Определение № 7154 от 25.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5216/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по частна жалба на Н. М. П. с [ЕГН] и с адрес в гр. Варна, [жк], [адрес], срещу Определение № 4813 от 20.04.2026 г., постановено по адм. дело № 689 по описа на Административния съд – Варна за 2026 г. в частта му, в която е оставено без уважение искането на П. за освобождаване от заплащане на държавни такси за исковото производство по първоинстанционното дело. Частният жалбоподател поддържа, че съдебеният акт в обжалваната му част е неправилен. Основното оплакване е, че съдът е установил превратно фактическата обстановка относно имущественото и семейно положение на частния жалбоподател и че е изградил акта си върху предположения и субективни съмнения. Иска отмяната на определението в обжалваната част и освобождаване от заплащане на държавни такси за производството по адм. дело № 689/2026 г. по описа на Административния съд – Варна. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, преценява частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството по адм. дело № 689/2026 г. по описа на Административния съд – Варна е образувано по искова молба на Н. М. П. за осъждането на Община Варна, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконосъобразни действия, бездействия и актове на органи и длъжностни лица при тази община в размер на сумата от 102 258, 38 евро (частичен иск от 153 387, 56 евро), ведно със законна лихва. С исковата молба лицето отправило искане да бъде освободено от заплащане на държавни такси за исковото производство, както и да му бъде предоставена правна помощ. С частично обжалваното Определение № 4813/20.04.2026 г., Административният съд – Варна е допуснал предоставяне на правна помощ на П. под формата на процесуално представителство за исковото производство, но е оставил без уважение искането му за освобождаване от заплащане на държавни такси. Съдът е установил, въз основа на събраните от него писмени доказателства от компетентните държавни органи, че молителят е неженен, живее в едно домакинство със своята майка в апартамент, нейна лична собственост, и не притежава недвижими имоти към датата на подаване на искането за освобождаване от държавни такси и за предоставяне на правна помощ. Установил е също, че П. е дарил на 02.08.2024 г. на своята майка М. Р. Е. недвижими имоти, които е притежавал, както и че последната притежава два недвижими имота в гр. Варна, нейна лична собственост. Посочил е, че лицето не работи по трудово правоотношение, не получава парични обезщетения, пенсии или социални помощи. Въз основа на „Удостоверение за получен доход от пенсия/и и добавка/и“ от Териториалното поделение на Националния осигурителен институт във Варна (л. 171 от първоинстанционното дело), е преценил, че Е. получава ежемесечно лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, която е 1691, 87 лв. към месец януари 2026 г., както и че майката на ищеца е работила по трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ) като детегледачка за периода 15.11.2023 г. – 16.09.2024 г., получавайки доход от 8685, 95 лв. – справки от Национална агенция за приходите на л. 151 и 152, пак там. Приел е за установено, че ищецът няма регистрирани моторни превозни средства, но че Е. притежава моторно превозно средство, марка „Опел Мерива“ с първоначална регистрация през 2010 г. При така установената фактическа обстановка, съдът е мотивирал неоснователността на искането на П. за освобождаване от заплащане на държавни такси за исковото производство с доводи, че след като молителят е трудоспособен, без данни за влошено здраве, не работи от повече от една календарна година, не притежава лични моторни превозни средства или недвижими имоти и не е получавал социално подпомагане от държавата, за да посреща личните разходи за съществуването си, той се издържа от недекларирани доходи или от доходите на своята майка, с която живее в едно домакинство. Приел е, че Е., освен ежемесечна пенсия, е получавала и доходи от допълнителна трудова заетост. Счел е, че възможното логично обяснение Е. да притежава личен автомобил, бидейки на [възраст] възраст, е нуждата от неговото ползване на нейния син – ищец, с който живеят заедно и който, ползвайки същия, може да покрива разходите за поддръжката му и за гориво. Подчертал е, че лицето не плаща наем за жилище, живеейки в дома на своята майка и че последната заплаща разходите му за комунално-битови услуги. Приел е, че ищецът няма разходи за издръжка на съпруга и деца. Формирал е извод, че щом молителят повече от една година не работи, а е в трудоспособна възраст, той има доходи, с които да покрива личните си нужди. На следващо място съдът е обсъдил обстоятелството, че П. е подал до Административния съд – Варна 9 жалби през 2024 г., за 2025 г. образуваните по негова инициатива пред същия съд дела са 13, а от началото на 2026 г. до датата на постановяване на определението, предмет на инстанционен контрол – 10. Обосновавайки се, че правораздаването е публична услуга и дължимостта на таксата следва да мотивира правните субекти към добросъвестно упражняване на правото им на съдебна защита, е преценил че установените фактически обстоятелства относно имущественото и семейното положение на ищеца пораждат съмнения относно начина на упражняване на субективното му право на достъп до съд. Като се позовал на нормата на чл. 83, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), е формирал решаващия извод, че заплащането на дължимата държавна такса от 5, 11 евро за образуване на производството пред първоинстанционен съд, не е непосилно финансово бреме за П.. Мотивиран така, е оставил без уважение молбата с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Върховният административен съд преценява определението в обжалваната му част като неправилно. Обосновано е възражението на частния жалбоподател, че решаващите изводи на административния съд почиват на предположения, което не е правилно. Установените от съда факти и обстоятелства, посочени по-горе в настоящото определение установяват, че П. е без доходи, както и без имущество, от което евентуално може да получи такива. Тази обективно обоснована констатация е достатъчна да се уважи молбата му за освобождаване от държавни такси по делото, образувано по неговата искова молба. По тези съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК вр. с чл. 222, ал. 1 АПК вр. с чл. 144 АПК вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК,