Определение № 59 от 22.01.2015 г. на ВКС по т. д. № 18/2015 г.

Производството е по чл.23 ал.3 от ГПК. Образувано е по искане на Председателя на Пловдивски апелативен съд за определяне на друг равен по степен съд за разглеждане въззивната жалба на Национална агенция за приходите, вх.№ 797/23.04.2014 год. и въззивната жалба на [фирма] с вх.№ 2859/25.04.2014 год., двете срещу решение № 71 от 14.04.2013 год. по т.д.№ 224/2013 год. на Добричкия окръжен съд, поради невъзможността да бъдат разгледани от състав на Пловдивския апелативен съд, предвид направения отвод на всички съдии от този съд. Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото, съобразно правомощията си по чл.23 ал.3 от ГПК, намира: Обстоятелството, че по реда на чл.22, ал.1, т.6 от ГПК, във вр. с чл.23, ал.1 от ГПК всички съдии от състава на Пловдивски апелативен съд са се отвели от участие във в.т.д.№ 1313/2014 год., обосновава правен извод, че разглеждането на същото е невъзможно и предпоставките на чл.23, ал. 3 от ГПК са налице. Искането е основателно и образуваното по въззивните жалби на НАП и [фирма] въззивно търговско дело №1313/2014 год. по описа на Пловдивския апелативен съд следва да бъде изпратено за разглеждане на друг равен по степен съд, какъвто се явява Бургаският апелативен съд Водим от горното и на осн. чл.23, ал.3 ГПК настоящият състав на ВКС Търговска колегия, Първо отделение,