Определение № 572 от 20.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 503/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, пр.1 ГПК. И. С. И. е подал частна жалба срещу определението от 21.09.2010 г. постановено по гр.д. № 353 от 2009 г. на Софийски градски съд, Въззивно гражданско отделение, ІV “д” състав, с което е отказано възстановяването на срока по чл.64, ал.2 ГПК за представяне на документ за внесена държавна такса. Отказа е мотивиран с неспазване на процесуалния ред за възстановяване на документ- чл.165, ал.1 ГПК. В жалбата се посочва, че Софийски градски съд е допуснал съществено процесуално нарушение защото не е изпратил на ВКС частната жалба срещу разпореждането за връщане на касационната жалба а внася делото в открито съдебно заседание по процедура по чл.64, ал.2 ГПК каквато не е поискана. Ответника С. Т. П. е депозирала отговор, в който обаче излага контра съображения по оплакванията направени във върната касационна жалба. Върховния касационен съд, Първо отделение като прецени аргументите изложени в жалбата, данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Жалбата е допустима защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, с който се прегражда развитието на съдебното производство и в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Разглежданото определение е постановено за пръв път от Софийски градски съд, поради което подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд при условията на чл. 274, ал.2, пр.1 ГПК. Определението е недопустимо. Софийски градски съд е отказал да възстанови срока за представяне на квитанция за внесена държавна такса по сметка на ВКС за подадената от И. С. И. касационна жалба защото молителят не е установил обстоятелството, което е посочил като “особено и непредвидено” за пропускането му, което не е могъл да преодолее. Основателно е направеното оплакване за неправилност на определението, което е произнесено без страната да е направила съответното искане. Процедурата по чл.64, ал.2 ГПК може да се инициира само от страната, която е пропуснала срока, а не служебно от съда, както е сторено в настоящия случай. Софийски градски съд е приел неправилно, че искането да се даде допълнителен срок за представяне на документ за държавната такса представлява искане за възстановяване на срока. Приемайки че е налице такова искане той сам е въвел като особено непредвидено обстоятелство “изгубването” на документа, което И. С. И. не е твърдял. Неговата теза е, че е представил документа, същия е описан в касационната жалба и няма обяснения защо не се намира в кориците на делото. Съдът се е произнесъл по незаявено искане поради което атакуваното определение следва да се обезсили. Софийски градски съд е следвало да администрира частната жалба срещу разпореждането за връщане на касационната жалба без да се произнася по възстановяването на срок, който не е поискано. Определението следва да се обезсили и делото да се върне на СГС за придвижване на частната жалба. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,