Определение № 1249 от 04.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 892/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба от "Топ Контракт" ЕООД, град Бухово, чрез процесуален пълномощник, против определение № 1596/12.12.2025г. на Административен съд – София област, постановено по адм. дело № 1258/2025 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу решение № 750/08.07.2025 на директора на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – София при ЦУ на НАП и е прекратено производството по делото. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на атакувания съдебен акт и се претендира неговата отмяна. Ответникът – директорът на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика- София не изразява становище по основателността й. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, който прегражда по-нататъшното развитие на делото, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да прекрати производството по делото първоинстанционният съд е приел, че въпреки даденото изрично указание да се уточни точно кой акт се обжалва, оспорващият, чрез процесуалния си представител, отново е заявил, че предмет на оспорването е Решението на Директора на Дирекция „ОДОП“- София, а не издадения му РА. При това изрично заявление първостепенният съд е приел, че е налице процесуална пречка по чл. 159, т.1 АПК, наличието на която обуславя недопустимост на предявената жалба, с оглед на което и по аргумент от чл. 156, ал.1 ДОПК е оставил същата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Настоящият касационен състав не споделя изводите на първостепенния съд за недопустимост на жалбата, като насочена срещу акт, който не подлежи на оспорване. Действително, в жалбата до съда "Топ Контракт" ЕООД е посочило, че на основание чл. 156 ДОПК обжалва "решение по жалба с вх. № на директора на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – София, поради което принципно правилно и в съответствие с чл. 171, ал. 5 АПК, съдът е предприел процесуални действия за уточняване предмета на оспорване, като е оставил жалбата без движение и е дал указания на страната да уточни оспорения административен акт. Въпреки повторното изявление от дружеството в същия смисъл и непрецизно формулираното искане, съдът не е съобразил, че от обстоятелствената част на жалбата е видно, че се оспорват задължения, които са установени с ревизионния акт, потвърден с посоченото решение при проведения административен контрол. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на определените задължения, включително и за нищожност на РА, с оглед на което следва да се приеме, че независимо от неточно формулирания петитум, оспорването е насочено срещу установените с ревизионния акт задължения. Ето защо, като е приел, че предявената жалба е недопустима като подадена срещу акт, който не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, АССО е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия / така и Определение № 7002 от 12.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3720/2022 г., I о./ Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на Първо отделение