Определение № 486 от 15.09.2015 г. на ВКС по т. д. № 1991/2015 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу разпореждане от 29.01.2015 г., постановено по ч.гр.д.№4267/2014 г. на САС, с което е върната като просрочена частна касационна жалба с вх.№636 от 19.01.2015 г. на [фирма]. В жалбата се навеждат доводи, че разпореждането е неправилно поради обстоятелството, че частната касационна жалба е била подадена по пощата на 16.01.2015 г., в предвидения в закона срок за обжалване, като с оглед изложеното се иска отмяна на разпореждането. Ответните страни по жалбата не заявяват становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. С обжалваното разпореждане е върната като просрочена частна касационна жалба с вх.№636 от 19.01.2015 г. на [фирма] срещу определение от 05.12.2014 г. по ч.гр.д.№4267/2014 г. на САС, като в разпореждането е прието, че [фирма] е било уведомено за определението на 09.01.2015 г. чрез управителя му, а жалбата е подадена на 19.01.2015 г., т.е. след изтичане на предвидения в закона едноседмичен срок за обжалване. Разпореждането е неправилно. Установява се, че частната касационна жалба е била подадена по пощата на 16.01.2015 г. /видно от датното клеймо върху приложения по делото пощенския плик, с който е била изпратена жалбата/, т.е. в рамките на предвидения в разпоредбата чл.275, ал.1 от ГПК едноседмичен срок, поради което и на основание чл.62, ал.2 от ГПК, срокът не се смята за пропуснат, независимо, че частната касационна жалба е постъпила в съда на 19.01.2015 г. В този смисъл частната жалба се явява основателна, поради което Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,