Определение № 3533 от 09.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4614/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на адвокат Г. Г., назначен за особен представител на О. К. Л., срещу определение № 2692/30.10.2022 г. по в. гр. д. № 3668/2021 г. на Апелативен съд – София, с което е допълнено решение № 977 от 02.07.2022 г., постановено по същото дело, в частта за разноските. Иска се неговата отмяна и поемане на определеното адвокатско възнаграждение от бюджета на съда. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско, отделение намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. В обжалваното определение е посочено, че във въззивното решение съдът не е присъдил адвокатски хонорар в полза на адвокат Г. Г., спрямо когото е приложима разпоредбата на чл. 48, ал. 2 ГПК. Прието е, че искането за допълване на решението е основателно и ищецът Х. Л. В. е осъден на основание чл. 48, ал. 2 ГПК, вр. чл. 78 ГПК да заплати на адвокат Г. хонорар за защита на ответника О. К. Л., призован по реда на чл. 47 ГПК. Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. Неправилно съдът е приел, че Х. Л. В. следва да бъде осъден да заплати определеното адвокатско възнаграждение на адвокат Г. Г.. В практиката на ВКС се приема, че освобожаването на страната от заплащане на държавни такси и разноски поначало не я освобождава от задължението да заплати разноските на другата страна, с оглед изхода на делото. В случая съд с определение от 24.10.2019г. на първоинстанционния съд Х. В. е освободен от заплащане на държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК, като същевременно е допуснато да му бъде предоставена правна помощ при условията на чл.23, ал.2 ЗПрП. Възнаграждението за особения представител на ответника в случая е дължимо от бюджета на съдебната власт, след като ищецът е освободен от задължението за внасяне на държавна такса и разноски – арг. чл.83, ал.1, т.6 ГПК. Обжалваното определение следва да бъде отменено и да се постанови друго, с което дължимото възнаграждение на адв. Г. Г. за защита и представителство на ответника по иска пред въззивната инстанция да се изплати от бюджета на Апелативен съд – София. При определяне размера на възнаграждението от съда следва да бъдат отчетение фактическата и правна сложност на делото и осъществената правна защита. След съобразяване вида на спора, повдигнат пред САС, извършената работа и фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че с оглед Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийския районен съд, може да се определи размер на адвокатско възнаграждение за защитата пред въззивната инстанция по-нисък от предвидения в Наредба № 1/2004г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така определен, размерът на адвокатското възнаграждение за осъществената от особения представител на ответника по иска защита пред въззивната инстанция, възлиза на 400 лева. Обжалваното определение следва да бъде отменено и да се постанови друго, с което дължимото възнаграждение на адв. Г. Г. за защита и представителство пред въззивната инстанция да се изплати от бюджета на Апелативен съд – София. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.