Определение № 59 от 19.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 820/2011 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Великотърновския окръжен съд от 28.02.2011 г. по гр.д. № 1277/2010, с което е потвърдено решението на Великотърновския районен съд от 28.10.2008 г. по гр.д. № 1259/2008, с което е отхвърлен предявеният иск по 49 ЗЗД. Недоволна от решението е касаторката Д. С. Н., представлявана от адв. П. С. от В., която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за отговорността на работодателя за вреди, причинени от незаконно уволнение над установения в чл. 225 КТ размер, който е решен в противоречие с практика на Върховния касационен съд и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата [община] не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата от Д. за с. х. “В. Б.”, В. Т. е признато за незаконно, като й е присъдено обезщетение за това. Директорът на дома не е знаел за заболяването на ищцата, включено в списъка на заболяванията по Наредба № 5 на М. за особена закрила при уволнение, поради което ответникът не отговоря за вреди над установения в закона максимален размер. Не е установено също заболяванията, от които е страдала ищцата след уволнението да са причинени от незаконното уволнение. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатия материалноправен въпрос не обуславя решението по делото. За вреди от незаконно уволнение отговаря работодателят, а не органът, който назначава ръководителя на предприятието работодател. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение