Определение № 124 от 24.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 55/2022 г.

Частният жалбоподател оспорва законосъобразността на извода на въззивния съд, че предметът на висящото дело по административно-наказателната преписка се явява преюдициален спрямо гражданското производство. В тази връзка твърди, че искът с правно основание чл.95 ал.1 ЗАПСП за заплащане на обезщетение а имуществени вреди не се основава само на издадените АУАН и наказателно постановление, а от друга страна, предметът на инициираното от ПРОФОН гражданско производство за извършено нарушение по ЗАПСП от страна на „Брег трейд“ ЕООД е различен от този по административно-наказателното производство пред РС – Асеновград, и страните по двете дела не са идентични. В постъпил писмен отговор от „Брег трейд“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, са изложени подробни фактически и правни доводи, въз основа на които се иска потвърждаване на атакуваното определение. Твърди се, че фактът на извършване на нарушение от съответно длъжностно лице на „Брег трейд“ ЕООД ще се установи по висящото АНХД, с оглед произнасянето по законосъобразността на издаденото наказателно постановление, като този факт е обуславящ за разрешаването на гражданскоправния спор. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - депозирана е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване процесуален съдебен акт на апелативен съд, временно преграждащ развитието на въззивното производство. За да постанови атакуваното определение за спиране на производството по в.гр.д. № 558/2021 г., съставът на Апелативен съд – Пловдив е приел, че решението по административно-наказателното дело е по обуславящи спрямо гражданскоправния спор въпроси, вкл. и въпроса за доказаността на нарушението /обсъждан в мотивите на невлязлото в сила решение на Районен съд – Асеновград по НАХД № 300/2021 г., препис от което е представен в о.с.з. на 13.12.2021 г./ Тази констатация е мотивирала съда да уважи изрично заявеното от въззивника искане за спиране на висящото въззивно гр.дело в хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Определението е неправилно. При постановяването му не е отчетено, че предвидените в националното ни законодателство способи за защита на авторското право и сродните му права – гражданскоправен, наказателноправен и административноправен, са самостоятелни. В случая, с предявения от особения ищец по чл.95в ЗАПСП осъдителен иск се претендира обезщетение за настъпили имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от конкретно, твърдяно в исковата молба, нарушение на правото на продуцент на звукозапис по см. на чл.86, ал.1, т.3 ЗАПСП. В разпоредбите на чл.95 – чл.96 от Закона за авторското право и сродните му права ясно са регламентирани: исковете, чрез които би могла да се реализира гражданскоправната защита на авторските и сродните им права и предпоставките за тяхната основателност, вкл. и презумпцията за вина на нарушителя /чл.95, чл.95б, чл.95г/; процесуалната легитимация по тези искове /активна и пасивна/; процесуалните действия, които могат да се предприемат от ищеца за осигуряване на надлежни доказателства в исковото производство за нарушено право на интелектуална собственост /чл.95д и чл.95е/; начинът, по който се определя размера на претендирано обезщетение за вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението на закриляно право по този закон /чл.95/, както и алтернативните възможности за определяне размера на обезщетението, когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер - въз основа на равностойността на предмета на нарушението или в размер от 500 лв. до 100 000 лв. / чл.95а/. Съдържащите се в ЗАПСП процесуални норми във връзка с доказването на конкретно нарушение на авторско право или на сродно право и с допустимите доказателствени средства, не обвързват гражданскоправната защита с подробно регламентираното в дял трети, глава тринадесета на този закон, производство по установяване на административно нарушение и налагане на административно наказание. Действително, влязлото в сила наказателно постановление се ползва с формална и материална доказателствена сила за извършено административно нарушение и предпоставя неговата изпълняемост и задължителност, в какъвто смисъл е и ТР № 1/2016 г. на ОСНК на ВКС. Евентуалната отмяна на издаденото в случая наказателно постановление с влязло в сила съдебно решение на компетентния съд – Административен съд – Пловдив, би имала значение само за доказването във висящото исково производство и допустимите доказателствени средства, но не е от значение за възникване на субективното материално право, предявено за защита с исковата молба. Въз основа на изложеното, настоящият състав на ВКС приема, че неприключилото административнонаказателно производство срещу ответното дружество „Брег трейд“ ЕООД няма обуславящо значение за решаването на спора по предявения иск по чл.95 ЗАПСП, поради което не е налице основанието по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по в.гр.д. № 558/2021 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. Постановеното в обратен смисъл определение е процесуално незаконосъобразно и следва да се отмени, а делото да се върне на същия въззивен съд и състав - за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение