Решение № 1386 от 09.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7900/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на управляващия орган на програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021 год. – 2027 год. (РУО на ПКИП), чрез представител по пълномощие А. Тонев, против решение № 5898 от 30 май 2025 год., постановено по адм. дело № 2976/2024 год. по описа на Административен съд гр. Варна. Заявено е твърдение, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Позовавайки се на утвърдените Условия за кандидатстване счита, че след като оценителната комисия е премахнала служебно всички разходи от бюджета на проекта, то за административния орган остава единствено да откаже предоставянето на финансова помощ по проектното предложение. Излага доводи, че съдът немотивирано се е позовал на заключението на вещото лице, без да обсъди събраните доказателства по делото. Намира, че заключението на вещото лице по изготвената експертиза се отнася до правни въпроси, поради което не следва да се разглеждат от съда. Според касатора съдът по недопустим начин излага аргументи в полза на тезата на жалбоподателя, смесвайки уредбата на недопустими дейности в Условията за кандидатстване, с тази за допустими разходи по процедура. В съответствие с така развитите мотиви е формулирано искане за отмяна на оспореното решение. Претендират се разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответната страна. Ответникът по касационната жалба – „Хипо Транс“ АД, представлявано от И. Г., чрез представител по пълномощие – адв. И. Величкова от Адвокатска колегия гр. Варна, в съдебна зала и в представен писмен отговор оспорва касационната жалба. Развива доводи за неоснователност на касационната жалба като счита атакувания съдебен акт за правилен и законосъобразен. Формулира искане за оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като заявява твърдение, че в случая не са налице релевираните пороци, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК, съобрази доводите на касатора и доказателствата по делото, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът е отменил по жалба на „Хипо Транс“ АД решение № РД-02-16-838 от 08 ноември 2024 год. на ръководителя на УО на ПКИП, с което на дружеството, на основание чл. 21, ал.1 АПК и чл. 38, т.1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ), чл. 21, ал.1, т.3 от Постановление № 23/2023 год. на Министерски съвет за определяне на детайлни правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от европейските фондове при споделено управление за програмен период 2021 год. – 2027 год. (ПМС №23/2023 год.), е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подаденото проектно предложение с рег. № BG16RFPR001-1.003-0396 и с наименование: „Внедряване на иновации в „Хипо транс” АД“. За да постанови обжалваното решение, съдът въз основа на приетите по делото доказателства, от фактическа страна е установил, че дружеството ответник в настоящото производство - „Хипо Транс“ АД е подало проектно предложение с рег. № BG16RFPR001-1.003-0396 с наименование „Внедряване на иновации в „Хипо Транс“ АД по процедура BG16RFPR001-1.003 по процедура чрез подбор на проектни предложения BG16RFPR001-1. 003 „Внедряване на иновации в предприятията“ по приоритет 1 „Иновации и растеж“ и приоритет 2 „Кръгова икономика“, специфична цел: RSO1.1. Развитие и засилване на капацитета за научни изследвания и иновации и на внедряването на модерни технологии (ЕФРР) и специфична цел RSO2.6. Насърчаване на прехода към кръгова и основаваща се на ефективно използване на ресурсите икономика (ЕФРР) на програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“. Със заповед №РД-02-16-190 от 27 февруари 2024 год. РУО на ПКИП, допълнена с последващи заповед №РД-02-16-586 от 02 юли 2024 год. и заповед №РД-02-16-651 от 14 август 2024 год., е определил поименен състав на оценителна комисия, която да извърши оценяване и класиране на подадени проектни предложения по процедурата. Съгласно оценителния лист оценителната комисия е премахнала служебно всички разходи от бюджета на проекта, поради което то е получило 0 точки по критерия „Реалистичност на разходите по проекта“. Посочено е, че съгласно Раздел ІІ „Критерии за техническа и финансова оценка“ от „Критерии и методология за оценка на проектните предложения“ (Приложение №6) към Условията за кандидатстване, в случай че проектното предложение получи 0 точки по критерий „Реалистичност на разходите по проекта“, то се отхвърля. За извършеното оценяване било взето предвид становището на външния оценител по процедурата чрез подбор на проектни предложения. Изготвен бил оценителен доклад на оценителната комисия, който бил одобрен от ръководителя на УО на ПКИП. На 08 ноември 2024 год., с решение № РД-02-16-838 от същата дата, издадено от ръководителя на УО на ПКИП и на основание чл. 21, ал. 1 АПК и чл.38, т.1 от ЗУСЕФСУ, чл.21, ал.1, т.3 от Постановление № 23/2023г. на МС, и чл.5, ал.1, т.7 и чл.27, ал.1, т.2 от Устройствения правилник на Министерството на иновациите и растежа, съгласно пакета документи за повеждане на процедурата чрез подбор на проектни предложения, и във връзка с одобрен от РУО, е отказал предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на кандидата „Хипо Транс“ АД с подадено проектно предложение рег. № BG16RFPR001-1.003-0396 и с наименование „Внедряване на иновации в „Хипо Транс“ АД“. Като основание за постановения отказ, административният орган е посочил, че кандидатът не отговаря на изискването на т. 14.2 „Допустими разходи“ от Условията за кандидатстване. Посочил е, че в резултат на извършената техническа и финансова оценка оценителната комисия е премахнала служебно всички разходи от бюджета на проекта, поради което то е получило нула точки по критерия „Реалистичност на разходите по проекта“. Мотивирал е, че съгласно раздел ІІ „Критерии за техническа и финансова оценка“ от „Критерии и методология за оценка на проектните предложения“ (Приложение №6) към Условията за кандидатстване, в случай че проектното предложение получи 0 точки по критерий „Реалистичност на разходите по проекта“, то се отхвърля. Посочил е, че във формуляра за кандидатстване, раздел „Бюджет“, по бюджетен ред 5.1 е заложен единствен актив, предвиден за придобиване по проектното предложение – закупуване на ДНА. Възприемайки изцяло становището на външния оценител е заключил, че представените в проектното предложение аргументи обосновават иновацията единствено чрез придобивания софтуер, поради което същият се явява недопустим такъв в контекста на т.14.2 „Допустими разходи“ от Условията за кандидатстване. В хода на съдебното производство пред Административен съд гр. Варна била изготвена и приета комплексна съдебно – оценителна и съдебно – техническа експертиза, както и допълнителна такава. При така установените фактически обстоятелства, от правна страна първоинстанционният административен съд е приел, че оспореното решение е постановено от компетентен орган и в съответствие с изискванията за форма и съдържание, в т.ч. и при наличие на изискуемите по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК фактически и правни основания за издаването му. След анализ на приложимите материалноправни разпоредби, съдът е изложил подробни мотиви, че решението за отказ за предоставяме на безвъзмездна финансова помощ е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Направил е подробен анализ на събраните по делото писмени доказателства, включително и допуснатите в хода на съдебното производство експертизи и е приел, че в случая безспорно се установява, че проектното предложение на жалбоподателя е насочено към внедряване на иновация в бизнес процесите пряко в основната икономическа дейност на дружеството. Обосновал е, че с проектното предложение е предвидено именно създаване на нови технологични процеси – платформа за управление на потребителите и километрите, които са изминали, база данни за пътуванията, софтуер за генериране на отчети, потребителски интерфейс. Приел е за неправилни изводите на РУО, че иновацията в случая се осъществява единствено и само чрез придобивания софтуер, разработен за нуждите на компанията и определен като система за корпоративни плащания в таксиметровите услуги чрез NFC технология, доколкото в проектно предложение се включват разходи, посредством които ще бъде внедрена самата иновация. Позовавайки се на Условията за кандидатстване, в които е прието определението за иновации от Наръчника на Осло 2018 г. съдът е достигнал до извод, че проектното предложение покрива фактическия състав на ЗННИИ и Наръчника от Осло 2018 г. за иновация. Съдът е съобразил заключението на вещото лице, според което внедряването на NFC технология не попада в нито една от категориите на недопустими дейности, и е обосновал извод, че неправилно оценителната комисия е премахнала служебно всички разходи от бюджета на проекта, поради което е получил 0 точки по критерия „Реалистичност на разходите по проекта“. В съответствие с така развитите мотиви, първоинстанционният съд е отменил оспорения административен акт. Решението на съда е законосъобразно. Настоящата касационна инстанция споделя напълно извода на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма с посочване на фактически и правни основния за издаването му, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК не е необходимо да го преповтаря. В случая касаторът излага съображения, че съдът се доверил изцяло на заключението на вещото лице, без да обсъди събраният по делото доказателствен материал. Съгласно чл. 195, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 АПК съдът назначава вещо лице, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други. В случая съдът, като преценил заключението на вещото лице, другите доказателства по делото и мотивите на касатора за отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, е дал вяра на заключението на вещите лица. Действително касаторът е оспорил заключението на вещото лице, но това оспорване не е обосновано. Касаторът, ако е считал заключението на експертизата за необосновано и ако е имал съмнение относно неговата правилност е имал процесуалната възможност да поиска назначаване на повторна експертиза - чл. 201 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Това касаторът не направил, а негова, с оглед на чл. 170, ал. 1 АПК, е доказателствената тежест за установяване на фактическите основания за издаване на оспорения отказ. Безспорно е, че заключението на вещото лице не е обвързващо доказателство, но когато по делото не са налични доказателства, въз основа на които съдът да може да направи извод различен, от този на вещото лице, съдът няма основание да не цени заключението му. Доколкото съдът е възпроизвел в мотивите си част от заключенията на вещите лица и е обосновал тези свои изводи с представените по делото доказателства, не е налице допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В този смисъл възражението на касатора за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила се явява неоснователно. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е обсъдил спорните въпроси, като въз основа на съвкупността от доказателства е обосновал извода си за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Няма спор по делото, че проектното предложение на „Хипо Транс“ АД е насочено към внедряване на иновация в бизнес процесите, пряко в основната икономическа дейност на кандидата. В контекста на изложеното и предвид развитите от касационния жалбоподател съображения и установените от първоинстанционния съд факти и обстоятелства, поставеният пред касационната инстанция спорен въпрос касае попада ли заявеният за придобиване по проектното предложение, актив ДНА (NFS технология), в т. 14.2 „Допустими разходи“ от Условията за кандидатстване. Предоставянето на финансова подкрепа чрез безвъзмездна финансова помощ се определя по регламентиран ред в ЗУСЕФСУ. Една от посочените в чл. 25, ал. 1 ЗУСЕФСУ е и конкретната процедура чрез подбор на проектни предложения. Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ ръководителят на управляващия орган на програмата, съответно на водещата програма утвърждава за всяка процедура насоки и/или друг документ, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти. Документите трябва да са съобразени и с изискванията на чл. 59, ал. 2. Съгласно чл. 29, ал. 2 ЗУСЕФСУ при процедура чрез подбор се извършва, оценяване на всяко проектно предложение, което включва оценка на административното съответствие и допустимостта; техническа и финансова оценка; класиране на одобрените проектни предложения в низходящ ред; определяне на проектни предложения, за които се предоставя финансиране. Съобразно чл. 35 ЗУСЕФСУ техническата и финансовата оценка се извършва по критерии и методика, определени в документите по чл. 26, ал. 1. Въз основа на резултатите комисията по чл. 33 изготвя оценителен доклад, който включва: 1. списък на предложените за финансиране проектни предложения, подредени по реда на тяхното класиране, и размера на безвъзмездната финансова помощ, която да бъде предоставена за всеки от тях; 2. списък с резервните проектни предложения, подредени по реда на тяхното класиране, които успешно са преминали оценяването, но за които не достига финансиране; 3. списък на предложените за отхвърляне проектни предложения и основанието за отхвърлянето им. Правилата за документиране и отчет на дейността на комисията са разписани в ПМС № 23/2023 год. За прецизност следва да се отбележи, че същността по оценяване не е административна дейност, а експертна, поради което актът, с който тази дейност е обективирана не е административен акт, такъв е актът на РУО, с който резултатите от тази дейност са одобрени. Предвид изложеното на съдебен контрол подлежи спазването на правилата за формиране на оценителната комисия, регламентирани в чл. 33, ал. 1 и 3 във вр. чл. 28, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ, спазването на правилата за извършване на оценъчната дейност, както и правилата за документиране и отчет на дейността на комисията, разписани в ПМС № 23/2023 год. В настоящия случай от представените по делото доказателства безспорно се установява, че правилата за формиране на оценителната комисия са спазени. Ръководителят на УО със заповед е определил състава на комисията в процедурата. Проектното предложение е преминало оценката за административно съответствие и допустимост. На етап техническа и финансова оценка е ползван и помощник - експерт със специализирана компетентност относно преценката за новост на проектните предложения, която е включена като критерий за оценяване. След приключване на дейността си оценителната комисия е изготвила доклад, който отговаря по форма и съдържание на изискванията на ПМС № 23/2023 год. В настоящия случай, предвид характеристиките на проекта, той се отнася до внедряване на иновация в бизнес процеса по предоставяне на услуги в предприятието. Съгласно даденото определение в Наръчника от Осло 2018 „иновация“, представлява нов или подобрен продукт или процес (или комбинация от двете), който значително се различава от предишните продукти или процеси на предприятието и който е предоставен на потенциални потребители (продукт) или е въведен в употреба от предприятието (процес). Посочената дефиниция е инкорпорирана и в т. 13.1 от Условията за кандидатстване. Съгласно т.14.2 от Условията за кандидатстване допустими по процедурата са следните видове разходи: подт. 1. разходи за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) и подт. 2 разходи за придобиване на дълготрайни нематериални активи (ДНА) – специализиран софтуер (вкл. разработване), патенти, лицензи, „ноу хау“ и др., необходими за изпълнението на проекта. В графа „Важно“ е посочено, че по настоящата процедура не са допустими разходи за придобиване на специализиран софтуер (вкл. разработване) от трети лица, когато проектното предложение се базира на него, и придобиваният (разработеният) софтуер представлява самата иновация. Критериите и методиката за оценка на проектното предложение са посочени в т. 22 от Условията за кандидатстване. Оценката се извършва въз основа на четири критерия с подкритерии към тях. Последният критерий е „Реалистичност на разходите по проекта“. В настоящия случай, проектното предложение е насочено към внедряване иновация в бизнес процесите, пряко в основната икономическа дейност на кандидата, която представлява система за корпоративни плащания в таксиметровите услуги чрез NFC технология. Задачата на внедряване на иновацията е да подобри оперативната ефективност чрез ускоряване на транзакционния процес, да повиши сигурността и контрола на плащанията от страна на корпоративните клиенти, както и да осигури лесен достъп до отчети и анализи – получаване на подробни отчети и анализи за пътуванията и разходите на клиентите. Иновационна система за обслужване на корпоративни клиенти в таксиметровите услуги чрез NFC технология, ще бъде изпълнена, посредством придобиване на специализиран софтуер - разход за придобиване на ДНА. Помощник – експертът в областта на етап техническа оценка е изложил аргументирано своето становище, че предвидената за внедряване система за корпоративни плащания в таксиметровите услуги чрез NFC технология, превъзхожда посочените от кандидата алтернативни решения по много показатели. Посочил е още, че имайки предвид множеството подобни решения от различни доставчици, с възможност за тяхното персонализиране и офертата предоставена от кандидата за внедряване на софтуер за работа с NFC технология, може да се заключи, че внедряваната иновация представлява новост за кандидата. Настоящата касационна инстанция намира, че РУО неправилно е приел, че заложеният в проектното предложение актив не отговаря на Условията за допустимост на разходите, предвидени в т. 14.2. Проектното предложение цели да разработи софтуер - NFC система за корпоративни плащания в таксиметровите услуги за подобряване оперативната ефективност чрез ускоряване на транзакционния процес, посредством неговото използване, и значително подобрената сигурност, която предлага и контрола на плащанията от страна на корпоративните клиенти. Задачата на технологията е да осигури лесен достъп до отчети и анализи, както и клиентите да получават подробни отчети и анализи за своите пътувания и разходи, което ще улесни вътрешното им управление и отчетност. По отношение на аргументирането на реалистичност на разхода кандидатът е представил, в приложение към съдържащия се формуляр за кандидатстване, техническа спецификация на ДНА и оферта от „Рокет Диджитал“ за внедряване на софтуер за работа с NFC технология – Rocket NTF с предложена цена, както и приложеният към проекта - доклад за разработване на NFC система за корпоративни плащания в таксиметровите услуги, т.е конкретните изисквания са изпълнени. Помощник – експертът, със специална компетентност в областта, на етап техническа и финансова оценка е изложил аргументирано своето становище, че попада в обхвата на тематична област „Информатика и ИКТ“ на ИСИС 2021 год. – 2027 год., като отговаря на подобласт „Големи/свързани данни, геопространствени данни, анализ на данни, обработка на данни, инструментариум за работа с данни, споделяне, обмен, използване и повторно използване на данни, облачни изчисления /Big Data, Grid and Cloud Technologies/, модели за предвиждане, основани на данни, симулация, моделиране и цифрови близнаци. Експертът е приел, че внедряваната иновация представлява новост за кандидата. Първоинстанционният съд е обсъдил приетото по делото заключение на допуснатата съдебно -оценъчна експертиза ведно с всички останали доказателства съгласно чл. 202 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Според експерта предложеният от кандидата софтуерен продукт, представлява иновационна система за обслужване на корпоративни клиенти в таксиметровите услуги чрез NFC технология, включвайки в своята цялост няколко ключови компонента, два етапа за въвеждане в микро – предприятие - по категоризиране по см. на ЗСч и продължителност - 15 месеца посредством придобиване на специализиран софтуер - разход за придобиване на ДНА, който е допустим разход елемент А „Инвестиции“. В основните източници на проверка относно зададения критерий „Реалистичност на разходите по проекта“ по Приложение №6, вещото лице е посочило, че конкретните изисквания са изпълнени и обективирани във формуляра за кандидатстване раздел „Основни данни“, раздел „Бюджет“, раздел „План за изпълнение/Дейности по проекта“; Техническа спецификация на предвидените за закупуване ДМА и/или ДНА (Приложение 5), съдържаща наименование на актива (придобиване на софтуер), минимални технически и/или функционални характеристики, включващи както описание на основните модули на актива, така и негови конкретни технически спецификации / параметри и оферта на производител / доставчик на актива от 13.02.2024 г. от „Рокет Студио“ ЕООД. Правилно при съвкупна преценка на доказателствата по делото и заключението на изготвената комплекса СОЕ и СТЕ, съдът е стигнал до извод за необоснованост на изводите на административният орган, че разходите за придобиване на актив – ДНА не са в съответствие с Условията за допустимост по т.14.2 от Условията за кандидатстване, графа „Важно“. Противно на наведените доводи в касационната жалба изпълнение на тези условия се установява както от представените с административната преписка писмени доказателства, така и от приетото заключение на вещото лице по изготвената съдебно техническа експертиза. Същото е дало категоричен отговор на този въпрос, относно допустимостта на дейността и допустимостта на разходите по процесното проектно предложение с рег.№BG16RFPR001-1.003-0396 на „ХИПО ТРАНС “АД по критериите за реалистичност, дължим е пълен брой от пет точки по критерия „Реалистичност на разходите по проекта“ на проектното предложение. Следователно, правилен и обоснован се явява изводът на първоинстанционният съд, че проектното предложение, с което е поискано финансиране, вкл. чрез закупуване на специализиран софтуер. В случая не е налице обстоятелство, което да води до прилагане на чл.20, ал.7, т.1 от ПМС № 23/2023 год., поради което разходите за него не следва да бъдат анулирани и неправилно, и в нарушение на закона проектното предложение е включено в списъка на проектите, предложени за отхвърляне по чл. 35, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ. Като е обосновал правни изводи, съответни на горните, първоинстанционният административен съд е постановил законосъобразно съдебно решение, което следва да се остави в сила. По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни в процеса. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 6 000,00 лева, равняващо се на 3 067,75 евро (съгл. чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото) представляващи платено адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък и доказателства към него. Процесуалният представител на касатора е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което, настоящия съдебен състав намира за неоснователно, доколкото претендираното адвокатско възнаграждение е под предвиденото минимално такова, регламентирано в чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение