Определение № 60245 от 04.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3024/2021 г.
ВКСIV гражданско отделение04.10.2021 г.докладчик Зоя Атанасова
Диспозитив
Допуска до разглеждане молба вх. № 281073/12.11.2021 г., подадена от ищеца „Бадимекс Димов и сие” ООД, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] за отмяна на влязло в сила решение № 1130/16.10.2020 г. по в.т.дело № 1782/2020 г. на Варненския окръжен съд на основание чл.303,ал.1,т.4 и т.5,пр.първо и второ ГПК. Делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 307 от ГПК. Образувано е по подадена молба вх. № 281073/12.11.2021 г. от ищеца „Бадимекс Димов и сие” ООД, [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 1130/16.10.2020 г. по в.т.дело № 1782/2020 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 1397/16.03.2020 г. по гр.дело № 10993/2019 г. на Варненския районен съд и вместо него са отхвърлени предявените от „Бадимекс Димов и сие” ООД срещу С. Т. Й. осъдителни искове за сумата 1364.07 евро с левова равностойност 2 667.89 лв., представляваща годишна такса по договор за поддръжка, охрана и обслужване на самостоятелни обекти и общи части – комплекс „Джоя парк”, от която 909.38 евро за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. с падеж на 30.01.2018 г. и 454.69 евро за периода от 01.01.2019 г. до 30.06.2019 г. с падеж 30.01.2019 г., ведно със законната лихва от 12.07.2019 г. до окончателното изплащане и е осъден „Бадимекс Димов и сие” ООД да заплати на С. Т. Й. сумата 1233.36 лв., разноски по делото. Поддържаните основания за отмяна са по чл.303,ал.1,т.4 и т.5,пр.първо и второ ГПК. Според молителя въззивното решение следва да се отмени на основание чл.303,ал.1,т.4 ГПК, тъй като с влязло в сила решение № 2802/14.06.2018 г. по гр.дело № 10866/2017 г. на Варненския районен съд е приет за основателен и доказан предявен иск от молителя за заплащане от С. Й. на парично вземане за период, предхождащ процесния от настоящото производство на основание същото материално правоотношение. По този предходен спор между страните от първоинстанционния и въззивен съд са дадени отговори на правни въпроси за процесното материално правоотношение. Сочи се, че при постановяване на решението от Варненския окръжен съд, чиято отмяна се иска са разгледани също правните въпроси за валидност на материалното правоотношение след приемането на ЗУЕС и за изградеността и функционирането на общи части от инфраструктурата на комплекс „Джоя парк” за нуждите на сградата в режим на етажна собственост, където се намира апартамента на С. Й., на хотела и на останалите обекти в комплекса. С решение № 1103/2020 г. Варненския окръжен съд също е дал отговори на тези два правни въпроса, но в противоречие с отговорите, дадени с влязлото в сила решение по предходното производство между страните. Според молителя при постановяване на решение № 1103/2020 г.на Варненския окръжен съд не е зачел силата на пресъдено нещо в правоотношението между същите страни, че договора за поддръжка от 2007 г. е валиден и поражда действие след влизане в сила на ЗУЕС, както и за изградеността и функционирането на общи части от инфраструктурата на комплекс „Джоя парк” за нуждите на сградата в режим на етажна собственост, където се намира апартамента на ответника по молбата за отмяна. Поддържа се, че въззивното решение следва да се отмени на основание чл.303,ал.1,т.5 ГПК, тъй като във въззивното производство не е приет доклад по делото, който да е различен от доклада на първоинстанционния съд. Сочи се, че във въззивното и първоинстанционно производство по делото не е прието за относимо и за нуждаещо се от доказване обстоятелството, че обектите от общата инфраструктура на комплекс „Джоя парк” функционират единствено през летния сезон и само във връзка с работата на хотелския комплекс. Независимо от това според молителя с решението, чиято отмяна се иска е прието, че това обстоятелство е било доказано в производството, поради което съдът приел за доказано неизпълнение от молителя на договорните задължения към въззивника в производството и е отхвърлил иска. Според молителя, поради обосноваване на въззивното решение с факт, относимостта на който не е съобщен на молителя в производството въззивния съд е нарушил задължението си за изготвяне на собствен доклад по делото, ако намери доклада на първоинстанционния съд за непълен или неточен, както и да обяви собствения си доклад на страните. Поддържа, че въззивния съд е нарушил задължението си да изготви и да изпрати уведомление за насроченото открито заседание на молителя, че задължението на съда за изготвяне на собствен доклад и за уведомяване на молителя за неговото съдържание не може да се санира с осъщественото участие в открито заседание на процесуалния представител на молителя. С оглед на тези съображения молителят счита, че следва да се отмени въззивното решение на ВОС и на основание чл.303,ал.1,т.5,пр.1 и пр.2 ГПК. В молбата е формулирано искане за събиране на доказателства за разпореждане, изготвяне, изпращане и връчване на страните по в.т.дело № 1782/2020 г. на ВОС на уведомление за насрочено открито заседание за 15.09.2020 г. и за приложени към уведомлението документи. Ответникът по молбата за отмяна С. Т. Й., чрез адв.Т. Б. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за недопустимост на молбата за отмяна и за неоснователност на същата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като обсъди по реда на чл. 307, ал.1 от ГПК наличието на предпоставките за допустимост на подадената молба за отмяна приема следното: С решение № 1130/16.10.2020 г. по в.т.дело № 1782/2020 г. на Варненския окръжен съд е отменено решение № 1397/16.03.2020 г. по гр.дело № 10993/2019 г. на Варненския районен съд и вместо него са отхвърлени предявените от „Бадимекс Димов и сие” ООД срещу С. Т. Й. осъдителни искове за сумата 1364.07 евро с левова равностойност 2 667.89 лв., представляваща годишна такса по договор за поддръжка, охрана и обслужване на самостоятелни обекти и общи части – комплекс „Джоя парк”, от която 909.38 евро за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. с падеж на 30.01.2018 г. и 454.69 евро за периода от 01.01.2019 г. до 30.06.2019 г. с падеж 30.01.2019 г., ведно със законната лихва от 12.07.2019 г. до окончателното изплащане и е осъден „Бадимекс Димов и сие” ООД да заплати на С. Т. Й. сумата 1233.36 лв., разноски по делото. Въззивното решение на Варненския окръжен съд е влязло в сила на 16.10.2020 г. Съдът намира, че молбата за отмяна е подадена в срока, предвиден в чл.305,ал.1,т.4 и т.5 ГПК. Същата следва да се допусне до разглеждане по същество в открито съдебно заседание, като подадена в преклузивния срок, предвиден в чл.305,ал.1,т.4 и т. 5 ГПК. Подадена е от легитимирана страна и са мотивирани основания за отмяна – чл.303,ал.1,т.4 и т.5, пр.1 пр.2 ГПК. Доказателственото искане на молителя следва да се остави без уважение, тъй като по в.т.дело № 1782/2020 г. на ВОС е приложено определение № 2319/06.08.2020 г., с което съдът е насрочил делото за открито съдебно заседание на 15.09.2020 г. и се е произнесъл по доказателствените искания на страните. Дали същото е съобщено на молителя и редовността на призоваването му за открито съдебно заседание на 15.09.2020 г. съдът следва да преценява въз основа на приложените доказателства по в.гр.дело № 1782/2020 г. на ВОС. Освен това към молбата за отмяна не са описани и приложени писмени доказателства, в подкрепа на твърденията на молителя. Като взе предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Цитирани разпоредби
7- чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК
- чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК
- чл. 307, ал. 1 ГПК
- чл. 307 ГПК
- чл. 303, ал. 1, т. 4
- чл. 303, ал. 1, т. 5
- чл. 305, ал. 1, т. 4