Определение № 3731 от 02.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2785/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от АПК и чл. 27, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Образувано е по частна жалба от Община Пирдоп с БУЛСТАТ 000777216 с адрес гр. Пирдоп, ул. „Тодор Влайков“ № 2, представлявана от кмета А. П. Геров, чрез представител по пълномощие – адв. В. Вутов от Адвокатска колегия – София против Определение № 2257/23.12.2025 год., постановено по административно дело № 643/2024год. по описа на Административен съд – София-област. Заявено е твърдение, че оспореното определение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и в нарушение на процесуалните правила, необосновано и незаконосъобразно. В подкрепа на така заявеното твърдение, на първо място е оспорен извода на съда, че предварителното изпълнение на административния акт можело да се спре само въз основа на нови обстоятелства, като според оспорващия, съдът погрешно е изследвал въпроса за наличие на ново обстоятелство. Противно на доводите на административния съд, частният жалбоподател твърди, че в искането за спиране на изпълнението, подробно са изложени доводи, относно вредите, които ще се понесат от Община Пирдоп, доколкото наложената санкция е в особено голям размер спрямо финансовите възможности на Община Пирдоп, която, както е известно, е малка община. Оспорването е допълнено и с аргументи, касаещи водени от общината и други съдебни производства по оспорване на други актове на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 год.“, свързани със същия договор, същата програма и същия проект, изпълнението на които актове ще нанесе вреди на общината и невъзможност да се изразходват средства в полза на местното население, да се затрудни предприемането на неотложни дейности за разрешаване на непредвидени обстоятелства и т.н. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на Определение № 2257/23.12.2025 год., постановено по административно дело № 643/2024 год. по описа на Административен съд – София-област и постановяване на съдебен акт, с който да се спре предварителното изпълнение на административния акт. Ответникът - ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 год.“, чрез представител по пълномощие – служител с юридическо образование и правоспособност С. Златанова представя писмен отговор, в който оспорва частната жалба, като неоснователна. Развива подробни и обстоятелствени доводи и аргументи относно правилността на съдебния акт, доколкото не са налице материалноправните основания по чл. 166 от АПК, въз основа на които формулира искане за оставянето му в сила. Настоящият състав на Върховният административен съд, седмо отделение, след като се запозна с доводите на страните, събрания доказателствен материал и съобрази закона, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 166, ал. 3 от АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – София-област е образувано по жалба от Община Пирдоп срещу Решение от 30.04.2024 год. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 год.“, постановено с оглед искане за окончателно плащане № 5/18.04.2024 год. по АДПБФП № BG16M1OP002-2.10-0053-C02 по проект „Закриване и рекултивация на депо за твърди битови отпадъци в землището на гр. Пирдоп с ЕКАТТЕ 56407, община Пирдоп“ с бенефициер Община Пирдоп. В хода на съдебното производство, на проведено на 12.12.2025 год. публично съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя – адв. В. Вутов е формулирал искане до съда за спиране на предварителното изпълнение на обжалвания административен акт. Искането е обосновано с твърдение, че сумите с които се санкционира община Пирдоп, за малка община са значителни, което води до затруднение на общината при необходимост да се използват средства в полза на населението, както и предвид на спечелените дела до настоящия момент, в т.ч. и представени доказателства за поредно спечелено дело. По повод така депозираното искане, състав на Административен съд – София-област е постановил Определение № 2257/23.12.2025 год., по административно дело № 643/2024 год. по описа на съда, с което е оставил без уважение искането на Община Пирдоп за спиране на предварителното изпълнение на Решение от 30.04.2024 год. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 год.“, постановено с оглед искане за окончателно плащане № 5/18.04.2024 год. по АДПБФП № BG16M1OP002-2.10-0053-C02. В мотивите на съдебния акт са обосновани доводи за липса на материалноправните предпоставки на чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от АПК, доколкото от страна на искателя не са заявени конкретни значителни или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение на акта, както и поради липсата на възникнали нови обстоятелства. Настоящият касационен състав намира обжалваното определение за валидно, допустимо и правилно. Оспореният в първоинстанционното производство административен акт - Решение от 30.04.2024 год. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 год.“ (РУО на ОПОС) е постановен с правно основание чл. 60, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). В административния акт са обосновани мотиви за наличие на хипотезата по чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ – отказ от верификация поради започната процедура по администриране на нередност. В разпоредбата на чл. 64, ал. 4 от ЗУСЕФСУ е указано, че отказът по ал. 3 може да се оспорва пред съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като при съдебното оспорване се прилагат съответно разпоредбите на чл. 27, ал. 2, 3, 5 и 6. В чл. 27, ал. 2, изречение първо от ЗУСЕФСУ изрично е указано, че оспорването на индивидуалните административни актове и на административните договори не спира тяхното изпълнение. С оглед така цитираната правна регламентация, оспорването не спира изпълнението на издаденият индивидуален административен акт - Решение от 30.04.2024 год. на РУО на ОПОС, поради което и депозираната пред съда жалба няма суспензивен ефект. В случая, допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт, може да бъде спряно по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК по искане на оспорващия при наличие на условията на чл. 166, ал. 2 от АПК, съгласно които норми, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, т.е. съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Анализът на така цитираните правни норми обосновава извода за наличието на две кумулативно изискуеми предпоставки, въз основа на които, съдът може да постанови спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на административния акт – възможност за причиняване на оспорващия значителна или трудно поправима вреда и възникнали след постановяване на акта нови обстоятелства. С оглед цитираната по-горе разпоредба на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК, в този вид производства, в тежест на оспорващия е да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на предварителното изпълнение на административния акт, т.е. тежестта за доказване се носи от оспорващия, защото доказването е насрещно и адресатът следва да представи доказателства, че то би могло да причини значителна или трудно поправима вреда. Във всеки конкретен случай, съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 2 от АПК, преценява дали незабавното му изпълнение може да причини такава вреда на адресата, която да бъде противопоставима на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК. В този смисъл, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му. В настоящия случай, изводът на първоинстанционния съд, че от страна на искателя не са изпълнени цитираните по-горе нормативни изисквания е правилен. В сезиращото съда искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорения административен акт липсва конкретика относно съдържанието на вредите по основание и размер, нито в какво се изразява тяхната значителност или трудна поправимост. Голословното твърдение за значителни по размер суми, с които се санкционира Община Пирдоп, без да се сочи действителния размер на същите не покрива нормативното изискване за доказаност на конкретно твърдени вредоностни последици за адресата на акта. По повод така заявените твърдения следва да се има предвид и обстоятелството, че отказа за верификация, какъвто е характера на административния акт не съставлява санкция, както неправилно е заявил процесуалния представител на искателя. По отношение на втората кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на спиране на предварителното изпълнение на акта – наличието на нови обстоятелства, възникнали, след постановяване на оспореното решение, в сезиращото съда искане не е заявено такова. Без опора в нормативната регламентация е твърдението на оспорващия, че спиране на предварителното изпълнение не изисква наличие на нови обстоятелства, възникнали след постановяване на акта. Както вече се посочи, разпоредбата на чл. 166, ал. 2, изр. 2, към която препраща приложимата в случая ал. 4 от АПК, изрично указва, че изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В случая, от страна на оспорващия нито се твърдят, нито се доказват такива нови обстоятелства, възникнали след постановяване на оспореното Решение от 30.04.2024 год. на РУО на ОПОС. По изложените съображения, в случая не се установява наличието на основанията по чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК, поради което правилно първоинстанционният съд е отхвърлил искането за спиране на предварителното изпълнение на административния акт. С оглед на това, оспореното пред настоящата касационна инстанция определение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,