Решение № 8400 от 6.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3324/2015 г.

Решение № 8400 от 6.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3324/2015 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. Т. при ЦУ на НАП и от О. Й. Д., чрез адв. В. К.. Дирекция "ОДОП" гр. В. Т. при ЦУ на НАП обжалва решение № 553 от 9.01.2015 г. на Административен съд - В. Т., постановено по адм. д. № 1166/2012 г., в частта, в която е отменен ревизионен акт № 111201088/11.07.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП - В. Т., потвърден в обжалваната му пред съда част с решение № 569/22.10.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" (понастоящем "ОДОП") - В. Т. в частта му, с които на О. Д. е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер от 84 955, 80 лв. ведно с лихвата от 65 076, 81 лв. върху тази сума, както и в частите му, с които са определени допълнително вноски за 2005 г. за ДОО в размер от 3369, 60 лв., допълнително вноски за ДЗПО - УПФ в размер от 388, 80 лв. и допълнителни вноски за ЗО в размер от 777, 60 лв. ведно със съответните лихви върху тези суми, както и в частта в която е изменен РА като определеният допълнително данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер от 22 584, 60 лв. е намален на 19 494, 55 лв., ведно със съответните лихви. В писмен отговор на О. Й. Д., срещу касационната жалба на Дирекция "ОДОП" гр. В. Т. са формулирани съображения за неоснователност на касационната жалба, ведно с приложено копие от нотариален акт от 6.11.2002 г. По делото е депозирана и частна жалба от директора на Д "ОДОП" - В. Т. против определение № 53 от 9.02.2015 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК по същото дело, с което е осъдена дирекция "ОДОП" - В. Т. да заплати на О. Д. допълнително разноски в размер на 4178,80 лева. Според частният жалбоподател неправилно административният съд е присъдил разноски за адвокат след като няма данни за реално платено възнаграждение. Наред с това съдът не е обсъдил хипотезата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК, която намира приложение в случая. По съображения подробно изложени в жалбата, касаторът моли да бъде отменено определението като незаконосъобразно с прилагане на нормата на чл. 161, ал. 3 ДОПК. О. Й. Д. обжалва, чрез адв. В. К., решението на Административен съд - В. Т., в частта, с която е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 111201088/11.07.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП - В. Т., потвърден в обжалваната му пред съда част с решение № 569/22.10.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" (понастоящем "ОДОП") - В. Т.. В касационната жалба на Д "ОДОП" - В. Т. са предявени оплаквания за недопустимост на жалбата на О. Д., както и искане по чл. 209, т. 2 от АПК за обезсилване на решението на първостепенния съд, оставяне без разглеждане на жалбата против РА и прекратяване на производството поделото. Касаторите релевират основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. По съображения, изложени в касационните жалби, се претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятните за касаторите части. Двете страни молят за присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на Дирекция "ОДОП" - В. Т. и неоснователност на жалбата на О. Д.. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационните жалби, правилността на решението, на посочените основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите за процесуално допустими, а по същество съобрази следното: Предмет на спора пред АДмС - В. Т. е бил ревизионен акт № 111201088/11.07.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП - В. Т., потвърден в обжалваната му пред съда част с решение № 569/22.10.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" (понастоящем "ОДОП") - В. Т.. С процесния ревизионен акт, потвърден в оспорената пред съда част от ответника с неговото решение на О. Д. е определен допълнително данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер от 84 955, 80 лв. ведно със съответните лихви, осигурителни изравнителни вноски за ДОО в размер от общо 3369, 60 лв. ведно със съответните лихви, осигурителни вноски за ДЗПО - УПФ в размер от 388, 80 лв. в едно със съответните лихви и вноски за ЗО в размер от 777,60 лв. със съответните лихви. За 2006 г. е определен допълнително данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер от 22 584, 60 лв. ведно със съответните лихви, данък по чл. 40 от ЗОДФЛ (отм.) в размер от 677, 28 лв. в едно със съответните лихви, осигурителни изравнителни вноски за ДОО в размер от 1345, 20 лв. ведно със съответните лихви, осигурителни вноски за ДЗПО - УПФ в размер от 283, 20 лв. в едно със съответните лихви и вноски за ЗО в размер от 424, 80 лв. в едно със съответните лихви. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Обсъдил е събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, гласни доказателствени средства, заключенията на СИЕ, СГЕ. За да установи посочените по-горе данъчно-осигурителни резултати, приходната администрация е определила основите за облагане за тези периоди по особения ред на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, обосновавайки се с наличието на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. При това въз основа на определените основи за облагането с прекия данък са определени и допълнителните ЗОВ за двете години и лихви. Установено е, че ДЗЛ е имало търговско предприятие и е осъществявало търговска дейност като едноличен търговец с наименование "Д. - О. Д.", с предметът на дейност- търговия на дребно с хранителни и нехранителни стоки. Установено е и, че дейността се извършва основно в един обект - кафе аперитив в с. К.. Прието е също така, че лицето е реализирало доходи от стопанска дейност, попадащи в разпоредбите на чл. 1, ал. 1 от ТЗ, при което тези приходи трябва да се третират като такива от дейност на едноличен търговец. За да установи размера на тези приходи, ревизията е извършила насрещни проверки на две ДГС, а именно ДГС "Л." и ДГС "Б.". Съдът е анализирал представените в тази връзка доказателства като е приел следното: За 2005 г. не е налице укрит доход по повод на издадените на РЛ позволителни за сеч от ДГС - Л. и ДГС "Б.". Този извод е обоснован с факта, че РЛ не е бил собственик на горите, за които посочените индивидуални административни актове се отнасят, а е налице само един договор за продажба на дървесина на корен с лицето П. Д.. Дървесината е добита и то от името и за сметка на собствениците на горите /за които са налице пълномощни по делото/, това според съда не води до извод, че ДЗЛ е отчуждило възмездно за своя сметка и от свое име. В заключение съдът е приел, че за процесната 2005 г. не е налице обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, а с оглед на това, че посочената дървесина не е отчуждавана в полза на трети лица от името и за сметка на ДЗЛ нито в личното му качество, нито по занятие като търговец, неустановено е и обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Посоченото води до извод, че незаконосъобразно е преминато към определянето на данъчната основа за данъка по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) чрез определяне на дохода му по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. По отношение на определянето на данъка по чл. 40 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г.: Установено е, че през м. 01. и м. 10. на 2006 г. ДЗЛ е получило по сметката си в "У. Б." пет парични превода от лицето Г. Й. Т. с посочено основание "превод". Общата сума на паричните преводи е в размер от 6924 лева. Не са представени никакви обяснения или доказателства за това какво е основанието за получаването на тези суми. Получените суми се установяват от банковите извлечения, представени в хода на ревизията. В мотивите съдът е приел, че тези суми следва да се субсумират под хипотезата на чл. 26, т. 7 от ЗОДФЛ (отм.), тъй като представляват доход от случайна сделка, респ. от източници, които не са обхванати от разпоредбата на чл. 12 от с. з.. Законосъобразно са изчислени и дължимите върху тези суми данъци и общия му размер при положение, че установения платец на дохода по смисъла на чл. 40, ал. 2 от ЗОДФЛ (отм.) не е предприятие. Потвърдил е РА в тази част като законосъобразен. По отношение на определянето на данъка по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г.: Данъчната основа за 2006 г. е формирана като сбор от данъчната основа за дейността на лицето като търговец с оглед доходите/приходите на предприятието му от продажбата на дървесина (определена от ревизията в размер от 94102, 86 лв.) и данъчната основа за доходите му от трудово правоотношение с работодателя "А." ООД, която е декларирана от самото ДЗЛ. Съдът е обсъдил приложените в тази връзка доказателства - 4 бр. позволителни за сеч, констативни протоколи, заявления и други. Приел е, че ползвател на добитата дървесина е именно ДЗЛ. За разлика от 2005 г., в представените от ДГС досиета липсват пълномощни или други документи, които да сочат, че лицето е действало само като пълномощник на собствениците на горите, от които е добита дървесината, като от друга страна в тези заявления (за разлика от коментираните по-горе две заявления за позволително, касаещи 2005 г.) не е посочено прилагането на пълномощно от името на съответните собственици на горите. От една страна е установено, че дървесината е добита, а видно от описите, съдържащи номерата на превозните билети, същата е извозена и то към търговци, при което е обоснован извода, че именно ДЗЛ е ползвало (в смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 53 от ЗГ (отм.) с тази дървесина, едновременно добивайки я и прехвърляйки собствеността върху нея върху трети лица, като в тези случаи е действало от свое име и за своя сметка. Съдът е обосновал извод, че посочените обстоятелства представляват данни за укрити приходи, тъй като (за разлика от 2005 г.) лицето е извършвало тази дейност сравнително системно, няма данни да е упълномощено да прехвърля добитите количества чрез дарение или за сметка на различен от него субект, а и крайните потребители са търговци, при което тези сделки са сключени с цел получаване на доходи/приходи. Поради неотчитането им по надлежния ред, е обоснован извода, че са укрити, което води и до правилното позоваване от страна на администрацията на нормата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Според решаващия съд обаче количеството на добитата и отчуждена строителна дървесина не е 955, 41 пл. куб. м, а 953, 41 пл. куб. м. С оглед на данните от ДГС "Б." за цената на дребната строителна дървесина, общата стойност на получените доходи следва да се намали със сумата от 94,78 лева. Извън горното, установения от администрацията доход включва и евентуално дължимото ДДС върху продажната цена на дървесината, което според решаващия състав е незаконосъобразно, противоречи на разпоредбата на § 1, т. 11 от ЗСч, респ. на разпоредбата на т. 2 от СС18 "Приходи". С оглед тези констатации е прието, че укритият от ДЗЛ доход от дейността му като търговец по добив и продажба на дървесина е в размер от 80 392, 77 лева. При това данъчната основа за доходите от тази дейност с оглед правилно определения размер на ЗОВ следва да е в размер от 77 910, 57 лева. Щом данъчната основа за доходите от трудови правоотношения е правилно определена и то от самото лице, то общата данъчна основа за облагане с данъка по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) е от 90 066, 87 лв., като върху нея се следва данък в размер от 21 776, 05 лева. Поради факта, че лицето е внесло авансово данък в размер от 2 281, 50 лв. (което обстоятелство е безспорно), допълнително дължимия данък е в размер от 19 494, 55 лв. в едно със съответните лихви. Акта, в тази му част е изменен съответно на посоченото. По отношение на вноските за ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО за 2005 г.: Съдът е счел за законосъобразен РА в частта относно дължимите лихви върху невнесени в срок авансови вноски за ДОО в размер от 0.98 лв., дължими лихви върху невнесени в срок авансови вноски за ДЗПО - УПФ в размер от 0,08 лв. и лихви върху невнесени в срок авансови вноски за ЗО в размер от 0,10 лв. В тези части жалбата е приета за неоснователна. Досежно допълнително начислените задължения за ЗОВ за 2005 г. - съдът е посочил, че след като РЛ не е получавало доходи като едноличен търговец от добива на дървесина, липсва допълнителен годишен доход, върху който да се следват задължителни осигурителни вноски за годишно изравняване, при което посочените в РА като допълнително дължими годишни изравнителни вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО са определени незаконосъобразно. С решението си съдът е потвърдил като законосъобразен акта в частта за 2006 г. относно определените лихви върху невнесени в срок авансови вноски за ДОО в размер от 0.42 лв., лихви върху невнесени в срок авансови вноски за ДЗПО - УПФ в размер от 0,10 лв. и лихви върху невнесени в срок авансови вноски за ЗО в размер от 0,04 лв., както и в частта на допълнително определените за 2006 г. вноски за ДОО в размер от 1345, 20 лв., вноски за ДЗПО - УПФ в размер от 283,20 лв. и вноски за ЗО в размер от 424, 80 лева. По касационната жалба на директора на Д "ОДОП" - В. Т.: В т. 1 от касационната жалба директорът на Д "ОДОП" сочи съображения за недопустимост на жалбата на ДЗЛ до АДмС - В. Т., поради просрочие, твърди, че решението следва да бъде обезсилено, а жалбата - оставена без разглеждане с прекратяване на производството по делото. Тези оплаквания са неоснователни. Касационният състав изцяло споделя мотивите на първостепенния съд, изложени на стр. 3 от решението и намира извода му за допустимост на жалбата на лицето за правилен, поради което счита, че не следва да бъдат преповтаряни. По съществото на спора: Касаторът обжалва решението на административния съд в отменителната му и изменителна част. Възраженията досежно отменителната част на решението са неоснователни. Решението в тази част е правилно като краен резултат, но не по изложените в него мотиви. По отношение на процесната 2005 г. касационната инстанция намира за приложима разпоредбата на чл. 109 от ДОПК, респективно за недопустимо образуваното ревизионно производство, поради изтичането на 5-годишния преклузивен срок. Визираната норма въвежда процесуална пречка за образуване на производство за установяване на задължения за данъци, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Този срок се прилага служебно служебно и предопределя допустимостта на производствата за установяване на задълженията за данъци. По силата на чл. 41, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.), приложим към 2005 г., данъчно задължените по този закон лица подават годишна данъчна декларация за облагаемия си доход по чл. 14, в срок до 15 април на следващата година. От тук следва, че задължението за подаване на декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) за реализираните от ревизираното лице доходи през 2005 г. е възникнало през 2006 г., при действието на ДОПК. В случая, петгодишният срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК е започнал да тече на 1.01.2007 г. и изтекъл на 31.12.2011 г. В същото време, ревизията не е повторна и е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1103421/7.12.2011 г., която е връчена на ревизираното лице на 8.02.2012 г. /л. 92, папка № 3 от делото/. В практиката си Върховния административен съд приема, че началният момент на ревизионното производство е моментът на връчване на заповедта за възлагане на ревизия. Аргументи за това се извеждат от разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ДОПК, съгласно която срокът за извършване на ревизия е до три месеца и започва да тече от датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизия. С връчването на заповедта за възлагане на ревизия на 8.02.2012 г., процесното ревизионно производство се явява незаконосъобразно, като образувано след срока, визиран в чл. 109, ал. 1 от ДОПК. Съобразно гореизложеното и независимо от това, че административният съд е отменил РА, в частта на допълнително определения данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г., ведно със съответните лихви и ЗОВ за 2005 г., ведно с дължимите лихвите по други съображения, то като краен резултат е постановил правилно решение в тази част, което следва да бъде потвърдено. Във връзка с изменителната част на решението и намаляване на задълженията по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) 2006 г. от 22 584, 60 лв. на 19 494, 55 лв., ведно със съответните лихви - касационната жалба на приходната администрация е частично основателна по следните съображения: На първо място неправилно първостепенният съд е приел, че количеството на добитата и отчуждена строителна дървесина за 2006 г. не е 955, 41 пл. куб. м, а 953, 41 пл. куб. м.. Напротив на ср. 62 и 63 от РД приходната администрация действително е посочила добити 2 пл. куб. м. строителна дървесина по позволително за сеч № 0068495/10.01.2006 г., но при сумиране на количествата по 4 бр. констативни протокола за освидетелстване на сечта, тези 2 пл. куб. м. не са включени. Включени са само добитите 152, 28 пл. куб. м. дървесина за горене, съгласно Констативен протокол от 29.11.2006 г. При това положение действително придобитото количество дървесина е 955, 41 пл. куб. м, а доходът от продажба на дървесина през 2006 г. е този определен в РА - 96 585,06 лева. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение не споделя изводите на административния съд във връзка с определяне размера на прихода от продажба на дървесина. Решаващият състав не е съобразил обстоятелството, че ревизията се извършва по особения ред на чл. 122 от ДОПК, което изключва прилагането на общите правила на материалните закони за определяне на данъчната основа - в случая на подоходния данък. В настоящия случай се търси определяне по максимално достоверен начин на размера на укрития приход/доход на ревизираното лице, а това е брутния размер на получените и недекларирани суми, които не са обложени с никакъв данък, защото са укрити /недекларирани/. Поради липсата на документи, от които да се установят параметрите на тези доставки и конкретните уговорки между страните, обективно невъзможно е да се определи данъчната основа на всяка доставка, извършена от О. Д.. Неоснователни са възраженията на О. Д. изложени в касационната му жалба, че за процесната 2006 г. същият е добивал дървесина като упълномощено лице, съгласно пълномощни от Т. К., М. Т. и Н. М.. В приложените позволителни за сеч и заявления, констативни протоколи никъде не е отбелязано, че РЛ действа като пълномощник. От друга страна ревизиращите органи са определили данъчната основа като към доходите от продажба на дървесина е прибавена данъчната основа от трудова дейност - 12156,30 лв. и са приспаднати допълнително определените от ревизията осигурителни вноски за 2006 г. Използваният подход от органа по приходите и решаващият орган е в противоречие с разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК и специалните разпоредби на материалния закон. Не се установява законно основание, въз основа на което в основата за облагане определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК към неотчетените приходи от продажба на дървесина да се прибавят декларираните суми от ЕТ или респективно от трудови възнаграждения от ФЛ, за които са платени преки данъци и са с установен произход и върху тази сума отново се начислява данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.). Предвид гореизложеното, настоящият касационен състав намира, че данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК за 2006 г. е в размер на 94102,86 лв. - получен доход от продажба на дървесина 96585,06 лв., намален с определените при ревизията ЗОВ- 2482,20 лева. На основание чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в приложимата редакция О. Д. дължи данък в размер на 21 948,69 лв., ведно със съответните лихви. Решението в изменителната му част, в която задълженията по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) 2006 г. са намалени от 22 584, 60 лв. на 19 494, 55 лв., ведно със съответните лихви, следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което да бъде изменен РА като задълженията по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) 2006 г. бъдат намалени от 22 584, 60 лв. на 21 948,69 лв., ведно със съответните лихви. По касационната жалба на О. Д.: Касаторът обжалва решението на административния съд в частта, която е отхвърлена жалбата му относно определените му задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер от 19 494, 55 лв. ведно със съответните лихви, както и определените ЗОВ за 2006 г. ведно с лихвите. С оглед изложените по-горе съображения за приложимост на разпоредбата на чл. 109 ДОПК за 2005 г., то незаконосъобразно с РА са начислени лихви върху невнесени в срок авансови вноски за ДОО за 2005 г. в размер от 0.98 лв., дължими лихви върху невнесени в срок авансови вноски за ДЗПО - УПФ в размер от 0,08 лв. и лихви върху невнесени в срок авансови вноски за ЗО в размер от 0,10 лв. В тази част решението следва да бъде отменено с отмяна на акта в тази част. Настоящият тричленен състав на ВАС, Осмо отделение намира за основателна касационната жалба на О. Д. и в частта относно определените за 2006 г. ЗОВ и лихви. Решението е постановено в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменено в тази част по следните съображения: Разпоредбата на чл. 124а ДОПК, на която са се позовали приходните органи при определяне на ЗОВ за посочените периоди, е в сила от 15.02.2011 г. В тази връзка следва да се отбележи, че разпоредбите на чл. 122 и следващите от ДОПК по своята правна същност представляват особени правила, позволяващи прилагането на материалноправните норми на съответен закон при съществена или пълна липса на необходимите доказателства за настъпване на фактическите състави според материалния закон. Нормата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК е материално правна, тъй като с нея се определя данъчната основа за облагане на ДЗЛ, върху която в съответствие с приложимия материален закон се определя и размера на данъка. При липса на преходна разпоредба, която да придава изрично обратно действие на материалноправна норма, е процесуално недопустимо и във вреда на ДЗЛ да се определя данъчна основа по реда на чл. 124а, вр. чл. 122, ал. 2 от ДОПК за 2006 г. С оглед на посочените съображения, решението в тази част следва да бъде отменено и съответно да бъде отменен като незаконосъобразен РА в частта относно определените за 2006 г. лихви върху невнесени в срок авансови вноски за ДОО в размер от 0.42 лв., лихви върху невнесени в срок авансови вноски за ДЗПО - УПФ в размер от 0,10 лв. и лихви върху невнесени в срок авансови вноски за ЗО в размер от 0,04 лв., както и в частта на допълнително определените вноски за ДОО в размер от 1345, 20 лв., вноски за ДЗПО - УПФ в размер от 283,20 лв. и вноски за ЗО в размер от 424, 80 лв. и съответните лихви. Решението е правилно в частта относно определения данък по чл. 40, от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 677,28 лв. и лихви 477,53 лв., поради което в тази част касационната инстанция го оставя в сила. По частната жалба: Директорът на Д "ОДОП" - В. Т. обжалва определение № 53 от 9.02.2015 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК, с което дирекция "ОДОП" - В. Т. е осъдена да заплати на О. Д. допълнително разноски в размер на 4178,80 лева. Правилно съдът е кредитирал приложения на л. 49 от делото договор за правна защита и съдействие с уговорено в него и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 5256 лв. и съобразно уважената част от жалбата на лицето е присъдил разноски в горепосочения размер. Неоснователно е и възражението на частния жалбоподател за приложимост в случая на разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК. С оглед изложеното, определението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски: Предвид на резултата по делото, съобразно уважената част от жалбата на О. Д. се дължат разноски за двете инстанции общо в размер на 5535,72 лева. Разноски в размер на 4178,80 лв. са присъдени в полза на лицето с определение № 53 от 9.02.2015 г. по делото, поради което дирекция "ОДОП" - В. Т. следва да бъде осъдена да заплати още разноски в размер на 1356,92 лв. /5535,72 лв. - 4178,80 лв./. В полза дирекция "ОДОП" - В. Т. се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 2867,97 лева. С първоинстанционното решение е присъдено юрк. възнаграждение в размер на 787,30 лв., т. е. остава дължимо възнаграждение в размер на 2080,67 лв. /2867,97 лв. - 787,30 лв./. След компенсация О. Д. следва да бъде осъден да заплати на дирекция "ОДОП" - В. Т. разноски по делото в размер на 723,75 лв. /2080,67 лв. - 1356,92 лв./. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,