Определение № 182 от 26.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 532/2014 г.

Постъпила е молба от А. М. Т., Б. А. Т., Г. А. М. и Б. И. П., всички със съдебен адрес [населено място], с вх. №3204/01.04.2014 г., подадена от пълномощника им адвокат М., с искане да бъде допълнено решение № 89 от 31.03.2014 г. по гр.д. № 532/2014 г., на ВКС, ІV г.о. като се присъдят деловодни разноски в размер на 1 200 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение. Ответницата М. М. С., [населено място], оспорва молбата. Твърди, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно. Молбата е подадена в срока по чл.248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. С посоченото по-горе решение е оставена без уважение молбата на М. М. С., [населено място], за отмяна на влязло в сила решение №661 от 12.04.2013 г. по гр.д.№ 2697/2011 г. на Пловдивския окръжен съд. Ответниците по молбата за отмяна А. М. Т., Б. А. Т., Г. А. М. и Б. И. П. са поискали присъждане на деловодни разноски – заплатено от тях адвокатско възнаграждение общо в размер на 1 200 лв. Представили са и списък на разноските. Според ТР №6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тълк. дело №6/2012 г., на ВКС, ОСГТК, т.3, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът може да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая минималният размер по наредбата е по - висок от заплатеното от ответниците по молбата за отмяна адвокатско възнаграждение. Ето защо, съдът намира, че решението трябва да се допълни като на молителите се присъдят направените деловодни разноски в размер на 1 200 лв. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.