Определение № 2095 от 10.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1453/2026 г.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от [община] - чрез пълномощник адв. В. Ц., с която са предявени искове за отмяна на основание чл. 47, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 6 от Закона за арбитража (ЗАрб) на арбитражно решение № Х7-108 от 08.07.2025 г., постановено от едноличен арбитър „ad hoc“ Х. П. по арбитражно дело № Х7-08/2025 г., с което [община] е осъдена солидарно с „ЦАЙФ“ ЕООД да заплати на „Евро интегра консулт“ ЕООД, Република Украйна, сума в размер на 285 285.00 лв. (с равностойност 145 863.90 евро), представляваща законна лихва за забава за периода от 04.11.2015 г. до 04.11.2020 г., начислена върху главница в размер на 300 300.00 лв. (с равностойност 153 540.95 евро) по договор за възлагане на обществена поръчка № 115/01.07.2013 г. с предмет „Изпълнение на СМР на обект: Реконструкция/рехабилитация на водопроводна мрежа в селата Гита, Свобода и Зетьово на територията на [община] по четири обособени позиции“, за която сума са издадени проформа фактура № [ЕГН]/01.10.2014 г., фактура № 22/31.07.2020 г. и акт № ОП 3-004/30.09.2014 г. за ОП № 3 - СМР [населено място]. В исковата молба се излагат твърдения че между посочените в арбитражното решение страни няма постигнато арбитражно споразумение или съгласие в каквато и да било друга форма евентуално възникнал помежду им спор да бъде решаван от арбитраж и че не е уговарян арбитраж ad hoc, на какъвто се е позовал постановилият решението арбитър; че клаузата на чл.28, ал.3 от договора за възлагане на обществена поръчка, към която е препратил арбитърът с оглед правата на ищеца в арбитражното производство - „Евро интегра консулт“ ЕООД, действащ в качеството на цесионер, предвижда отнасяне на спорове във връзка с договора за решаване пред Арбитражен съд при Българска - търговско промишлена палата (АС при БТПП) в състав от трима арбитри, поради което не поражда правораздавателна власт и компетентност за постановилия арбитражното решение едноличен арбитър; че „Евро интегра консулт“ ЕООД не е страна по договора за възлагане на обществена поръчка и не е участник в създаденото за изпълнение на обществената поръчка гражданско дружество „Крам Щрабаг Е. МСМ“ ДЗЗД, поради което не е обвързано от съдържащата се в договора арбитражна клауза; че предявената в арбитражното производство претенция произтича от сключен между „Евиданс Инженеринг“ ООД - участник в гражданското дружество, и „Евро интегра консулт“ ЕООД договор за цесия, по който [община] не е страна и не е постигала споразумение за разрешаване на споровете относно прехвърленото с договора вземане от арбитражен съд; че наличието на арбитражно споразумение не може да бъде изведено от разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗАрб, с която арбитърът е обосновал компетентността си, тъй като [община] не е уведомявана за и не е участвала в арбитражното производство. Предвид твърденията за липса на арбитражно споразумение, се иска арбитражното решение да бъде отменено на основание чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗАрб. Поддържат се и твърдения, че [община] не е уведомявана за започването на арбитражното производство, не е получавала искова молба и други книжа, не е уведомена за възможността да изрази становище по спора и като краен резултат е лишена от пълноценно участие и от ефективна защита в арбитражното производство, което съставлява основание за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗАрб. Навеждат се и твърдения за наличие на предпоставките по чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗАрб. за отмяна на арбитражното решение предвид изричната клауза на чл. 28, ал. 3 от договора за обществена поръчка, обективираща постигнато съгласие от договарящите страни споровете по договора да бъдат отнасяни за разрешаване от АС при БТПП и изключваща разглеждането на спорове от едноличен арбитър ad hoc. За доказване на изложените твърдения с исковата молба са представени писмени доказателства. Исковата молба изхожда от легитимирана страна и е подадена на 26.05.2026 г. в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗАрб, броен от датата на връчване на арбитражното решение, отразена от арбитъра (05.03.2026 г.). В молбата е обосновано искане за спиране на изпълнението на арбитражното решение на основание чл. 48, ал. 4, изр. 2 ЗАрб. С разпореждане № 1333 от 28.05.2026 г. на председателя на ІІ т. о. на ВКС исковата молба е оставена без движение и са дадени указания на ищеца в едноседмичен срок да отстрани посочени в разпореждането нередовности на исковата молба. В рамките на предоставения срок процесуалният пълномощник на [община] е депозирал молба с вх. № 13838/29.06.2026 г., с която е изпълнил дадените с разпореждането указания с изключение на указанието за представяне на платежен документ, удостоверяващ внесена по сметка на ВКС държавна такса съгласно чл. 128, ал. 2 ГПК вр. чл. 18, ал. 4 ТДТССГПК в размер на 1 % от цената на иска, но не по-висок от 1 533.88 евро, във връзка с което е посочено, че се поддържа направеното в исковата молба искане за продължаване на срока за внасяне на такса на основание чл. 63 ГПК с шест месеца. Искането е обосновано с твърдения, подкрепени с писмени доказателства, че срещу [община] са постановени повече от 170 осъдителни арбитражни решения в полза на „Евро интегра консулт“ ЕООД и са висящи повече от 50 дела, образувани по искове за отмяна на решенията, по които общината дължи заплащане на такси в максималния размер по чл. 18, ал. 4 от ТДТССГПК; че [община] не разполага със средства в бюджета си за заплащане на таксата поради наложени запори върху банковите й сметки (за което представя доказателства) във връзка с образувани изпълнителни дела по молба на взискателя „Евро интегра консулт“ ЕООД, по част от които са запорирани всички постъпления, независимо от техния произход и независимо от несеквестируемостта на вземанията; че поради строгите финансови правила за разходване на публичните средства, с които оперира, общината е поставена в невъзможност да разходва постъпващите несеквестируеми вземания за други цели, различни от тяхното предназначение; че поради общоизвестния факт за неприет и действащ Държавен бюджет за 2026 г. и с оглед разпоредбата на чл. 98, ал. 1 ЗПФ разходите на публичните разпоредители са ограничени до размер на получените приходи, но не повече от размера на извършените през съответния период от предходната година разходи, а за първото и второто тримесечие на 2025 г. в бюджета на [община] не са предвидени разходи за заплащане на такси към съдилищата и други институции. Настоящият състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото намира, че искането по чл. 63, ал. 1 ГПК за продължаване на срока за заплащане на дължимата за производството по чл. 47 и сл. ЗАрб държавна такса в размера по чл. 18, ал. 4 ТДТССГПК е допустимо и основателно. Искането е направено с исковата молба - преди началото на срока за внасяне на такса, указан в разпореждането от 28.05.2026 г. и изтекъл на 26.06.2026 г., а посочените в исковата молба обстоятелства, изтъкнати от [община] като пречка за изпълнение на задължението за внасяне на такса, се преценяват от съда като уважителни причини по смисъла на чл. 63, ал. 1 ГПК. Поради изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ГПК срокът за заплащане на таксата следва да бъде продължен с шест месеца, считано от датата на изтичане на първоначално определения в разпореждане № 1333/28.05.2026 г. срок за изпълнение на указанията относно таксата - 29.06.2026 г. (чл. 63, ал. 2, изр. 2 ГПК). За основателно съдебният състав намира и искането за спиране на изпълнението на арбитражното решение на основание чл. 48, ал. 4, изр. 2 ЗАрб. В разпоредбата на чл. 48, ал. 4, изр. 2 ЗАрб е предвидена възможност в случаите на предявен иск по чл. 47 ЗАрб Върховният касационен съд да спре изпълнението на оспорваното с иска арбитражно решение без представяне на обезпечение по чл. 48, ал. 4, изр. 1 ЗАрб от ищеца, когато са налице убедителни писмени доказателства за наличие на основание за отмяна. С исковата молба са представени писмени доказателства, които на настоящия етап от производството се преценяват от съда като убедителни по смисъла на чл. 48, ал. 4, изр. 2 ЗА, за да бъде спряно изпълнението на арбитражното решение, без да се изисква от ищеца да представя обезпечение по чл. 48, ал. 4, изр. 1 ЗАрб. Поради това искането за спиране следва да бъде уважено и изпълнението на арбитражното решение да бъде спряно на основание чл. 48, ал. 4, изр. 1 ЗАрб. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение