Определение № 399 от 22.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1424/2020 г.

Делото е образувано по частна жалба, подадена от адвокат П. П., пълномощник на ищеца по делото Р. К. Щ., срещу определение № 582/21.02.2019 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК от Софийски апелативен съд по въззивно гр.д. № 3708/2019 г. Жалбоподателят твърди, че определението по чл. 248, ал. 1 ГПК на въззивния съд е неправилно. Съставът на Софийски апелативен съд изменил определение на първостепенния Благоевградски окръжен съд, постановено по чл. 248, ал. 1 ГПК, без подадена в срок частна жалба, а и грешно изчислил размера на дължимото на адвоката възнаграждение. Освен това, определеният размер на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за въззивно производство се различава от този за първа инстанция, което сочи на грешка в изчисленията. Иска отмяна изцяло на обжалваното определение, евентуално изменение в присъдения адвокатски хонорар на 920, 00 лв. за всяка една от инстанциите. Насрещната страна Прокуратурата на Република България не отговаря в срок. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване пред Върховен касационен съд съдебен акт. Въззивното решение подлежи на касационно обжалване и съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК определението за изменението му в частта за разноските също подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд. Производството се развива по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК (срв. разясненията в ТР – 6/2012 г. на ОСГТК) и жалбоподателят не обосновава основания за допускане на касационно обжалване, нито представя изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Първостепенният Благоевградски окръжен съд, с определение от 27.06.2017 г. е изменил по реда на чл. 248, ал.1 ГПК свое решение № 2432/30.05.2019 г., като го е допълнил в частта за разноските, осъждайки ответникът Прокуратурата на РБ да заплати на адвокат П. П., който е представлявал безплатно ищеца Р. Щ., адвокатско възнаграждение в размер на 8 403,43 лв. Възнаграждението е определено съразмерно уважената част от иска, а именно 50 000 лв., при търсени 200 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, и 142 171,80 лв. при търсени 913952,11 лв. обезщетение за имуществени вреди. Частна жалба срещу това определение не е подадена нито от ответника, нито от адв. П.. Съставът на Софийски апелативен съд в своето въззивно решение, като отхвърлил изцяло иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за имуществени вреди и намалил размера на присъденото от окръжния съд обезщетение за неимуществени вреди от 50 000 лв. на 13 000 лв., намалил и размера на дължимото на адв. П. от ответника адвокатско възнаграждение за първа инстанция на 568,47 лв. С определение № 2888/27.12.2019 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК е отказал да измени своето въззивно решение в частта за разноските по чл. 38, ал. 2 ЗА и е допълнил същото, като е осъдил Прокуратурата на РБ да заплати на адв. П. адвокатско възнаграждение за втора инстанция, съразмерно уважената част от исковете, в размер на 527,90 лв. Определението е изцяло правилно. Точно и в съответствие с чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ Софийският апелативен съд е приел, че въпросът за разноските, вкл. тези дължими по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, независимо дали са присъдени с решението или по-късно с определение по чл. 248, ал. 1 ГПК, остава висящ, докато е висящ и спорът, във връзка с който са направени. Липсата на частна жалба срещу определението по чл. 248, ал. 1 ГПК, постановено от първостепенния съд преклудира правото на страните да искат пълна или частична отмяна на същото след сроковете по чл. 275, ал. 1 ГПК, ако не са подали съответна жалба против съдебния акт, който е бил изменен/допълнен по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Ако са подали такава, преклудирано е само правото да оспорват приетото от първостепенния съд по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК относно това извършила ли е съответната страна или не даден разход и в какъв размер е той. Само когато жалбата срещу основния акт е приета за недопустима или неоснователна, тогава е преклудирано и постановеното коя страна на кого дължи разноски и в какъв размер. Казаното се отнася и за случаите, когато с определение по чл. 248, ал. 1 ГПК, в полза на адвокат на стана по делото, е присъдено адвокатско възнаграждение. То не може да се променя след сроковете по чл. 275, ал. 1 ГПК, ако съдебният акт, който е изменен по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК не е бил обжалван или, макар и обжалван, жалбата е оставена без разглеждане или без уважение. Когато е предявена жалба срещу основния съдебен акт и той е изцяло или частично отменен, без частна жалба срещу определението по чл. 248, ал. 1 ГПК, последното не може да се проверява относно приетото в него дали има надлежно учредено процесуално представителство, адвокатът осъществявал ли е процесуално представителство безплатно. На промяна обаче подлежи, според резултата по уважената жалба срещу основния съдебен акт, изводът дължи ли насрещната страна по делото изобщо съдебноделоводни разноски, съответно възнаграждение на адвоката и ако да – в какъв размер, според разпореденото в чл. 78 ГПК или друга специална норма, както е в случая – чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ. Правилно в обжалваното определение въззивният съд е приел, че с оглед измененото решение на първата инстанция по материалноправния спор, дължимото в полза на адвоката възнаграждение от Прокуратурата на РБ, следва да се коригира, съразмерно уважения размер от исковете. Не е допусната и грешка при изчисляване размера на определеното адвокатско възнаграждение, като съставът на Софийският апелативен съд е направил само преизчисление на дължимата от ответника сума. Първостепенният съд изрично не е посочил какво адвокатско възнаграждение се следва при предявени искове с обща цена 1113892,11 лв., но след като е осъдил по чл. 10, ал. 3, изр. 2 Прокуратурата на РБ да заплати на адв. П. 8403,43 лв., то е изходил от справедливо възнаграждение от 48 709,95 лв. /(справедливо възнаграждение “х“ делено на 1113892,11 лв. – сбора от цената на исковете, по които се е произнесъл съдът) умножено по 192171,80 лв. - сбора от уважената част от исковете = 8403,43 лв. – сумата, която Прокуратурата на РБ е осъдена от БлОС да заплати на адвоката, съразмерно уважената част от иска; неизвестното „х“ е равно на 48709,95 лв./. Адвокат Щ. също не е обжалвал постановеното от първостепенния съд, че при уважени искове общо в размер на 192171,80 лв., ответникът следва да му заплати възнаграждение от 48709,95 лв. С обжалваното определение съставът на Софийски апелативен съд правилно, без грешка, е изчислил, при така определеният и неоспорен от страните справедлив размер на адвокатско възнаграждение, каква сума ответникът по иска дължи, при уважена искова претенция до 13 000 лв., а именно 568,48 лв. (48709,95 лв. – определен още от окръжния съд адвокатски хонорар, делено на 1113892,11 лв. - сбор от цена на искове, умножено по уважена част 13 000 лв. = 568,48 лв., дължими разноски по чл. 10, ал. 3, изр. 2 ЗОДВ). Въззивният съд сам е компетентен да определи по чл. 38, ал. 2 ЗА размера на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство на Щ. във въззивно производство, без да е обвързан от постановеното от първостепенния съд, като изходи от предмета на спора пред себе си, фактическата и правна сложност на казуса, пренесен пред въззив и броя на проведените съдебни заседания. В случая, след като е присъдил дължимо от ответника възнаграждение на адвоката в размер на 527,90 лв., то е изходил от хонорар, определен на 45232,59 лв. Такъв би присъдил, ако беше уважил изцяло предявените искове. В заключение, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, съдът