Определение № 743 от 28.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1424/2018 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба с вх. № 1235/25.01.2018 г. на Н. В. Д. срещу решение № 391/24.11.2017 г., постановено по въззивно гр. дело № 1386/2017 г. на Старозагорския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено решение № 342/26.07.2017 г. по гр. дело № 981/2017 г. на Казанлъшкия районен съд, са отхвърлени, предявените от жалбоподателката срещу [община], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението ѝ със заповед № 6/03.02.2017 г., за възстановяване на предишната ѝ работа – директор на Общинско предприятие „Кухня-майка, в т.ч. детска млечна кухня“ и за заплащане на обезщетение в размер 2 242.80 лв. за оставането ѝ без работа през периода 09.02.2017 г. - 09.04.2017 г.; в тежест на жалбоподателката са възложени разноските по делото. При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за процесуално недопустима по следните съображения: С въззивното решение е указано, че същото подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните. Препис от въззивното решение е редовно връчен на жалбоподателката на 19.12.2017 г., съгласно чл. 39, ал. 1, предл. 2 от ГПК – чрез процесуалния й пълномощник по делото адв. Е. Д. (лист 36 от въззивното дело). Преклузивният едномесечен срок по чл. 283 от ГПК за касационното обжалване на въззивното решение е изтекъл на 19.01.2018 г. (петък, присъствен ден). Касационната жалба е подадена по пощата след изтичането на този срок – на 23.01.2018 г., видно от датата на пощенското клеймо (лист 24 от касационното дело). В касационната си жалба жалбоподателката неоснователно се позовава на разпоредбата на чл. 61, ал. 2 (отм.) от ГПК. Същата е действала към датата на подаването на касационната жалба, но е неприложима по настоящото дело. По време на действието си, тази разпоредба постановяваше спиране на процесуалните срокове за страните по време на официалните празници и на съдебната ваканция, но при изрично въведено изключение от това правило – относно сроковете по делата по чл. 329, ал. 3 от ЗСВ, каквото е и настоящото дело – по искове за незаконно уволнение – чл. 329, ал. 3, т. 2, предл. 3 от ЗСВ (в този смисъл е и определение № 455/18.05.2018 г. по гр. дело № 971/2018 г. на IV-то гр. отд. на ВКС). От горното следва, че подадената след изтичането на преклузивния едномесечен срок по чл. 283 от ГПК касационна жалба, респ. – и образуваното по нея касационно производство по настоящото дело, са процесуално недопустими, поради което касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати. При този изход на делото, съгласно чл. 78, ал. 3, ал. 4, ал. 8 и чл. 81 от ГПК, жалбоподателката-ищца дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответната община, претендираните от последната, разноски за за юрисконсултско възнаграждение за изготвянето на отговора на касационната жалба – в минималния размер по чл. 23, т. 1, предл. 2 от НЗПП, а именно – сумата 100 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение