Определение № 5107 от 07.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3767/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молбата на адв. И. В., в качеството й на процесуален представител на И. Л. Л., с искане за допълване на определение № 3939 от 6 август 2025 г., постановено по настоящото гражданско дело, в частта му за разноските. Според молителя следва да бъдат присъдени разноски за осъществената защита срещу касационната жалба на насрещната страна, която защита е осъществена, доколкото касационната жалба на прокуратурата също не е довела до допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Ответната страна в производството Прокуратурата на Република България взема становище за неоснователност на молбата. С определение № 3939 от 6 август 2025 г., постановено по настоящото гражданско дело, съдът не допусна касационно обжалване на въззивно решение № 852 от 18 юли 2024 г., постановено по в.гр.д. № 2510/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, по касационната жалба на Прокуратурата на РБ, както и по касационната жалба на И. Л. Л.. С молбата по чл. 248 ГПК се претендира присъждане на разноски за изготвения от процесуалния представител на Л. отговор на касационната жалба на прокуратурата. Доколкото преценката дали се дължи възнаграждение на адв. В. за защитата срещу тази касационна жалба е обусловена от разрешението на въпроса, предмет на т. 2 от образуваното тълк.д. № 3/2025 г. по описа на ОСГТК, ВКС: „Дължат ли се разноски по смисъла на чл. 36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс за заплатено адвокатско възнаграждение за изготвен отговор на касационна жалба на насрещната страна, когато и двете страни са подали касационни жалби, по които не е допуснато касационно обжалване?“, то производството по делото следва да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълк.д. № 3/2025 г. по описа на ОСГТК, ВКС. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,