Решение № 5566 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8263/2016 г.

Решение № 5566 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8263/2016 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на И. С. А. в качеството й на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Б. при ЦУ на НАП срещу решение № 1102/08.06.2016 г., постановено по адм. дело № 2247/2015 г. по описа на Административен съд - гр. Б., с което е отменен РА № Р-02000215003567-091-001/27.08.2015 г. (допусната е грешка при изписване номера на ревизионния акт Р-0200021500567, вместо Р-02000215003567), издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Б., потвърден с решение на същия директор № 282/05.11.2015 г. за установени задължения на Ж. Г. Р. от гр. Б. за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 1 865,82 лв. и лихви - 1 018,16 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател изразява несъгласие с направения извод на съда, че "В модела на паричен поток, поместен в ревизионния доклад, тези суми са намерили отражение и е констатирано, че имущественото и финансово състояние на лицето за 2009 г. съответства на получените доходи (лист 123 от делото). Следователно, липсва установен недостиг, който да мотивира органът по приходите, поради което не може да бъде основание за преминаване към особения ред на облагане". Сочи се в жалбата, че в ревизионния доклад на стр. 8 е посочено, че при изготвянето на паричния поток на Ж. Р. е установено превишение на разходи над получените доходи в размер на 25 632,18 лв. Касационният жалбоподател изразява несъгласие и с другия извод на съда, че ревизираното лице е опровергало констатациите в ревизионния акт, като в решението неправилно било прието, че в паричния поток следва да се включат и изплатените суми на съпругата му. В тази връзка в касационната жалба е налице позоваване на чл. 21, ал. 1 СК, в сила от 01.10.2009 г. относно съпружеската имуществена общност (СИО) и според него паричните влогове са изключени от СИО, както и че § 4 от ПЗР на СК сочи, че правилата в новия кодекс относно имуществените спорове между съпрузите се прилагат и за имуществените отношения между съпрузите, както и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове. Оплаква се относно приетото от съда, че Ж. Р. е дал заем на Р. П., тъй като счита, че това не било доказано с договора за заем за послужване и двете представени разписки, тъй като според касационния жалбоподател те не представляват частен диспозитивен документ относно договора, а по отношение на разписките - частни свидетелстващи документи. Твърди се, че и показанията на разпитания свидетел Р. П. не са установили факта на даване на заем. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу ревизионния акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 432 лв. за всяка инстанция. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. М.. Ответникът по касационната жалба Ж. Г. Р. от гр. Б., редовно призован, не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени ревизионния акт първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят Ж. Р. е опровергал констатациите на ревизионния акт, че са налице укрити приходи по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК (в решението на решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК е прието основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Съдът е обсъдил приобщената към ревизионното производство извършена предварителна проверка като приложение № 3, в което е изготвен модел на подневен паричен поток за 2009 г., в който на първите два реда в колона основание са записани суми 11 639,75 лв. и 12 168,83 лв. - падеж депозит "П. Б.", които не участват в приходната част на паричния поток, но посочения модел на такъв поток, поместен в ревизионния доклад тези суми са намерили отражение и е констатирано, че за 2009 г. имущественото състояние на лицето съответства на получените доходи. В тази връзка съдът е приел, че по отношение на Ж. Р. не се установява наличието на укрити приходи за 2009 г. Относно сумата от 13 408,02 лв. титуляр на тази сума в "П. Б. Б." ЕАД с клиент съпругата на Р. В. С. Р., като тази сума й е изплатена на 10.11.2009 г. с основание "закриване на депозит на падеж". Според съда тази сума не е била включена в приходната част на В. Р., като в ревизионния й акт е било прието, че не е установен недостиг към 31.12.2009 г. и като необжалван, е влязъл в сила. Направен е извод в обжалваното решение, че предвид обстоятелството, че разпореждането с общо имущество се извършва съвместно от двамата съпрузи по аргумент от чл. 24, ал. 3 СК, е прието от съда, че сумата от 13 408,02 лв. макар и изтеглена от съпругата, трябва да намери отражение в паричния поток на ревизираното лице за 2009 г., след като не е намерила такова при Р.. Относно договора за заем за послужване от 25.03.2005 г. между Ж. Г. Р. - заемодател и Р. И. П. - заемател за предоставена безвъзмездно сума от 75 000 лв. в брой за 4-годишен срок според съда доказано е, че тази сума е получена от Р. П., предвид представената разписка от 25.03.2005 г. и върната съгласно разписка от 15.01.2009 г. Тези частни документи съдът е приел, че са подкрепени и от свидетелските показания на заемателя Р. П. и съдът ги е ценил като такива, които опровергават констатациите на приходните органи, че тези документи са съставени за целите на ревизията. Съдът е отразил в решението си и констатацията в ревизионния доклад, че сумата от 75 000 лв. е изразходвана от Р. П.. Обсъден е от съда чл. 243 ЗЗД и е прието, че той като реален договор, правните последици на който настъпват от момента на предаването на парите и в случая това било доказано по делото. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза съдът е направил извод, че при съставяне на паричния поток за 2009 г., предвид доказателствата по делото експертът не е установил недостиг на парични средства и според него липсва данъчна основа, която да подлежи на облагане. Обжалваното решение е правилно постановено. Данъкът върху доходите по чл. 48 ЗДДФЛ е годишен данък и затова данъчната основа за облагането му също е годишна. Това следва изрично от разпоредбата чл. 17 ЗДДФЛ. Следователно, ако се установи недостиг, то неговия размер също следва да се извърши при съпоставка на приходите/доходите и разходите за цялата година, а не недостиг подневно или помесечно. В процесния случай с ревизионния акт при изготвяне на паричния поток на Ж. Р. приходните органи са формирали подневен недостиг, но с решението на решаващия по смисъла на чл. 152, ал. 2 ДОПК орган е прието като основателно възражението на Р., че при изследване на касовата наличност за 2009 г. неправилно ревизиращите органи са я определили по дни, а не на годишна база и покриването на недостига от двамата съпрузи към определена дата. При така установено от директора на дирекция "ОДОП" - гр. Б. данъчната основа, която подлежи на облагане е намалена от 25 632,18 лв. на 18 658,18 лв. и върху нея е определен и дължимия данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 1 865,82 лв. и лихва - 1 018,16 лв. Спорът между страните е относно това дали закрития депозит на 10.11.2009 г. на съпругата В. Р. следва да се включи в паричния поток на ревизирания Ж. Р., както и дали последният е дал на Р. П. заем в размер на 75 000 лв. и дали тази сума е върната през 2009 г. на Р., респ. следвало ли е да се включи в паричния поток за 2009 г. в приходната му част. Неправилно в касационната жалба е налице позоваване на чл. 21 СК, в сила от 01.10.2009 г., който не предвижда СИО на влоговете на съпрузите. В случая е установено по делото, че на 10.11.2009 г. е закрит влог на съпругата В. Р. в размер на 13 408,02 лв., както и че при извършване на ревизията на същата тази сума за 2009 г. не е включена в паричния й поток. В този смисъл няма пречка процесната сума да намери място в паричния поток на Ж. Р. за покриване на неговия недостиг, предвид и установеното по делото, че тази сума след изтеглянето й, вече не представлява влог на В. Р. и след като не е установено тя да се е разпоредила с нея, няма пречка да се приеме, че представлява общо имущество след като вече е изтеглена от нейната влогова сметка и разпореждането с нея се извършва от двамата съпрузи на основание чл. 24, ал. 3 СК. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е приел, че процесната сума трябва да намери отражение в паричния поток на Ж. Р., макари и изтеглена от съпругата му, след като не е намерила отражение в нейния паричен поток, предвид че ревизионният й акт е влязъл в сила. Относно сумата от 75 000 лв. установено е по делото, че по договор за заем от 25.03.2005 г. тя е предоставена на Р. П., което се установява с разписка от същата дата за получаване на тази сума. Наистина правилно касационният жалбоподател сочи, че тези документи като частни не се ползват с материална доказателствена сила, но те обсъдени заедно с другите доказателства по делото, правилно са обусловили в първоинстанционния съд извод, че сумата е дадена на Р. П., респ. през 2009 г. той я е върнал на Ж. Р.. Така в констатацията на приходните органи от проверката, извършена преди започване на ревизионното производство на Р., е прието, че Р. П. е изразходвал сумата от 75 000 лв., поради което не е имало пречка същата сума да бъде включена и в приходната част на паричния поток, изготвен от ревизията. Правилно съдът е обсъдил и преценил и свидетелските показания на Р. П., който потвърждава, че сумата от 75 000 лв. му е предоставена през месец март 2005 г., а впоследствие през 2009 г. я е върнал на Ж. Р.. От писмените обяснения на последния пред ревизията изрично е посочено и не е оспорено или отречено от приходните органи, че Р. е имал трудов стаж 43 години, работил е като пилот - ръководител полети при Летателен център на управление "Въздушно движение" на Летище - Б., както и че заплатата му била 6 пъти по-висока от средната заплата за страната, както и че при пенсионирането му е получил обезщетение в размер на 166 506 лв.. Това обяснение не е обсъдено от приходните органи и въпреки, че в него изрично е посочено, че се представят фишове за получени заплати за месеците декември 2005 г. и януари 2006 г. (Ж. Р. е пенсиониран от 29.03.2006 г.). В тази връзка правилно първоинстанционният съд е приел, че спорната сума е била предоставена на Р. П., както не може само защото периода на предоставяне на сумата е преди ревизията, констатациите на приходните органи да бъдат изградени като предположение. Правилно съдът е посочил, че при проверката на приходните органи, извършена преди ревизията е прието, че процесната сума е върната от Петров през 2009 г., поради което тя представлява доход за ревизирания Р.. Правилно съдът е приел в съдебния си акт, че приходните органи не са изследвали възможностите на Р. П. да върне сумата от 75 000 лв., поради което предположенията, върху които са изградени констатациите за произхода на средствата при Р. П. правилно не са възприети от съда. Следва да се посочи, че наистина разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК констатациите на ревизионния акт, изготвен въз основа на ревизия по особения ред, се считат за верни до доказване на противното. За да може обаче ревизирания субект да изпълни това законово задължение, следва констатациите на ревизионния акт да са обосновани с доказателства, а не да бъдат предположения. Заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза правилно съдът го е обсъдил на основание чл. 202 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, ведно с останалите писмени и гласни доказателства, събрани в хода на първоинстанционното съдебно производство. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че при постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал нарушенията, сочени от касационния жалбоподател, поради което следва да се приеме, че съдът правилно е приложил относимия материален данъчен закон, спазил е съдопроизводствените правила и при правилно установени факти, е направил правните си изводи, поради което решението като правилно и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на делото от Ж. Р. разноски не са поискани, нито има данни такива да са направени за настоящата инстанция, поради което и такива не се присъждат. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение