Определение № 50354 от 25.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 200/2022 г.

Производството е образувано по касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, чрез инспектор-юрист Е. Д., против решение № 107/05.11.2021 г. по в. гр. д. № 287/2021 г. на Апелативен съд Б., с което е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявения от касатора против И. С. Х. и А. С. Х. иск по чл. 154, ал. 1 ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 83 439, 20 лева. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване е формулиран въпрос подлежат ли на отнемане в полза на държавата по ЗПКОНПИ внесените и постъпили суми по банкови сметки на проверяваните лица, за които не се установява законово основание за внасянето/постъпването им, но неналични в края на проверявания период. Пред ОСГК на ВКС е образувано тълкувателно дело № 4/2021 г. на ОСГК с предмет следните въпроси: 1/ „Представляват ли „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период?“ и 2/ „Подлежи ли на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?“ Отговорът на втория въпрос е включен в предмета на обжалваното въззивно решение и от значение за постановения резултат. Ето защо и по аргумент от чл. 292 ГПК, производството по настоящото дело следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателното решение, след което съставът на ВКС ще се произнесе по реда на чл. 288 ГПК. Мотивиран от горното, съдът