Решение № 16831 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1300/2013 г.

Решение № 16831 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1300/2013 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Кмета на Община - Враца инж. Николай Иванов срещу решение № 19 от 13.11.2012 г. по адм. д. № 383/2012 г. на Административен съд Враца с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че по силата на чл. 44 от ЗМСМА, където изчерпателно са изброени правомощията на кмета на общината, изрично е посочено правомощието да осъществява контрол върху изразходваните средства от бюджета и в тази връзка оспорения акт не е издаден извън компетенциите му. По силата на тази разпоредба, кмета на общината има не само правото, но и задължението да въведе правила за контрол върху изразходваните средства от общинския бюджет. Освен това неправлино е прието, че целия акт е нищожен вместо отделни негови разпоредби. Ответникът - Общинския съвет Враца, не се представлява и не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че не са налице основания за отмяна и затова касационната жалба следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посочената заповед са утвърдени вътрешни правила за верификация на разходи, свързани с дейността на общинските съветници при Общинския съвет - Враца. С обжалваното съдебно решение съдът е обявил заповедта за нищожна. За да постанови този резултат съдът е приел, че в ЗМСМА ясно и точно са определени правомощията както на кмета на общината така и на ОбС. В разпоредбата на чл. 44 от ЗМСМА уреждаща изчерпателно правомощия на кмета на общината не е предвидено такова относно утвърждаване на правила за удостоверяване на разходите на общинските съветници. Прието е че по силата на закона кметът на общината е органът който е задължен да изпълнява решенията на ОбС, да организира изпълнението на общинския бюджет и осигурява техническото и организационно обслужване на дейността на общинския съвет. Първоинстанционния съд е приел, че кметът на общината не е компетентен да издава административен акт, който представлява властническо волеизявление с което се създават задължения на общинските съветници и председателя на ОбС. Решението е правилно. Спорът е решен при изяснена фактическа обстановка и правните изводите са обосновани и законосъобразни. То е постановено е в съответствие с приложимите материалноправни норми. Правилен е извода на съда за нищожност на оспорения пред него административен акт, предвид липсата на компетентност на издалият го орган. Безпорно е видно от съдържанието, че с оспорената заповед се регулират отношенията относно разходите на общинските съветници, свързани с дейността им в общинския съвет. От страна на Общинския съвет - Враца не са делегирани правомощия на кмета на общината за регулиране на отношенията по верификацията (установяване, удостоверяване ) на разходите, свързани с дейността на общинските съветници. Относно правомощията по регулацията по взаимоотношенията с общинската администрация и общинския съвет законодателят е определил за компетентен орган Общинския съвет, съобразно правомощията по чл. 21, от ЗМСМА. В тази връзка се приема и Правилник за организацията и дейността на Общинския съвет - Враца, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, но в него липсва конкретна разпоредба относима за кмета на общината и не са му възложени права да утвърждава правила за дейността на общинските съветници касаещи финасовата дисциплина. Такива правомощия осъществява по силата на чл. 24, т. 9 Общинския съвет. С оглед на изложеното следва да се приеме, че не са налице касационни основания за отмяна на решението на Административен съд Враца. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение