Определение № 438 от 08.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3256/2013 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 пр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 18 от 2.01.13г.,подадена от Г. С. М. срещу разпореждане от 3.12.12г. на съдията- докладчик по в.гр.дело № 685/12г.на Окръжен съд - Перник,с което са върнати на подателя жалба вх.№ 9378/12г. и жалба вх.№ 10457/12г.по описа на ВКС,както и молба /конкретизация на същите/с вх.№ 7867 от 30.11.12г.по описа на Пернишкия окръжен съд. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима. Разгледана по същество,е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да върне подадените от Г. М. жалби с вх.№ 9378/12г. и жалба с вх.№ 10457/12г.,уточнени с молба вх.№ 7867 от 30.11.12г.,като процесуално недопустими,въззивният съд е приел,че обжалваното с тях решение № 1119 от 21.12.11г.по в.гр.дело № 923/11г.на Пернишкия окръжен съд е влязло в сила на 19.04.12г.Подадената от жалбоподателя касационна жалба му била върната на 11.04.12г.и съобщението е получено лично от него.В законния едноседмичен срок М. не е обжалвал с частна жалба разпореждането на връщане и решението е породило правните си последици. Разпореждането е законосъобразно.Правилно е приложена разпоредбата на чл.286 ал.1 т.1 ГПК и жалбите на М. с вх.№ 9378/12г.и с вх.№ 10457/12г. са върнати на подателя ,тъй са подадени след изтичане на срока за обжалване.Въззивното решение е влязло в сила и е налице процесуална пречка да бъде обжалвано отново. В частната жалба не се сочат конкретни пороци на обжалваното разпореждане,а се навеждат доводи за недължимост на сумите по гр.дело № 5456/10г.на РС-Перник. По изложените съображения настоящият състав приема,че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното разпореждане – да бъде оставено в сила. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.