Решение № 7107 от 25.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7488/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Н. Я. З. - прокурор в Софийска районна прокуратура, подадена чрез пълномощника адв. Икономов, срещу решение по т. 4 от протокол № 28 от проведено на 17.07.2024 г. дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет, изпълняваща функциите на Висш прокурорски съвет, на основание § 23, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на КРБ (обн. ДВ, бр. 106/22.12.2023 г.), относно произнасяне по решение на дисциплинарния състав по дисциплинарно дело № 21/2023 г. по описа на Висшия съдебен съвет, с което е наложено на Н. Я. З. – прокурор в Софийска районна прокуратура, дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ – намаляване на основното трудово възнаграждение от 20 (двадесет) на сто за срок от 1 (една) година, за допуснати от нея дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 2 и т. 4 от ЗСВ – бездействие, което неоправдано е забавило производството и нарушение на други служебни задължения по възложените ѝ за разследване наказателни производства, както следва: пр.пр. № 27540/2022 г.; пр.пр. № 32583/2021 г.; пр.пр. № 43746/2021 г.; пр.пр. № 16433/2023 г.; пр.пр. № 16679/2023 г. всички по описа на СРП, както и нарушение на служебни задължения по чл. 140, ал. 1, т. 1 от ЗСВ да организира и ръководи дейността на СРП, в периода от 01.01.2022 г. до 31.07.2023 г., извършени в качеството ѝ на административен ръководител на Софийска районна прокуратура. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и несъответствие с целта на закона – основания за отмяна по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. По подробно изложени в подадената жалба, в съдебно заседание и в представена писмена защита аргументи и доводи се иска прогласяване на нищожността или алтернативно отмяна на оспореното решение. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски. Ответникът - Прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС), чрез пълномощника юрисконсулт Михайлов, в писмени становища и в съдебно заседание излага съображения за неоснователност на подадената жалба и за валидност и законосъобразност на оспореното решение, като постановено от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на материално и процесуалноправните норми и в съответствие с целта на закона. Иска подадената жалба да бъде отхвърлена. Заинтересованата страна – и.ф. Главен прокурор на Република България, чрез пълномощниците юрк. Анкова, юрк. Димитрова и гл. юрк. Филипова в писмени становища, съдебно заседание и писмена защита изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на подадената жалба и законосъобразност на оспореното решение на ПК на ВСС. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, в изпълнение нормата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното: Със Заповед № РД-04-271/07.08.2023 г., изм. със Заповед № РД-04-278/09.08.2023 г. и Заповед № РД-04-298/29.08.2023 г. на и.ф. Главен прокурор е възложено на екип от прокурори извършването на тематична ревизия в Софийска районна прокуратура с обхват проверка на работата на административния ръководител на СРП по организация, ръководство и контрол на дейността на СРП и работата ѝ като наблюдаващ прокурор по преписки и досъдебни производства. Констатациите от проверката са обективирани в Доклад за извършена тематична ревизия в Районна прокуратура - София за периода от 01.01.2022 г. до 31.07.2023 г. (Доклада; л. 574-812; т. I, л. 42-278 от дисц. дело). Въз основа на съдържащите се в Доклада констатации, с предложение изх. № 1985/06.10.2023 г. на Прокуратурата на РБ и вх. № ВСС-12692/06.10.2023 г. на ВСС За изпълняващ функциите Главен прокурор, на основание чл. 312, ал. 1, т. 2 вр. чл. 311, т. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) е предложил на ПК на ВСС да бъде образувано дисциплинарно производство и да бъде наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2-6 от ЗСВ на Н. Я. З. – административен ръководител - прокурор в Софийска районна прокуратура, за допуснато в периода от 01.01.2022 г. до 31.07.2023 г. дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 2 от ЗСВ, в качеството ѝ на наблюдаващ прокурор по пет преписки: Преписка № 27540/2022 г. по описа на СРП, досъдебно производство № 1247/2022 г. по описа на 02 РУ СДВР; Преписка № 32583/2021 г. по описа на СРП, досъдебно производство № 1222/2021 г. по описа на 01 РУ СДВР; Преписка № 43746/2021 г. по описа на СРП, досъдебно производство № 15016/2022 г. по описа на 06 РУ СДВР; Преписка № 16433/2023 г. по описа на СРП, досъдебно производство № 785/2023 г. по описа на 05 РУ СДВР и Преписка № 16679/2023 г. по описа на СРП, досъдебно производство № 774/2023 г. по описа на 02 РУ СДВР, и дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ за неизпълнение на други служебни задължения – да организира и ръководи дейността на прокуратурата съгласно чл. 140, ал. 1, т. 1 от ЗСВ в качеството ѝ на административен ръководител – районен прокурор в Софийска районна прокуратура. С решение по т. 2 от Протокол № 39 от заседанието на ПК на ВСС, проведено на 25.10.2023 г., на осн. чл. 316, ал. 1 от ЗСВ, е образувано дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на Н. Я. З. – административен ръководител на Софийска районна прокуратура. Съобразно чл. 316, ал. 3 от ЗСВ е избран чрез жребий дисциплинарен състав и председател на състава. Видно от представените протоколи дисциплинарният състав по дисц. дело № 21/2023 г. по описа на ВСС е провел при закрити врата заседания на 31.01.2024 г., 27.02.2024 г., 19.03.2024 г. и 14.05.2024 г., спазвайки нормата на чл. 318, ал. 1 от ЗСВ. Оспорващата е редовно уведомена чрез пълномощника адв. Рангелов и е представлявана от същия в проведените заседания. На основание чл. 319, ал. 1 от ЗСВ, дисциплинарният състав е приел решение № ВПС-8390/01.07.2024 г. по дисц. дело № 21/2023 г. по описа на ВСС, с което е предложил на ПК на ВСС, изпълняваща функциите на Висш прокурорски съвет, да наложи на Н. Я. З. – прокурор в Софийска районна прокуратура, дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ "намаляване на основното трудово възнаграждение от 20 (двадесет) на сто за срок от 1 (една) година" за допуснати от нея дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 2 и т. 4 от ЗСВ – бездействие, което неоправдано е забавило производството и нарушение на други служебни задължения по възложените ѝ за разследване наказателни производства, както следва: пр. пр. № 27540/2022 г.; пр. пр. № 32583/2021 г.; пр. пр. № 43746/2021 г.; пр. пр. № 16433/2023 г. и пр. пр. № 16679/2023 г., всичките по описа на СРП, както и нарушение на служебни задължения по чл. 140, ал. 1, т. 1 от ЗСВ да организира и ръководи дейността на Софийската районна прокуратура, в периода от 01.01.2022 г. до 31.07.2023 г., извършени в качеството ѝ на административен ръководител на СРП. Преписката по дисциплинарно дело № 21/2023 г. е внесена за насрочване на заседание на ПК на ВСС, което е насрочено за 17.07.2024 г. След изслушване на пълномощника адвокат Рангелов, членовете на ПК на ВСС с девет гласа "за" и нула "против", са взели решение, обективирано в т. 4 от протокол № 28 от проведено на 17.07.2024 г. дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет, изпълняваща функциите на Висш прокурорски съвет, на основание § 23, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на КРБ (обн. ДВ, бр. 106/22.12.2023 г.), с което е наложено на Н. Я. З. – прокурор в Софийска районна прокуратура, дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ – намаляване на основното трудово възнаграждение от 20 (двадесет) на сто за срок от 1 (една) година, за допуснати от нея дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 2 и т. 4 от ЗСВ – бездействие, което неоправдано е забавило производството, и нарушение на други служебни задължения по възложените ѝ за разследване наказателни производства, както следва: пр.пр. № 27540/2022 г.; пр.пр. № 32583/2021 г.; пр.пр. № 43746/2021 г.; пр.пр. № 16433/2023 г.; пр.пр. № 16679/2023 г. всички по описа на СРП, както и нарушение на служебни задължения по чл. 140, ал. 1, т. 1 от ЗСВ да организира и ръководи дейността на СРП, в периода от 01.01.2022 г. до 31.07.2023 г., извършени в качеството ѝ на административен ръководител на Софийска районна прокуратура. Решението е връчено лично на прокурор Н. З. на 30.07.2024 г. При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес, в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ, срещу акт, подлежащ на съдебно оспорване, визиран изрично в нормата на чл. 314, ал. 7 от ЗСВ. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на административния акт съгласно чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, жалбата е основателна. Оспореният акт на Прокурорската колегия на ВСС е постановен от компетентен орган, в границите на предоставените му правомощия, в изискуемата форма, приет е с необходимото мнозинство и при наличен кворум, съгласно нормата на чл. 320, ал. 6 от ЗСВ. Дисциплинарното производство е образувано в сроковете по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ, по предложение за привличане към дисциплинарната отговорност на магистрат, направено от орган по чл. 312, ал. 1, т. 2 от ЗСВ. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за нищожност на обжалваното решение, поради изтекъл мандат на членовете на Прокурорската колегия на ВСС. В своята практика Конституционният съд на Република България (Тълкувателно решение № 12/2022 г. по к. д. № 7/2022 г., Определение № 7/2023 г. по к. д. № 9/2023 г.) е приел, че изтичането на мандата на членовете не прекратява "мандата" на самия орган, респективно не прекратява правомощията на този орган, когато самият орган не е мандатен и е подчинен на принципа на непрекъснатост на дейността. В посоченото определение на Конституционния съд е прието, че функционирането на ВСС, като постоянно действащ държавен орган, не се прекратява с изтичането на мандата на изборните членове по смисъла на чл. 130, ал. 4, изр. първо от Конституцията. В Решение от 30.04.2025 г. на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-313/23, С-316/23 и С-332/23, е разгледан въпросът за изтеклите мандати на членовете на ИВСС и е изяснено, че в тази хипотеза следва да бъде ограничена възможността на ИВСС да упражнява някои от правомощията си, свързани с изпълнение на професионалните задължения на магистратите и с установяване на нарушение на тези задължения, които са основание за реализиране на дисциплинарна отговорност или дори за освобождаването от състава на съдебната власт. В цитираното от жалбоподателя Определение № 8513/19.08.2025 г. по адм. д. № 6562/2025 г. на петчленен състав на Втора колегия на ВАС, е посочено, че в решението си СЕС се е произнесъл само относно изпълнението на функциите на членовете на ИВСС, които ще засегнат независимостта на съдиите, ако не се осъществят посочените предпоставки в отговора на поставения въпрос, а не по отношение на всички законово определени правомощия на Инспектората на ВСС. С оглед гореизложеното направеното от СЕС тълкуване не може да бъде пряко съотнесено към дейността на ВСС и неговите колегии, доколкото членовете им имат, извън дисциплинарната дейност, множество други нормативно установени функции, посочени в чл. 30, ал. 2 и ал. 5 ЗСВ. В този смисъл е и сложилата се практика на ВАС по идентични възражения при сходни казуси, обективирана в Решение № 3165 от 19.03.2026 г. по адм. д. № 7917/2025 г., VІ отд. на ВАС и Решение № 437 от 16.01.2026 г. по адм. д. № 8651/2025 г., VІ отд. на ВАС. Неоснователен е и релевираният от жалбоподателя довод, че и.ф. Главен прокурор не е оправомощен да инициира дисциплинарно производство, доколкото същият не притежава качеството на по-горестоящ административен ръководител по смисъла на чл. 312, ал. 1, т. 2 от ЗСВ. Върховният административен съд вече е посочвал, че правомощието на и.ф. Главен прокурор да предложи налагането на дисциплинарно наказание произтича от разпоредбите на чл. 126 от Конституцията на Република България, определящи го като горестоящ административен ръководител на прокурорите и следователите в системата на прокуратурата (в този смисъл Решение № 3839 от 10.04.2025 г. по адм. д. № 11082/2024 г., VІ отд. на ВАС). Също така, граматическото тълкуване на нормата на чл. 312, ал. 1, т. 2 от ЗСВ показва, че в думата „по-горестоящ“ не е използван определителен член, което сочи, че такова предложение може да направи не само непосредствено по-горестоящият административен ръководител (в случая административния ръководител на СГП, каквито твърдения е навел жалбоподателя), а всеки по-горестоящ административен ръководител в структурата на Прокуратурата на Република България. Предложението е направено от заместника на Главния прокурор в качеството му на заместващ и.ф. Главен прокурор, съгласно приложената Заповед № РД-08-1430/12.09.2023 г., изм. със Заповед № РД-08-1449/03.10.2023 г., и двете на и.ф. Главен прокурор (том II, л. 431-432). Не се споделят доводите на жалбоподателя за нищожност на обжалваното решение поради приемането му в дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка между членовете на ПК на ВСС. Обсъдените от жалбоподателя разрешения, дадени в решение № 13 от 5 октомври 2021 г. по к. д. № 12 от 2021 г. и решение № 14 от 17 ноември 2022 г. по к. д. № 14 от 2022 г. на Конституционния съд на РБ касаят различни хипотези на използване на видеоконферентна връзка чрез техническо средство, при които е нарушено правото на защита и други права на посочени групи лица, които са неотносими към процесния случай. В Конституцията и в ЗСВ не е изрично регламентирано изискване за непосредствено физическо присъствие на членовете на съответната колегия на ВСС при провеждане на заседанията. Възможността заседанията на Прокурорската колегия да се провеждат при дистанционното участие чрез видеоконферентна връзка на един или повече от членовете, при наличие на техническа възможност, е предвидена в чл. 21, ал. 12 от Временни правила за организация на дейността на Прокурорската колегия, която на основание § 23, ал. 2 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (обн. ДВ, бр. 106/22.12.2023 г.) изпълнява функциите на Висш прокурорски съвет и на нейната администрация (приети с решение на Прокурорската колегия, която на основание § 23, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на КРБ изпълнява функциите на Висшия прокурорски съвет по протокол № 12 от 20.03.2024 г.), както и в чл. 25, ал. 10 от Правила за работата на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет. В случая с писмо изх. № ВСС-12692/01.07.2024 г. дисциплинарнопривлеченото лице е надлежно уведомено за предстоящото заседание на ПК на ВСС и за възможността по чл. 313, ал. 1 от ЗСВ да се яви в заседанието за изслушване или да представи писмени обяснения (том IV, лист 1235). Във връзка с доводите за нищожност на Доклада за извършена тематична ревизия в СРП следва да се посочи, че в административния процес не е предвидена възможност съдът да упражнява косвен съдебен контрол върху валидността и законосъобразността на административен акт, който не е предмет на конкретното производство, а и в случая посоченият доклад няма характера на административен акт. От друга страна, при постановяването на оспореното решение не е спазено административнопроизводственото правило на чл. 318, ал. 3 от ЗСВ, което задължава дисциплинарния състав да изясни фактите и обстоятелствата по извършените нарушения. Изясняването на спорните факти е от значение за преценката относно наличие на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 2 от ЗСВ, което по своята тежест обосновава основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност. Съгласно чл. 320, ал. 7, изр. второ от ЗСВ за мотиви на решението се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, когато предложението му бъде прието. В случая, ПК на ВСС е възприела фактическата обстановка и правните изводи, изложени в решението на дисциплинарния състав на ВСС. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗСВ, съгласно която за мотиви на решението, с което се приема направеното предложение, се смятат мотивите на вносителя му, както и изказванията на членовете на ВСС в негова подкрепа. Следователно, за мотиви на решението на ПК на ВСС, с което се приема направено предложение за налагане на дисциплинарно наказание, се смятат изложените доводи от дисциплинарния състав. Първата група нарушения са във връзка с 5 (пет) бр. прокурорски преписки, по които прокурор З. е била наблюдаващ прокурор, както следва: пр.пр. № 27540/2022 г.; пр.пр. № 32583/2021 г.; пр.пр. № 43746/2021 г.; пр.пр. № 16433/2023 г.; пр.пр. № 16679/2023 г., всичките по описа на СРП, които според органа се състоят в дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 2 и т. 4 от ЗСВ – бездействие, което неоправдано е забавило производството и нарушение на други служебни задължения по възложените ѝ за разследване наказателни производства. Прието е, че е налице неизпълнение на задълженията по чл. 196 от НПК и чл. 46, ал. 2, т. 1 от НПК, като разследването не е извършвано ритмично, липсват данни да са изисквани досъдебните производства за запознаване и исканията за удължаване на срока са съгласувани без да са осъществявани правомощията на наблюдаващия прокурор по ръководство и контрол върху разследването (л. 17-18 от решението на дис. състав). Относно твърдяното нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 2 от ЗСВ следва да се посочи, че в ЗСВ липсва легална дефиниция на понятието "неоправдано забавяне" по смисъла на чл. 307, ал. 2, т. 2 от ЗСВ, но бездействието на привлечения към дисциплинарна отговорност магистрат следва да е в кумулативна връзка с "неоправданото забавяне" на производството. На първо място, в предложението на за и.ф. Главен прокурор за образуване на дисциплинарно производство е посочено, че нарушението в качеството на наблюдаващ прокурор е допуснато в периода от 01.01.2022 г. до 31.07.2023 г., което съответства на визирания в Доклада за извършена тематична ревизия в СРП проверяван период. В мотивите към решението на дисциплинарния състав е прието, че са установени следните периоди на бездействие по посочените 5 бр. пр.преписки: по пр.пр. № 27540/2022 г. – от 17.08.2022 г. до 28.10.2022 г. и от 18.11.2022 г. до 27.10.2023 г.; по пр.пр. № 32583/2021 г. – от 26.08.2021 г. до 17.11.2021 г.; от 04.02.2022 г. до 05.06.2022 г.; от 22.08.2022 г. до 26.10.2022 г.; от 01.03.2023 г. до 18.05.2023 г. и от 18.05.2023 г. до 22.07.2023 г.; по пр.пр. № 43746/2021 г. – от 31.08.2022 г. до 30.11.2022 г.; по пр.пр. № 16433/2023 г. – от 02.05.2023 г. до 27.10.2023 г.; по пр.пр. № 16679/2023 г. – от 12.05.2023 г. до 02.10.2023 г. Част от така определените периоди по пр.пр. № 32583/2021 г.; пр.пр. № 16433/2023 г. и пр.пр. № 16679/2023 г. са напълно или частично извън посочения в предложението за образуване на дисциплинарно производство период на допуснато нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 2 от ЗСВ 01.01.2022 г. - 31.07.2023 г. (л. 15 от предложението), съвпадащ с ревизирания период. От друга страна, горепосочените периоди на бездействие по 5 бр. прокурорски преписки не съответстват и не се подкрепят от приложените и приети по делото писмени доказателства. Относно пр.пр. № 27540/2022 г. са посочени като периоди на бездействие от 17.08.2022 г. до 28.10.2022 г. и от 18.11.2022 г. до 27.10.2023 г. От представените от жалбоподателя с молба от 18.10.2024 г. документи и от Приложение към т. 2.1. към Доклад от извършена тематична проверка в СРП (том I, л. 20-22) е видно, че на 25.08.2022 г. е изготвена докладна записка от полицейски инспектор в РУ-Сливен до началника на РУ-Сливен, от която се установява, че не може да бъде открит и разпитан собственикът на открадната вещ, който е открит и разпитан на 28.10.2022 г., а в рамките на втория посочен период са извършени множество процесуални действия – на 21.11.2022 г. са изпратени три бр. искания за предоставяне на информация до всички мобилни оператори, във връзка с които през ноември и декември 2022 г. са получени отговори от мобилни оператори; на 16.12.2022 г. е изготвена докладна записка за невръчена призовка; на 05.01.2023 г. е издадено постановление от разследващ полицай, което на същата дата е изпратено до РУ-Козлодуй за разпит по делегация; на 05.01.2023 г. е издадено постановление от разследващ полицай, което на същата дата е изпратено до началника на РУ-Котел за разпит на свидетел по делегация; на 31.03.2023 г. е изпратено писмо до директора на ГД „ИН" към МП с искане за информация за установяване местонахождението на свидетел, като отговорът е получен на 05.05.2023 г.; на 30.06.2023 г. е изпратена за връчване призовка за разпит на свидетел; на 31.07.2023 г. е разпитан свидетел; на 01.08.2023 г. е извършен допълнителен разпит на свидетеля; на 24.10.2023 г. е изпратено постановление на разследващ полицай до началника на РУ-Котел за извършване на действия по делегация. От друга страна, не е съобразено и не е обсъдено обстоятелството, че през посочените периоди магистратът е ползвал платен годишен отпуск, бил е в отпуск поради временна неработоспособност или в командировки общо 143 календарни дни, от които 129 работни дни. Относно пр.пр. № 32583/2021 г. са приети следните периоди на допуснати нарушения - от 26.08.2021 г. до 17.11.2021 г.; от 04.02.2022 г. до 05.06.2022 г.; от 22.08.2022 г. до 26.10.2022 г.; от 01.03.2023 г. до 18.05.2023 г. и от 18.05.2023 г. до 22.07.2023 г. От представените от жалбоподателя с молба от 18.10.2024 г. документ се установява, че в посочените периоди са извършени процесуални действия - на 26.08.2021 г. са направени три искания за издаване на свидетелства за съдимост и са получени отговори по тях; на 21.10.2021 г. е изготвена справка от разследващ полицай; на 21.10.2021 г. е изпратено предложение от разследващ полицай за предоставяне на данни от мобилни оператори; на 28.04.2022 г. от разследващ полицай при 01 РУ е изпратена на 03 РУ - Варна призовка за връчване на свидетел; призовката е върната невръчена с докл. записка от инспектор при 03 РУ; на 28.04.22 разследващ полицай от 01 РУ е изпратил призовка до 07 РУ за връчване на свидетел; на 04.05.2022 г. е връчена призовка за свид.; на 17.05.2022 г. разследващ полицай е изпратил писмо с искане за справка до ГД „ИН" за свидетели; на 17.05.2022 г. разследващ полицай е изпратил искане за справка от НСС, като на 26.05.2022 г. е получен отговор; на 04.05.2022 г. е изпратена докладна записка до началника на 7 РУ по повод извършена проверка за издирване на свидетел; на 13.05.2022 г. зам. началник на 07 РУ връща на 01 РУ невръчена призовка за свидетел; на 02.06.2022 г. е постъпил отговор от ГД „ИН" за свидетелите. Не е отчетено обстоятелството, че през посочените периоди прокурор З. е била в платен годишен отпуск, отпуск поради временна неработоспособност или в командировки общо 87 дни, от които 74 работни дни. По пр.пр. № 43746/2021 г. е прието, че нарушението обхваща периода от 31.08.2022 г. до 30.11.2022 г. От представените от жалбоподателя с молба от 18.10.2024 г. писмени доказателства се установява, че на 05.10.2022 г. е изпратена от СДВР-06 РУ на 08 РУ призовка за връчване на свидетел за разпит на 19.10.2022 г.; на 19.10.2022 г. призовката е върната от 08 РУ на 06 РУ, поради което разпитът на 19.10.2022 г. не се е осъществил; на 05.10.2022 г. 06 РУ-СДВР-София е изпратило на 08 РУ призовка за връчване на лицето за разпита му на 19.10.2022 г.; на 18.10.2022 г. на 08 РУ са изпратени докладна записка и писмо за невръчване на призовката, поради неустановяване на адреса на призованото лице. Не е отчетено, че през този период магистратът е използвал отсъствал от работа общо 11 работни дни, поради отпуск и командироване. По отношение на пр.пр. № 16433/2023 г. е прието, че нарушенията са допуснати в периода от 02.05.2023 г. до 27.10.2023 г. От представените на 18.10.2024 г. с писмена молба от жалбоподателя и приети по делото писмени доказателства (л.71-75) се установява, че в рамките на посочения период на 15.05.2023 г. е извършено доброволно предаване, на 29.05.2023 г. е издадено постановление за назначаване на експертиза, заключението по която е предадено на 04.07.2023 г. с протокол № 282/2023 г. Дисциплинарнонаказващият орган не е взел предвид обстоятелството, че за периода от 21.06.2023 г. до 17.09.2023 г. включително прокурор З. е била в отпуск (том I, л. 331-332). Относно пр.пр. № 16679/2023 г. установеният период на бездействие е от 12.05.2023 г. до 02.10.2023 г., но съгласно Приложение към т. 2.1. от Доклад от извършена тематична ревизия в СРП (том I, л. 36-37) е констатирано, че на 15.05.2023 г., на 17.05.2023 г. и на 22.05.2023 г. са разпитани като свидетели посочени лица, на 29.05.2023 е назначена съдебно-оценителна експертиза, заключението по която е изготвено на 02.06.2023 г. Отново не е взето предвид обстоятелството, че за периода от 21.06.2023 г. до 17.09.2023 г. включително прокурор З. е била в отпуск. С оглед гореизложеното настоящият състав приема, че от представените и приети по делото писмени доказателства безспорно се установява, че през посочените периоди са осъществявани процесуални действия. Освен това, констатирането на бездействие не е достатъчно за ангажиране на дисциплинарната отговорност на магистрата. Задължение на дисциплинарнонаказващия орган е да посочи изрично какво е дължимото поведение, което магистратът не е изпълнил - процесуалните действия, които се счита, че магистратът е бил длъжен да извърши. Периодите на бездействие по посочените 5 бр. пр. преписки са посочени, но без да е съобразено дали и доколко същите съвпадат с отсъствията на лицето от работа, като най-общо е отбелязано, че за периода 01.01.2022 г. – 31.07.2023 г. магистратът е ползвал 77 дни годишен отпуск и 14 дни отпуск поради временна неработоспособност. Последният извод не кореспондира на събраните писмени доказателства, доколкото от приложените 2 бр. болнични листове се установява, че през посочения период от магистрата е ползван отпуск поради временна неработоспособност в общ размер на 48 календарни дни (от които 34 работни дни). Същевременно въобще не са проверени и обсъдени отсъствията от работа поради командироване и ползваният отпуск в периодите извън посочения, за които е прието, че са извършени нарушения и е ангажирана дисциплинарната отговорност на магистрата. При съотнасяне на времето на отсъствие на лицето, поради отпуск или командироване, към конкретните просрочия би се достигнало до различни изводи за наличието и/или продължителността на периодите на допуснати нарушения. Не са обследвани фактическата и правна сложност на производствата, нито натовареността на прокурора, съобразно натовареността му в качеството на административен ръководител, което би довело до обоснована преценка за възможността да извършва процесуални действия по производствата и до обоснован извод налице ли е виновно неизпълнение на служебните задължения, съставляващо основание за ангажиране на неговата отговорност. Предвид факта, че дисциплинарните нарушения са квалифицирани като бездействие, което неоправдано забавя производството по см. на по чл. 307, ал. 3, т. 2 от ЗСВ, излагането на конкретни мотиви относно тези обстоятелства е условие за законосъобразност на акта. Следва да бъде отчетено, че съгласно съдържащите се в Доклада (л. 753, л. 802) изводи и констатации „задължението за удължаване на срока на разследване е спазено при всички проверени дела и не са допуснати периоди от време, през които разследването да е водено без разрешен срок за това“. Видно от Доклада (л. 753) при ревизията е установено, че „най-често удължаването на срока е мотивирано с необходимостта от извършване на разпит на свидетели, установяване на лице за разпит като свидетел, приобщаване на заключение по назначената експертиза, приобщаване на изисквани справки и др. действия по преценка на разследващия орган, както и че делото представлява фактическа и правна сложност обусловена от необходимостта от извършване на тези ПСД“. В своята практика ВАС е приел, че дейността на магистратите, изразяваща се в упражняване на предоставени от закона правомощия за вземане на решение в резултат на оценка на доказателствата и приложение на закона не може да бъде обект на дисциплинарно преследване, т. к. не се явява като следствие на задължение, а на свободно формирано вътрешно убеждение и следователно не може да представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307 ЗСВ (така Решение № 4458 от 14.04.2016 г. по адм. д. № 14223/2015 г., 5 чл. с-в на ВАС, Решение № 11150 от 26.10.2015 г. по адм. д. № 7972/2015 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 12034 от 15.10.2009 г. по адм. д. № 8085/2009 г., VІІ отд. на ВАС, и др.) При произнасянето по искането за удължаване на срока за извършване на разследването по чл. 234 от НПК се извършва преценка на фактическата и правна сложност на делото, която се извършва и по вътрешно убеждение. Освен това в Приложение към т. 2.1. към Доклада (стр. 16 и стр. 18 от Приложението) е посочено, че удължаването на сроковете по пр. пр. № 16679/2023 и пр. пр. № 16433/2023 г. не е извършено от прокурор З., а от дежурен прокурор при СРП. Доколкото липсва изискване за документално оформяне на предприетите действия по запознаване на наблюдаващия прокурор с прокурорската преписка, твърдението на ответника, че прокурор З. не се е запознала с преписките, е недоказано. Относно нарушенията на прокурор З., извършени в качеството ѝ на административен ръководител на Софийска районна прокуратура, е прието, че е налице нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗСВ, поради неизпълнение на служебни задължения по организация и ръководство на дейността на СРП. Според дисциплинарния състав извършените нарушения се състоят, на първо място, в бездействие на магистрата относно отмяна на действащата Заповед № 918/2015 г. за въвеждане на данни в Унифицираната информационна система (УИС)-3 в СРП и липсата на издадена нова заповед, която да организира начина на въвеждане на данните по преписките в УИС-3, което е довело до пропуски, неяснота и непълнота на информацията, която следва да се съдържа в УИС по движение на преписките, респ. неизпълнение на Инструкцията за деловодната дейност и документооборота в Прокуратурата на РБългария, утвърдена със Заповед № РД-02-7/07.04.2016 г., изм. и доп. със Заповед № РД-04-459/21.12.2018 г. на Главния прокурор, както и Ръководство за работа с УИС и Правилата за въвеждане на електронен документооборот и изпълнение на електронни услуги в Прокуратурата на РБългария. От решението на ПК на ВСС и от решението на дисциплинарния състав не се установяват конкретните изисквания на посочените актове, които са нарушени с твърдяните бездействия на прокурор З. в качеството ѝ на административен ръководител на СРП. Следва също така да бъде отбелязано противоречието в мотивите на решението на дисциплинарния състав, в които е прието, че се установява неизпълнение на Инструкцията за деловодната дейност и документооборота в ПРБ, Ръководството за работа с УИС-3 и Правилата за въвеждане на електронен документооборот и изпълнение на електронни услуги в ПРБ, и в тези към предложението за образуване на дисциплинарно производство, в които изрично е посочено, че визираните актове се спазват от служителите, на които е възложена дейността по въвеждане на данните по движение на преписките в УИС-3. В мотивите на решението на ПК на ВСС е прието, че нарушението се състои и в неиздаване на нарочна заповед за начина на разпределение на административната дейност между административния ръководител и заместниците му, както и в издаване на Заповед № РД-04-01-3732/13.09.2021 г. (класьор № 1, л. 361 и сл.), с която е възложено на заместник-районните прокурори да се произнасят по искания на наблюдаващи прокурори за удължаване на срока за извършени проверки по чл. 145, ал. 2 от ЗСВ, с което е нарушена посочената разпоредба, доколкото такова правомощие има само административният ръководител. В предложението за образуване на дисциплинарно производство единствено е констатирана липсата на заповед за разпределение на административната дейност между административния ръководител и заместниците му, но без неиздаването на такава заповед да е счетено за нарушение. От друга страна, не е посочено конкретно изискване в нормативен или вътрешноведомствен акт, което да задължава адм. ръководител да издаде такава заповед, респ. за нарушаването на което е ангажирана отговорността му. Със Заповед № РД-04-01-3732/13.09.2021 г. административният ръководител е оправомощил заместник-районните прокурори да продължават сроковете на извършване на проверки в хипотезата на чл. 145, ал. 2 от ЗСВ, след изготвено искане от наблюдаващия прокурор. Според чл. 145, ал. 2, изречение първо от ЗСВ проверката по ал. 1, т. 2 и 3 се извършва в двумесечен срок, който при необходимост може да бъде удължен еднократно от административния ръководител на съответната прокуратура с един месец. Не може да бъде възприета тезата на ответника, че удължаването на тези срокове може да бъде осъществено единствено от адм. ръководител. Действително, възможност за оправомощаване не е изрично предвидена в цитираната норма. Същевременно обаче съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ЗСВ административният ръководител на районна, окръжна и на военно-окръжна прокуратура или оправомощени от него заместници осъществяват контрол за спазване на сроковете за извършване на разследването, на проверките по чл. 145, ал. 1, т. 2 и 3 и на сроковете за мерките за процесуална принуда по НПК. Правомощието за осъществяване на контрол за спазване на сроковете за извършване на проверки предполага възможността за удължаването на тези срокове. Възприемането на обратното становище би означавало да се допусне ситуация на невъзможност за удължаване на сроковете по проверки в хипотезата на продължително отсъствие на административния ръководител от работа, която би могла да продължи значителен период от време (каквато е налице и в процесния случай) и която би довела до неспазване на тези срокове. Също така не е налице нормативна забрана или ограничение за възлагане на правомощия от административния ръководител на неговите заместници, каквото например е предвидено за Главния прокурор в актуалната редакция на чл. 139, ал. 1 от ЗСВ. Относно дейността на отдел „Специализиран“ в Софийска районна прокуратура ПК на ВСС е приела, че от прокурор З. като административен ръководител на СРП е допуснато съществено отклонение и диспропорция в натовареността на прокурорите в отдел „Специализиран“, която е много по-ниска в сравнение с останалите отдели. В мотивите към решението на дисц. състав, освен наличието на дисбаланс в натовареността, е посочено също така, че не са налице приети от адм. ръководител на СРП правила за преценка необходимостта от сформиране на екипи от прокурори и определяне на прокурорите в екипа; включването на прокурори от отдел „Специализиран" се е извършвало немотивирано, като след включването в екипа на прокурор от посочения отдел той изцяло е изземвал функциите по ръководство и надзор на разследването. Прието е, че с допускането на неравномерна натовареност и отклонения от принципите за разпределение на преписките, административният ръководител е нарушил чл. 9, ал. 1 от ЗСВ. В Доклада за извършена тематична ревизия (т. l, л. 262) изрично е посочено, че липсва изискване за мотивираност на разпределението на преписките и делата по отдели и групи. Липсват твърдения и доказателства за възложени на отдел „Специализиран” конкретни преписка или дело в нарушение на правилата за случайно разпределение. Както в Доклада за извършена тематична ревизия (т. l, л. 261), така и в Доклада на Инспектората при ВСС от 2023 г. (том 2, л. 568) изрично е отразено, че в СРП се спазва принципът на случайния подбор при разпределение на преписките и делата, в съответствие със Закона за съдебната власт и заповедите на Главния прокурор. Не са посочени конкретни норми, които да задължават адм. ръководител да създава обсъдените в решението на дис. състав правила за преценка необходимостта от сформиране на екипи от прокурори и определяне на прокурори в екипа и да определят критерии/правила за тази „необходимост". Съгласно чл. 24 от Правилата за приложението на разпределението на преписките и досъдебните производства на принципа на случайния подбор в Прокуратурата на Република България формирането на екип е при необходимост. В предложението и в решението липсват конкретни констатации и данни, че е налице случай, в който адм. ръководител на СРП е назначил екип, без да е налице „необходимост" от такъв. Не е доказано и твърдението, че след включването в екипа на прокурор от отдел “Специализиран" последният изцяло е изземвал функциите по ръководство и надзор на разследването. В решението на дисциплинарния състав е посочено, че за ревизирания период няма внесени предложения от прокурор З., като адм. ръководител на СРП, за налагане на дисциплинарни наказания на прокурори, въпреки че е сезирана от отдел 06 „Административен" на ВКП, относно констатирани данни за дисциплинарни нарушения или нарушения по организацията на работата по 16 бр. преписки на СРП. Прието е, че не е проявена инициатива от страна на адм. ръководител на СРП за внасяне на предложения за налагане на адм. наказания преди резултати от проверката, поради което е налице бездействие относно правомощията на адм. ръководител за иницииране на дисциплинарно производство и налагане на дисциплинарно наказание, респ. обръщане на внимание. На първо място, следва да се посочи, че видно от Доклада (т. I, л. 177-191) при извършените от отдела през 2022 г. и 2023 г. проверки са установени данни за допуснати дисциплинарни нарушения по 18 бр. преписки. По два от случаите(по т. 12 - пр. №9740/2022 г. на ВКП и по т. 22 – пр. № 12837/2022 г. на ВКП) е установено, че е изтекъл 3–годишният срок по чл. 310 от ЗСВ, по пр. № 11948/2022 г. на ВКП (т. 16) преписката за извършена проверка на прокурора е прекратена, по две от преписките са издадени заповеди за обръщане на внимание по чл. 327 от ЗСВ (по т. 11 – пр. № 9719/2022 г. на ВКП и по т. 1 – пр. № 696/2023 г. на ВКП), такава заповед е издадена и по преписка № 3039/2021 г. на СРП, която е извън посочените 18 бр. случаи, а по т. 14 – пр. № 3000/2023 г. на ВКП е установено, че е издадена заповед от адм. ръководител за образуване на дисциплинарно производство. По останалите 12 бр. преписки с писма е уведомена ВКП, че тежестта на нарушенията не предопределя необходимост от предприемане на действия по чл. 311 или чл. 327 от ЗСВ. С оглед гореизложеното необосновано в мотивите на оспореното решение на ПК на ВСС е прието, че е налице бездействие и липса на инициатива по отношение на правомощията на прокурор З. като административен ръководител за иницииране на дисциплинарни производства и налагане на дисциплинарни наказания, респ. обръщане на внимание по чл. 327 от ЗСВ, по 16 броя преписки, като мотивите на акта не се подкрепят от доказателствата по дисциплинарната преписка. Освен това основателно е възражението на жалбоподателя, че в решението, Доклада и предложението, не са изложени конкретни и аргументирани мотиви за необоснованост на изводите на административния ръководител за липса на необходимост от налагане на дисциплинарни наказания или на мярка по чл. 327 от ЗСВ по тези 12 бр. преписки. Дисциплинарният състав е приел, че е допуснато нарушение на чл. 9 от Правилата за дейността на прокурорите и следователите – наставници (Правилата), приети с решение на ПК на ВСС по протокол № 27/26.06.2017 г., в които не е предвидено издаване на задължителни указания до наблюдаващия прокурор, относно действията по разследването или определянето на мярката за неотклонение. Основателно е възражението на жалбоподателя, че при произнасянето си дисциплинарният състав недопустимо е излязъл извън пределите на направеното от за и.ф. Главен прокурор предложение и се е произнесъл по невъведено в предложението на органа по чл. 312 от ЗСВ основание за налагане на дисциплинарно наказание, с което е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, рефлектиращо пряко върху правото на защита на привлечения към дисциплинарна отговорност магистрат. В предложението на за и.ф. Главен прокурор във връзка с неизпълнението на задълженията по чл. 9 от Правилата обаче е посочено, че в качеството си на административен ръководител на СРП прокурор З. е следвало да изисква да се спазва установения с изрична заповед (Заповед № РД-04-01-3731/13.09.2021 г.) ред, както и да контролира нейното спазване, което не е направено, с което е допуснато неизпълнение на задълженията по чл. 140, ал. 1, т. 1 от ЗСВ. Впрочем видно от изложените съображения в проведеното заседание на ПК на ВСС (стр. 23 от протокола) нарушението е разгледано като две отделни нарушения – неизпълнение на задълженията по чл. 9 от Правилата за дейността на прокурорите и следователите – наставници, и неизпълнение на задължението на административния ръководител да изисква спазването на установения с изрична заповед ред и да контролира изпълнението ѝ, като последното не е обсъдено и прието от дисциплинарния състав по дисц. дело № 21/2023 г. Посочените разлики и противоречия ограничават правото на защита на дисциплинарнопривлеченото лице и препятстват съдебния контрол върху акта. Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се реализира при доказано дисциплинарно нарушение. В чл. 307, ал. 2 от ЗСВ законодателят е дефинирал легално понятието "дисциплинарно нарушение" като виновно неизпълнение на служебните задължения, както и накърняване на престижа на съдебната власт". За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на лицето, е необходимо да се установи от фактическа страна деянието - действие или бездействие, от обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, т.е. да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, от субективна страна да е налице вина на дееца, да е установен правнорелевантен резултат (вреда) и да е налице причинна връзка между деянието и резултата. Установяването на посочените елементи е предпоставка за законосъобразност на акта. Както в решението на ПК на ВСС, така и в решението на дисциплинарния състав, не е мотивирано и обосновано наличието на конкретна вреда, която да е причинена от поведението на дисциплинарно привлеченото лице в качеството му на административен ръководител на Софийска районна прокуратура. Съгласно чл. 309 от ЗСВ при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя, а при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание за извършено нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 2 се вземат предвид и индивидуалната натовареност на привлечения към дисциплинарна отговорност съдия, прокурор или следовател, както и натовареността на органа на съдебната власт, в който е извършено нарушението. Оспореното решение за налагане на дисциплинарно наказание не се основава на преценка, извършена при съобразяване на всичките изброени критерии. С процесното решение на ПК на ВСС на прокурор З. е наложено едно общо наказание за нарушения като наблюдаващ прокурор по посочени 5 досъдебни производства и в качеството ѝ на административен ръководител на Софийска районна прокуратура, но без да бъде ясно диференцирана тежестта на отделните нарушения. В решенията на ПК на ВСС и на дисциплинарния състав липсват конкретни мотиви, относно натовареността на прокурор З. в качеството ѝ на административен ръководител на СРП, като в решението на ДС единствено са възпроизведени изводите от Доклада, че „е налице висока натовареност на административната дейност на прокурор З., за сметка на значително по-ниската ѝ натовареност в същинската прокурорска дейност“, като е посочен процент на натовареност за последната – 30%. Не са обсъдени общият брой на възложените преписки, броят на преписките, по които няма констатирано бездействие, натовареността на органа на съдебна власт, неизяснен е въпросът за фактическата и правна сложност на горепосочените 5 бр. пр. преписки. Както вече беше посочено, обсъден е общият размер на ползвания от прокурор З. отпуск за периода 01.01.2022 г. – 31.07.2023 г., но не и ползвания отпуск за периодите извън посочения, за които също е прието, че са допуснати нарушения и е ангажирана дисциплинарната ѝ отговорност. Неточно е определен размерът на отпуска поради временна неработоспособност и не са взети предвид командировките на лицето. Разпоредбата на чл. 308, ал. 1, т. 2 ЗСВ (ДВ, бр. 62 от 2016 г.) предвижда като дисциплинарно наказание намаляване на основното трудово възнаграждение, което може да варира в размери от 10 до 20 на сто за срок от 6 месеца до една година. В случая не са изложени съображения, по които дисциплинарнонаказващият орган е решил да наложи този вид дисциплинарно наказание в максималния му размер от 20 на сто и за максималния предвиден срок от една година. Тъй като наказанието не е на предвидения минимум, административният орган е следвало да изложи такива мотиви. Предвид горепосоченото настоящият съдебен състав счита, че е нарушен принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК. За да постигне целта на закона, дисциплинарната отговорност на магистрата следва да бъде реализирана при спазване на административнопроизводствените правила за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за налагане на адекватно и справедливо дисциплинарно наказание. Обжалваното решение на ПК на ВСС не отговаря на целта на закона, тъй като само справедливото и съответно на дисциплинарното нарушение, наказание ще може да предотврати бъдещи нарушения, както и да гарантира постигане на по-висока ефективност при изпълнение на служебните задължения. Допуснатото нарушение е самостоятелно основание за отмяна на наложеното наказание. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение на ПК на ВСС е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и при несъответствие с целта на закона. При така установеното наличие на основанията за неговата незаконосъобразност по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК, оспореното решение по решение по т. 4 от протокол № 28 от проведено на 17.07.2024 г. дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет, изпълняваща функциите на Висш прокурорски съвет, на основание § 23, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на КРБ (ОБН. ДВ, бр. 106/22.12.2023 г.), относно произнасяне по решение на дисциплинарния състав по дисциплинарно дело № 21/2023 г. по описа на Висшия съдебен съвет, с което е наложено на Н. Я. З. – прокурор в Софийска районна прокуратура, дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ – намаляване на основното трудово възнаграждение от 20 (двадесет) на сто за срок от 1 (една) година, за допуснати от нея дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 2 и т. 4 от ЗСВ – бездействие, което неоправдано е забавило производството и нарушение на други служебни задължения по възложените ѝ за разследване наказателни производства, както следва: пр.пр. № 27540/2022 г.; пр.пр. № 32583/2021 г.; пр.пр. № 43746/2021 г.; пр.пр. № 16433/2023 г.; пр.пр. № 16679/2023 г. всички по описа на СРП, както и нарушение на служебни задължения по чл. 140, ал. 1, т. 1 от ЗСВ да организира и ръководи дейността на СРП, в периода от 01.01.2022 г. до 31.07.2023 г., извършени в качеството ѝ на административен ръководител на Софийска районна прокуратура, следва да бъде отменено. С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Висшият съдебен съвет (юридическото лице, в състава на което е органът, издал незаконосъобразния акт) следва да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски за държавна такса в размер на 10 (десет) лева, с равностойност в евро от 5,11 евро (пет евро и единадесет евроцента). Следва да бъде уважено и искането на процесуалния представител на жалбоподателката за присъждане на разноски за адвокатско представителство пред настоящата инстанция, което е осъществено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. трето от Закона за адвокатурата - оказано безплатно правно съдействие и защита на друг юрист. В представеният договор за правна защита и съдействие е посочено, че е предоставена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 3 от Закона за адвокатурата. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., във вр. с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. в полза на адв. А. Т. Икономов от ВТАК следва да се присъди сумата от 511,29 евро, равняваща се на 1 000,00 лева за адвокатско възнаграждение за оказаната на жалбоподателя безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, доказана с приложения по делото договор за правна защита и съдействие. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,