Определение № 7477 от 03.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3568/2026 г.

Производството е по реда на чл. 176а, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Ръководителя на Управляващия орган (РУО) по Оперативна програма „Региони в растеж 2014-202 година“, чрез юрк. Иванова, за изменение на решение №5645/26.05.2026 година по адм.д. № 3568/2026 година по описа на Върховния административен съд (ВАС) в частта на разноските. Молителят твърди, че в хипотеза на чл. 78, ал.5 ГПК съдът преценява действително извършената работа от адвоката, както и фактическата и правна сложност на спора. Съдът по настоящото дело не направил анализ по тези критерии. Като се позовава на решение по дело С-438/2022 година на СЕС молителят твърди, че съдът не можел да се позовава на адвокатските възнаграждения по Наредба №1/09.07.2004 за възнаграждения за адвокатска работа. Фактическата сложност на настоящото дело била ниска. А спорът пред касационната инстанция бил по правото. По изложени в искането съображения претендира редуциране на размера на адвокатското възнаграждение. Столична община чрез адв. Кьосева в отговор на искането, оспорва същото като неоснователно. Заявява, че съдът в решението си е изложил мотиви защо не уважава възражението за прекомерност. Оспорва делото да е без фактическа и правна сложност, както и възражението за неактивност на адвоката. Размерът на присъдените разноски не покривал само адвокатското възнаграждение пред ВАС, а представлявал сбор от възнагражденията за адвокат и такси при поредното разглеждане на делото пред съда. Адвокатското възнаграждение за всяка съдебна фаза напълно съответствало на сложността на спора и процесуалната активност на страната чрез адвоката. По изложени в отговор на искането съображения претендира отхвърлянето му. При извършена служебна проверка за допустимост на искането, съставът на ВАС приема, че същото е подадено в срока по чл.176а, ал.1 АПК, от страна с правен интерес. Разгледано по същество, искането е неоснователно, при следните изводи от правна страна: С решение №5645/26.05.2026 година по адм.д. № 3568/2026 година Върховният административен съд (ВАС) е отменил решение № 3002/23.01.2026 година на Административен съд – София - град по адм.д. № 7541/2025 година и вместо него е постановил друго, с което е отменил решение № РД-02-14-1717/18.09.2024 година на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж“ 2014 – 2020. Със същото решение съдът е осъдил Министерството на регионалното развитие и благоустройството да заплати на Столична община сумата от 306 907,28 евро (триста и шест хиляди деветстотин и седем евро и двадесет и осем евроцента), представляващи разноски по делото. Изложил е, че: Предвид изхода на спора, на Столична община се дължат разноски за всички съдебни инстанции в размер на: 306 907,28 евро (левовата равностойност на сумата е 600 258,47 лв.), от които: 2300,81 евро държавна такса за първа инстанция, 120 877,88 евро заплатено адвокатско възнаграждение за първата съдебна инстанция, държавна такса за 2 бр. съдебно удостоверение – 5,12 евро, държавна такса за незаверени преписи – 29,15 евро, 120 877,88 евро заплатено адвокатско възнаграждение за първата касационната инстанция, 76,69 евро държавна такса за частна жалба, 30 219,47 евро заплатено адвокатско възнаграждение за представителство пред втората първа съдебна инстанция, 2300,81 евро държавна такса за втората касационна инстанция и 30 219,47 евро заплатено адвокатско възнаграждение за втората касационната инстанция. Съдът е обсъдил възражението за прекомерност като неоснователно. Приел, че размерът на възнаграждението за всяка от инстанциите е съобразен с фактическата и правна сложност на спора, материалния интерес по същия и други факти и обстоятелства, като активност на адвокатите, брой съдебни заседания, както и тълкуването дадено в решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22, които обосновават справедливия размер на това възнаграждение. По възражението в искането на РНО направено по реда на чл. 176а, ал.1 АПК, касационният състав на ВАС приема същото за неоснователно: Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив, обоснован и да съответства на достойнството на адвокатската професия. Настоящата инстанция е направила преценка, че според приложението на цитираната норма, дължимите се в случая от РУО разноски за адвокатско възнаграждение за всички инстанции поотделно, са справедливи и съответстващи на характера и обема на осъществената правна помощ при приложението на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и при съобразяване с Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 година. При приложение на Решение на СЕС по дело № С- 438/22 от 25.01.2024 г. съставът на ВАС приема, че в случая трудът на адвоката за всяко от делата не е бил съществено надценен. Изготвяни са подробни жалби и становища, проведени са множество съдебни заседания с участието на адвоката, ангажирани са доказателства, вземано е становище по всеки пункт на спора на всеки етап на същия, при съобразяване на фактическата и правна сложност на същия спор. Присъдените разноски като размер са формирани чрез натрупване на възнаграждения за адвокат и такси на всеки етап от производството. На всеки такъв етап обаче пресъденото адвокатско възнаграждение предвид правния интерес съответства на обичайното за пазара, както и а размерите определени с разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа. В настоящия случай, не съдът е определил размера на адвокатското възнаграждение при всяко гледане на делото, а същото е договорено между страните и платено по силата на договорни съглашения. Недопустима е намесата на съда в свободата на договаряне между адвокат и клиент. По възражението на насрещната страна за прекомерност, съдът следва единствено да съобрази дали така договореното и платено възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на спора, както и дали трудът на адвоката не е бил неоснователно надценен. В случая възражението на РУО за прекомерност, съдържащо се в отговора на касационната жалба е бланкетно, затова и възражението в искането по чл. 176а, ал.1 АПК за липса на подробна обосновка в съдебното решение е неоснователно. Възражението за прекомерност с обосновка към него се прави в срок до обявяване на делото за решаване пред съответната инстанция, а не с искането по чл. 176а, ал.1 АПК. Воден от гореизложеното, и като съобрази фактическата и правна сложност на спора, и процесуалната активност на адвоката по време на разглеждането му на всеки етап, съставът на ВАС не намира основание за изменение на решението си в частта за разноските. Присъденото адвокатско възнаграждение за всяка инстанция е справедливо и обосновано, при съобразяване с решението на СЕС по дело С- 438/2022 г., за което съдът е изложил мотиви. Воден от гореизложеното, съставът на ВАС