Определение № 60247 от 20.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1915/2020 г.

Производството е по реда на чл.248 от ГПК. Образувано е по молба на касатора „Овергаз инк“ АД за изменение на постановеното по делото определение №60459 от 16.08.2021 г. в частта му за разноските, чрез намаляване поради прекомерност, на присъдените в полза на ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 103 724.42 лв., до предвидения в Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимален размер от 51 862.20 лв. с ДДС. Ответникът по молбата /и по касационната жалба/ „Дексиа България“ ООД заявява становище за неоснователността й. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение като разгледа доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното: Молбата е процесуално допустима. Подадена е в едномесечния срок по чл.248, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирано лице - с определението, чието изменение се иска, молителят е осъден да заплати на ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС, в размер на 103 724.42 лв., като ответникът по касация е направил искането си за присъждането на тези разноски и е представил доказателствата за извършването им с отговора на касационната жалба, преписи от който и от приложенията му не се връчват на молителя-жалбоподател, поради което последният не би могъл да направи искането за намаляване на разноските преди постановяването в закрито заседание на определението, с което не е допуснато касационно обжалване и са присъдени разноски. Разгледана по същество молбата е частично основателна. Производството по конкретния казус, развило се пред ВКС по реда на чл.288 от ГПК, е с несъмнено висока фактическа и правна сложност, с изведени от касатора множество материално и процесуалноправни въпроси по допускане на касационно обжалване и с наведени основания за касационно обжалване - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, като процесуалните представители на ищеца са взели подробно становище в отговора на касационната жалба, както по основанията за допускане на касационно обжалване, така и по касационните основания. Ето защо и с оглед размера на цената на иска – 4 609 467.90 лв., и правното разрешение на повдигнатите въпроси, настоящият състав намира, че размер на адвокатско възнаграждение от 56 250 лв. без ДДС, респ. 67 500 лв. с ДДС за един адвокат, е адекватен за осъществената адвокатска защита пред касационната инстанция. Предвид изложеното присъдените в полза на ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение в размер 103 724.42 лв. се явяват прекомерни, поради което следва да се намалят до сумата от 67 500 лв. с ДДС, като в този смисъл следва да се измени и постановеното по делото определение №60459 от 16.08.2021 г. в частта му за разноските. В останалата част молбата по чл.248 от ГПК следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение