Определение № 893 от 23.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 287/2025 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 от ГПК. Постъпила е частна жалба от адв. Г. С. С., пълномощник на Т. З. З. срещу определение №741 от 09.12.2024г. по т.д.№678/2023г. на Варненски апелативен съд, с което е оставена без уважение подадената от нея молба с вх.№5989 от 16.08.2024г. за изменение на решение №163/31.05.2024г. по същото дело в частта за разноските. Частната жалбоподателка твърди, че с обжалваното определение неправилно е отказано увеличаването на размера на дължимите адвокатски възнаграждения за осъщественото от нея по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата безплатно процесуално представителство в първоинстанционното и въззивното производство, като счита, че са налице установените в закона предпоставки за това. Ответникът по частната жалба „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД изразява становище за неоснователност на същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: С определение №1334 от 30.04.2025г. по т.д.№112/2025г. на ВКС на РБ, ТК, І т.о., е допуснато касационно обжалване на решение №163/31.05.2024г. по в.гр.д. №678/2023г. на Варненски апелативен съд. С постановеното по делото решение по чл.290 от ГПК въззивното решение е отменено в частта, с която след частична отмяна и потвърждаване на решение №409/09.10.2023г. по т.д. №451/2022г. на Варненски окръжен съд, „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено на основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на Т. З. З. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие ПТП от 08.03.2022г. за разликата над сумата от 80 000 лева / с равностойност 40 903,35 евро/ до размера от 100 000 лева /с равностойност 51129,19 евро/, както и обезщетение за имуществени вреди вследствие същото ПТП за разликата над сумата 5318,12 лева / с равностойност 2719,11 евро/ до размера от 6647,65 лева /с равностойност 3398,89 евро/ ведно със законната лихва, считано от 28.03.2022г. до окончателното изплащане, като вместо това са отхвърлени исковете на Т. З. З. срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за посочените суми. Със същото решение съставът на ВКС се е произнесъл както по предявените искови претенции, така и в частта за разноските за трите инстанции, като отчасти е отменил, отчасти е потвърдил въззивното решение и наред с това е присъдил допълнително разноски за въззивното и касационното производство, включително е разгледал въпроса за размера на дължимото по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение за първата и за въззивната инстанция на пълномощника на ищцата адвокат Г. С.. Поради това подадената частна жалба понастоящем е без предмет, съответно същата е недопустима и образуваното въз основа на нея производство следва да бъде прекратено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение