Върховния административен съд споделя извода на първоинстанционния съд, че от съвкупната преценка на представените писмени доказателства се установява непротиворечиво твърденият от С. действителен осигурителен стаж за оспорвания период/и. В този смисъл правилно е отхвърлен формалният подход на административния орган, който е ограничил преценката си единствено до наличието на данни в Регистъра на осигурените лица. Категорично липсата на данни е обстоятелство, което не може да се тълкува във вреда на осигуреното лице, нито да обоснове автоматично изключване на периоди от осигурителен стаж. Ето защо, при наличие на достатъчно данни в други автентични документи, органът по пенсионно осигуряване е длъжен да изясни всички релевантни за случая факти и обстоятелства, и да установи реалния размер на осигурителния стаж и доход. Правилно, в това отношение, съдът не се е ограничил само в изследване значимостта на доказателствените средства по отношение на установяването на претендираното субективно право /наличието на първични документи и игнориране на вторичните такива/, а ги е обсъдил и преценил в тяхната съвкупност и относимост. Основателни са обаче оплакванията в касационната жалба относно приложението на чл. 94 КСО, като изводите на Административен съд София – град не се споделят от настоящия касационен състав. Неправилна е преценката на съда, че пенсионният орган е следвало да изследва наличието на хипотезите на чл. 94 ал.1 изр. 1 и 2 КСО и при невъзможност за прилагането им да приложи разпоредбата на ал.3. Според касационната инстанция АССГ неправилно е тълкувал вложения от законодателя в посочените разпоредби смисъл. Съгласно чл. 72 КСО, пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност, като правото на такава пенсия се поражда от датата на инвалидизирането - чл. 73, ал. 1 от КСО. Началната дата, от която се отпускат пенсиите, се определя съобразно предвиденото в нормата на чл. 94 от КСО правило и съвпада с датата на придобиване на правото на пенсия, когато заявлението за отпускането й е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им. За пенсиите за инвалидност обаче, е предвиден специален ред, нормативно установен с разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от КСО, която изключва общите правила по чл. 94, ал. 1 от КСО. С ЕР на компетентния орган – ТЕЛК/НЕЛК се определя датата на инвалидизиране, като до този момент за освидетелстваното лице е обективно невъзможно да упражни правото си на заявяване на пенсия за инвалидност, респективно на социална пенсия за инвалидност. Правилно органът се е позовал на разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от КСО, която като специална норма по отношение на общата по ал.1 предвижда пенсията за инвалидност и/или добавка за чужда помощ да се отпуска от датата на подаване от лицето на заявление-декларация до ТЕЛК, но не по-рано от датата на инвалидизиране. Правното основание за получаване на пенсия за инвалидност поради общо заболяване е загубата на работоспособността в размер на 50 и над 50 на сто, която се удостоверява с издадения от органите на експертизата за работоспособността документ – ЕР. В конкретния случай правото на пенсия за инвалидност е възникнало с установяването с ЕР № 93515/14.11.2024 г. на ТЕЛК на 100% ТНР/вид и степен на увреждане на С., с посочена водеща диагноза „[заличен текст]“ и дата на инвалидизация - 13.03.2018 г. Съгласно нормата на чл. 94 ал.3 КСО, датата, от която на освидетелстваното лице следва да се отпусне пенсията за инвалидност е датата на подаване на заявлението-декларация от него до ТЕЛК – 18.10.2024г., както правилно е определил пенсионният орган. С тази по-ранна дата законодателят гарантира по-силна защита на интересите на лицата с увреждания, въвеждайки презумпцията, че увреждането, което подлежи на установяване от ТЕЛК, е налице към момента на подаване на заявлението. Законодателят е въвел и допълнително изискване - необходимите документи за пенсиониране да са подадени в териториалното поделение на НОИ в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на ЕР на ТЕЛК или на НЕЛК по отношение на правоимащото лице, което в случая е изпълнено. Предвид горното, като съобразени с установения специален ред в нормата на чл. 94, ал. 3 от КСО, решението на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане за отпускане на пенсия за инвалидност са правилни в частта относно определяне на началната дата на отпускане на пенсията. В този смисъл, мотивите в решението на АССГ в частта относно определената начална дата на отпускане на пенсията за инвалидност на Л. С. следва да бъдат коригирани с правилната дата - датата на подаване на заявлението-декларация до ТЕЛК – 18.10.2024г. Тъй като първоинстанционното решение е правилно относно непризнатия от органа осигурителен стаж на Л. С. за периодите 22.11.2004г. – 16.05.2005г. и 17.05.2005г. – 01.08.2007г., следва да бъде оставено в сила като краен резултат. При новото разглеждане на преписката и произнасяне по заявлението на Л. С. пенсионният орган следва да съобрази указанията на АССГ досежно осигурителния стаж за посочените периоди, както и коригиращите мотиви на касационната инстанция относно началната дата на отпускане на пенсията за инвалидност поради общо заболяване. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение